ShadowDance

Не е истина колко е сюрреалистично усещането от това да тръгнеш да четеш книга в превод, след като си я прочел в оригинал. За "Лъжите на Локи Ламора" иде реч, която ми хареса дори повече, отколкото очаквах, а очаквах много. Преводът е бая сполучлив, което всъщност не е изненадващо, предвид факта, че Светлана Комогорова не е случаен преводач. Готино е, че псувните от оригинала са запазени, вместо, както обикновено, да бъдат неутрализирани. Такъв език във фентъзи на български май не бях виждал преди...
Все пак е добре да се отбележат някои бъгове в превода - примерно че на места "master" е преведено като "мастер", а на други - като "господар", но и в двата случая се има предвид едно и също. Или че понякога "вързомаг" в множествено число е "вързомаги", а друг път - "вързомагове". Такива неща, дребнички, но точно защото като цяло преводът е на страшно добро ниво, правят повече впечатление.

Както и да е, утре ще си купя втората книга. Ако кефи поне наполовина колкото първата, ще се радвам.

О втората също е страхотна.Аз чакам третата ама доста ще почакам.В амазона е на преордер за 10.10.2013 г .Докато се преведе.... средата на 2014г

Започнах втората част от "Отнесени от вихъра" днес. Първата я прочетох за два дни, толкова интересно ми беше.
Всъщност миналата седмица боледувах и понеже заспивах късно си щраках по каналите на телевизора. Така попаднах на филма и се сетих, че имаме книгите, а не съм ги чела.
Обаче класиката си е класика.

Прочетох "Слепоглед" и доста ми хареса, макар че не съм сигурен, че разбрах част от основните елементи. Много добре е предеден "езикът на бъдещето". Яка научна фантастика.

Изринах книжките по Дрезден файлс на екс, ся подхващам от същия Butcher, Jim - Codex Alera 01 - Furies of Calderon и натам

Дрездените почват слабичко, но качеството се качва с всяка книга. Само последната ми дойде малко прекалено дървена и разочароваща сравнено с предишната.

Кодекс Алера обаче е покъртително слаба поредица. На инат едвам добутах до пета книга, но нея не успях до си я причиня.

Аз сега започвам Smoke and Mirrors на Геймън. Много готино въведение с обяснение кога и защо е написал всеки разказ. Първите няколко разказа също са силни.

Прочетох Тел на Хю Хауи. Добра постапокалиптична фантастика от непознат за мен автор. Хареса ми.

Чета Силмарилион - ебати

Аз пък реших да видя най-сетне Вонегът - започнах Кланница 5, на 10% съм и ми е мега странно, да видим нататък.

Dante wrote:Аз пък реших да видя най-сетне Вонегът - започнах Кланница 5, на 10% съм и ми е мега странно, да видим нататък.

Вонегът има уникален стил в пълният смисъл на думата 'уникален'. Има и рядко добро чувство за хумур и саморония. Ще ти хареса, просто трябва да почетеш повече, защото наистина действието е малко объркано в началото.

Dante wrote:Аз пък реших да видя най-сетне Вонегът - започнах Кланница 5, на 10% съм и ми е мега странно, да видим нататък.

Преди две години я четох и аз. Това бе първата книга на Вонегът, която прочетох въобще. Казва доста откровени истини за писането на романи, а и за живота, като цяло. Само не разбрах защо се води фантастика.

yotoland wrote:

Dante wrote:Аз пък реших да видя най-сетне Вонегът - започнах Кланница 5, на 10% съм и ми е мега странно, да видим нататък.

Вонегът има уникален стил в пълният смисъл на думата 'уникален'. Има и рядко добро чувство за хумур и саморония. Ще ти хареса, просто трябва да почетеш повече, защото наистина действието е малко объркано в началото.

Ааа Теорията за стоножката Сега като си я припомних, всъщност е гениална книга

bard наскоро издадоха "Безотечественик" и "Бог да те поживи, доктор Кеворкян" в една тънка книжка. Второто не е кой знае какво, но "Безотечественик" е брутално и на места съм се смял с глас. Иначе Кланицата я водят фантастика, понеже нали сюжетната линия е как главния герой пътува във времето, за да разкаже историята. Не е това, което човек си представя при думата "фантастика", но самият термин е доста широко понятие.

Най-сетне прочетох и втората книга за Локи Ламора. Естествено, много е яка, а и пиратският сетинг ми напълни душата.
Само ми се ще в третата този път Линч да не

Spoiler: show

въведе някой интересен образ, към когото и героите, и читателите да се привържат, за да го убие по някое време и да даде повод на Локи и Джийн да отмъщават. В първата книга това бяха Кало, Галдо и Дървеницата, в тази беше Езри Делмастро. Стига толкоз.

До сега не бях чел нищо на Дан Симънс и по повод предстоящото издание на Torror, реших да поправя грешката си и да преценя дали да си я купувам. Започнах с първата му книга - Песента на Кали. Книжката е малка в сравнение с последвалите я творби, 350 страници, но е ДОСТА брутална и определено си заслужава. Има някои моменти, които надали ще забравя скоро и с удоволствие ще прочета и останалото издадено в България от него. Макар да не е като най-доброто от Кинг, книгата е един много качествен хорър. Ще разнообразя с 2-3 други автора, заради риска от психично заболяване и започвам Лешояди:)