Кой какво чете, part IV

Мне, не е това, което си мислите... за архиви иде реч

Moderator: Moridin

User avatar
moonlight
Warmage
Posts: 1089
Joined: Fri Jun 27, 2008 10:54 am
Location: Sofia

Post by moonlight » Thu Aug 29, 2013 11:29 am

"Срещи с Буров", на Михаил Топалов-Памукчиев.

Нищо общо с фантастиката, но някакси се чувствам че сега ми е времето да я прочета, някакси съвпада с вътрешната ми нагласа в момента.

User avatar
Martix
Aes Sedai
Posts: 1617
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Post by Martix » Sun Sep 01, 2013 3:59 pm

Продължавам с Битие. Всяко изречение ми влиза като палачинка с шоколад. Докато не ми попадна не подозирах колко много ми се чете такава книга. :)
Man has always assumed that he was more intelligent than dolphins because he had achieved so much...the wheel, New York, wars and so on...while all the dolphins had ever done was muck about in the water having a good time. But conversely, the dolphins had always believed that they were far more intelligent than man...for precisely the same reason.

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Mon Sep 02, 2013 8:52 pm

Прочетох втората книга за Хонър Харингтън, която ми се стори доста по-слаба от първата книга.
Дочитам Harlequin на Бърнард Корнуел, все още не съм стигнал до битката при Креси. Поредицата е добра и ще си намеря следващите 2 книги.

Xellos
Moderator
Posts: 19783
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Tue Sep 03, 2013 2:25 pm

Въртех суках и след малка почивка препрочитам този път по-спокойно и внимателно Воркосиганите, пък и наваксах с допълнителните книги вкл. тази за Иван. Далеч са от останалите, но дават подробности доста добри ако човек е фен на света. Особено за куадитата.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 5719
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Post by tigermaster » Tue Sep 03, 2013 4:04 pm

Прочетох "Водопади на възмездието" на Крис Удинг. Яка книжка от автор, с когото, честно да си призная, въобще не бях запознат. От превода, обаче, има още много да се желае.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Tenet“/“Тенет“

User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Post by ProxyFantasy » Fri Sep 06, 2013 12:51 am

Прочетох доста неща в последните 2 седмици, така че нека започна от начало.

Пустинно Копие на Питър В. Брет. - Продължението беше по-силно и от първата книга. Детайлните образи са просто уникални. Не мисля, че съм виждал толкова добре разгърнат свят като този от поредицата. С нетърпение чакам следващата.

Похитителят на мълнии, Рик Риърдън.
- Хубава книжка, увлекателна, забавна и пак с хубави герой и приятен свят. Беше голямо удоволствие да открия поредицата и вече си взех и следващата книга.

Град от Кости, Касандра Клеър
. - Тази мацка просто ми скри шапката. Не съм си помислял, че може да има толкова некадърен автор. Пасажите, сценките, разговорите, описанията, историята, поведението на героите, самите герои. Това е мъчение. Самото четене на тази книга си е чисто мъчение. Аз не издържам. Виждам постоянно някакви пасажи от книгата, които не бива да са там. Нещата са манджа с грозде. Безмълвен съм. Имала е прилична идея, но уменията ѝ на писател са близки до тези на котката ми. И за този боклук дадох 14 лева. Искам си ги обратно.

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2809
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Post by Dr. Horrible » Sun Sep 08, 2013 9:50 am

Аз почнах вчера втори том на Аспарух на Дончев и си умирам от кеф. Такъв език, такъв стил, такава красота... Наистина на Дончев романите са най-красивите книги, които някога съм чел. Препълнено е с някакви неземни пасажи и искам да ги цитирам всичките :D
Spoiler: show
И на другия ден Аспарух се събуди – а преди още да отвори очи, чу гласа на Константинопол. Този глас приличаше на гласа на далечен прибой или на бучене на разсърден кошер, и приличаше на глас на вода и на глас на вятър – на нещо, което и си отива, и остава вечно. Ден и нощ, докато стоеше в града, Аспарух щеше да чува неговия глас. В първите дни този глас непрестанно шумеше в ушите му; по-късно гласът само от време на време внезапно го заливаше, но от време на време Аспарух успяваше да го забрави, а накрая той подчини гласа и го пускаше до себе си само когато поискаше да го чуе. Сега, в първата утрин, Аспарух не успяваше да избяга от гласа – нито под завивките, нито дори с глава, потопена под водата на къпалнята. И му се струваше, че го чуваше с гръдта си, и с дланите си, и с ходилата си.
И не беше това глас, ами хиляди гласове, размесени и оплетени, в борба и съгласие – но всеки глас искаше да скочи над другите. И гласовете вряха като живи риби в котел с вряла вода, та се блъскаха и задушаваха – и само понякога някоя риба блясваше над котела, за да падне отново в гъмжилото. Чуваха се гласове на хора, които се зоват и дирят в мъгла, и скърцане на корабни гребла, и рев на говеда с блеене на овци, и тежко сриване на тежък товар, и дишане на морски прибой, и грак на гарвани. А най-високо излитаха човешки гласове, които въпиеха: „Вода! Вода!” – като че ли градът умираше от жажда и просеше небето за милост. Но то викаха продавачите на вода.
И когато Аспарух излезе в градината – ето, в лицето му лъхна вятър, а след миг вятърът го лъхна в тила. И смаяният Аспарух разбра, че в този град вятърът духа като побъркан, и че този вятър е лъжлив, та не бива да му се довериш. Или вятърът сам не можеше да се оправи из кривите пътища и между високите зидове? А в степта вятърът идваше като река и като вода, що тече само от една страна, та всичко живо в степта – и това, което бягаше, и това, което гонеше – всичко вярваше и се опираше на вятъра. И ловецът, ако се пазеше от звяр, гледаше само с тил към вятъра, защото звярът мисли, че човекът ще усети мириса му по вятъра. Но когато ловецът диреше месо, той стоеше с лице към вятъра, за да не усети плячката мириса на човек. Да, в този град човек не можеше да се опре дори на вятъра – и ако се пазеше от звяр, трябваше да се озърта на вси страни, докато главата му се завърти, та се побърка, и ако диреше на лов, също трябваше да се върти около себе си.
И Аспарух се уплаши, че в този град може да няма закони, и да няма правила, и да няма обичаи, на които да се опреш и да им вярваш.
Spoiler: show
А константинополското тържище ревеше, та се давеше - и всеки търговец крещеше и размахваше тъкан, нож, кожа, ръка, коса, дреха. И оглушеният и задушеният Аспарух усети, че го обхваща онова неназовимо чувство, че всеки от тези хора, и той самият - Аспарух - живее в свое време, различно от времето на другите, та между всеки от тях има стена от стъкло и никой не може да допре другия - макар да му се струва, че лакътят му го мушка в ребрата. Да, в друго време, там, на съседната улица, мълчеше окованата върволица от робите на жаждата. И всяка от тези огромни сгради живееше в своето време, като в стъклен мехур. И нямаше никакви араби и никакви славяни, и може би никакви болгари - всички залутани в своето време - поне за тези тълпи, които се блъскаха и крещяха. Накъде и защо? Но накъде се блъскаха рибите в калната река?
Просто реално не мога да повярвам какво съкровище е това, какво неземно съкровище...
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Fri Sep 13, 2013 11:02 pm

Новата книга на Халед Хосейни - А планините ехтяха е страхотна!!! Отдавна не ме беше докосвал толкова разказ от съвременен писател. Препоръчвам я, както и предишните му две книги!

Razaelski
Paragon
Posts: 555
Joined: Sat Jan 21, 2012 11:12 pm

Post by Razaelski » Mon Sep 16, 2013 12:52 pm

Дийн Кунц - Тик - Так и нещо ми е ту интересна, ту скучна
I believe there's another world waiting for us Sixsmith. A better world. And I'll be waiting for you there

Razaelski
Paragon
Posts: 555
Joined: Sat Jan 21, 2012 11:12 pm

Post by Razaelski » Mon Sep 16, 2013 12:56 pm

ProxyFantasy wrote:Прочетох доста неща в последните 2 седмици, така че нека започна от начало.

Пустинно Копие на Питър В. Брет. - Продължението беше по-силно и от първата книга. Детайлните образи са просто уникални. Не мисля, че съм виждал толкова добре разгърнат свят като този от поредицата. С нетърпение чакам следващата.

Похитителят на мълнии, Рик Риърдън.
- Хубава книжка, увлекателна, забавна и пак с хубави герой и приятен свят. Беше голямо удоволствие да открия поредицата и вече си взех и следващата книга.

Град от Кости, Касандра Клеър
. - Тази мацка просто ми скри шапката. Не съм си помислял, че може да има толкова некадърен автор. Пасажите, сценките, разговорите, описанията, историята, поведението на героите, самите герои. Това е мъчение. Самото четене на тази книга си е чисто мъчение. Аз не издържам. Виждам постоянно някакви пасажи от книгата, които не бива да са там. Нещата са манджа с грозде. Безмълвен съм. Имала е прилична идея, но уменията ѝ на писател са близки до тези на котката ми. И за този боклук дадох 14 лева. Искам си ги обратно.
Ние кога ще играем пак Дота, бе? Иначе книжките за Пърси Джаксън са много приятни за четене.
I believe there's another world waiting for us Sixsmith. A better world. And I'll be waiting for you there

User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Post by ProxyFantasy » Mon Sep 16, 2013 4:00 pm

Offtopic - Сега съм хипер зает, но като ми се освободи свободно време, ще те поканя за една игра.

Иначе да свръх леки и приятни и в сравнение с Хари Потър са си пълен чук, много радват. Едит. За Пърси Джаксън говоря... хД

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Thu Sep 19, 2013 8:54 pm

The Windup Girl на Paolo Bacigalupi. Доста добро! Бъдещият Банкок е нещо повече от релефен фон на събитията, приемам го за равнопоставен с главните герои.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
Dante
Mistborn
Posts: 1275
Joined: Sun Jan 20, 2008 7:58 pm

Post by Dante » Sun Sep 22, 2013 10:33 pm

Чета "Момчешки живот". Страхотна е, точно от типа литература, който много обичам - изящен и четивен стил, добра история и увлекателност, интересни герои и смислена, но не досадно философска и поучаваща. Има фентъзи и мистични елементи.
Ако продължава така до края ще е най-добрата книга, която ще съм чел тази година (до сега де). Което обаче не е чак толкова показателно, защото 2013-та ми е пълен провал от към четене - има-няма 14 книги и то не от най-дебелите. Не знам защо така се получи, но и на всичкото отгоре не попаднах на нито една наистина УАУ книга тази година. На нищо не съм дал 5 звездички в goodreads. :?
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Mon Sep 23, 2013 12:52 pm

@Dante: Не бях чувал за тази и книга и направих бърза проверка. Имам и съм чел няколко книги на издателство "Изток-Запад" - всичките научно популярни. "Момчешки живот" ми изглежда чудесен кандидат за първото художествено заглавие от каталога им, което ще си купя...

Току-що се хванах в лъжа :oops: Те издават Карлос Руис Сафон! Както и да е.

Между другото българската корица ми харесва доста повече. Но настроението, което навява е различно от оригиналната.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
moonlight
Warmage
Posts: 1089
Joined: Fri Jun 27, 2008 10:54 am
Location: Sofia

Post by moonlight » Mon Sep 23, 2013 3:28 pm

Започнах да чета "Задочни репортажи за България" на Г. Марков.
Започнах я веднага след "Срещи с Буров" и контрастът между двете Българии - тази на Буров, и тази след 46-та година - е направо е потресаващ...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 5 guests