ShadowDance

Филмът е много стабилен. Има базовия дефект да се опитва хем да е същото като Властелина, хем да не е, и като цяло си постига целите да е същото, но с повече комедия, по-ниски залози и ненужни фен-сървис камеота.

Повече - в ревюто като се събудя.

Бтв, аз съм силно учуден от никаквия рейтинг на филма в Rotten Tomatoes. Обикновено злостно нахайпените филми като този получават огромни рейтинги там, ако не са продължения на "Здрач" или "Трансформърс" - "Стар Трек" с деветдесет и пет процента, "Черният рицар: Възраждане" с осемдесет и седем, "Отмъстителите" с деветдесет и два и т.н. Дори "Прометей" седи със седемдесет и четири процента, въпреки че за много хора беше масивно разочарование.

Може ли разбирачите да сумаризират каква точно е идеята с тоя странен фреймрейт който имаше филмът?

Жоро, ти 48 фреймовата 3D версия ли гледа? Всички отзиви, които видях за нея бяха загробващи и коментираха, че правела осветлението и декорите "плоски", както и разни други възхвали. Аз предпочитам 2D, та ще чакам да излезе на торент, защото в БГ кината няма просичката версия, която върви без бонус главоболие.

Да, нея гледах. Сега позачетох малко и съм на мнение, че аргументите на Джаксън са от гъза - предпочитам да има блър в трите мелета, за които ще ми пука, отколкото всичко да е неестествено бързо и рязко, както беше.

Филмът е на границата да прилича на live footage, ама точно на границата и това дори дразни още повече, отколкото ако беше съвсем отвъд. На много места епиката бая ми страдаше от тоя ефект.

ето добро обяснение: http://www.forbes.com/sites/quora/2012/ ... in-48-fps/

Иначе за 3д вс 2д..... 3дто беше почти излишно, но имаше добри моменти с него, т.е. по-скоро го препоръчвам

Това за плоското осветление от високия фреймрейт и аз го четох и ми е любимата небивалица по темата.

При мен такъв ефект нямаше или поне не бих го описал така

Слушам ебати противоречивите мнения. От една страна хората казват, че е великолепен. От друга масово ниски оценки и подобни ревюта:
http://operationkino.net/2012/12/%D1%85 ... %B2%D1%8E/

http://you-deserve-this.blogspot.com/20 ... redom.html

Пффф, жалко, че ще мога да го гледам чак в началото на другата година....

Тук има едни интересни разсъждения за HFR-то: http://www.denofgeek.com/movies/23835/w ... -for-48fps

Сега се сетих как Люмиер брос като показвали оня футидж с идващия на гарата влак, хората ставали от седалките да търчат да не ги сгази локомотивът. И това на 16 фпс. Явно им е било достатъчно реално. Между другото, още тогава конкурентната машина на Едисон е била на 48 фпс.

Нормално е да боцка промяната. И е нормално да се плодят небивалици като тая за осветлението или пък също толкова абсурдната за зърнеността в линка на Данте от хора, които усещат, че нещо им боцка, но не могат да артикулират какво.

Всъщност проблематиката има 2 аспекта: технически и философски. За да стане ясен вторият обаче, трябва да се изясни първия. Двата основни артефакта, които се борят от по-високия фреймрейт са стробирането и моушън блъра.

Първият е резултат от това, че кинокамерата (за разлика от класическата ТВ камера) не снима непрекъснато през цялото време, а само половината време. Време Х се снима фрейм, време Х се зарежда следващият фрейм от лентата. За 24 фпс: 1/48 сек се снима, 1/48 сек не се снима и това се повтаря. Когато това се комбинира със сравнително нисък фреймрейт, движението се накъсва - било то движение само на обект в сцената, или на цялата картина, когато се движи камерата. Това е стробирането. А при прожекцията всеки фрейм се показва за два пъти по-дълго време, отколкото се е снимал - 1/24 сек (реално се флашва няколко пъти, но това са подробности). Другият артефакт е моушън блърът. Той пък е резултат от сравнително дългото време на експонация (1/48 сек при 24 фпс) на всеки фрейм и води до замазване на движещи се обекти.

Тия две неща, често заедно със зърнеността на филма и не много голямата дълбочина на рязкост, водят то усещането за нереалност, за изкривена реалност, завеса, или кой както там си го възприема при гледане. Това усещане, макар и да се е случило случайно и нетърсено в резултат на технически недостатъци, киноманите и хората, дето правят кино, си го тачат.

В класическата телевизия заради непрекъснатото снимане и изчитане на ТВ тубата няма ефект на стробиране (но продължава да има блър, дори в по-големи количества).

Когато се увеличи фреймрейтът и се спази правилото за снимане само през половината време (между другото, несъблюдавано от Джаксън по други причини), стробирането и блърът намаляват. Съответно усещането за реализъм се вдига. Увеличава се и съотнасянето с телевизия (заради по-малкото стробиране). Усещането за бързина всъщност идва от това, че високият фреймрейт семплира кино-реалността по-често и мозъкът работи с по-висок фреймрейт. На което се свиква бързо.

И тука се стига до философската част. Олелията до небесата всъщност не взима под внимание разликата между 2д и 3д. 3Д е съзнателен ход към по-силно усещане за реализъм (освен дето е и съзнателен ход към по-скъпи билети). И след като е такъв ход, логично е да се извърви пълния път и да се снима с висок фреймрейт. Защото артефактите от нисък фреймрейт в 2д може да са очарователни, и магически, и носталгично приятни. Обаче в 3д така вадят очите, че няма закъде. Те са втората и третата причина 3д киното да не става за чеп за зеле. Та след като се разкарат, ще остане само най-съществената.

Според мен съждението ти е икономически неправилно - повече хора ще са резервирани към "неестетвено телевизионният изглед", отколкото ще са резервирани към "болящите очи от 3д-то", които вече са приети за стандарт и необходимо зло от публиката.

От друга страна може би Хобитът е добро място да се тества, защото много хора биха го видяли, ако ще да беше ням и чернобял.

А това дето кинокамерата за половината време зарежда следващия фрейм от лентата не важи ли само за аналогово снимане?

Аз като зрител обаче определено съм по-ок с киноефекта, завесата или както му викаш, отколкото с резките лайфлайк движения.

edit: Ревюто на ОперацияКино е много спот-он, макар че моето разочарование е далеч по-малко. Моментът с гъбите беше най-голямото ВТФ, просто не знам как е стигнало до финалния кът.

Чета ги тия ревюта и имам чувството, че авторите чак сега - 70 години след издаването и са разбрали, че има такава книга наречена Хобит.

E, то не е нужно да знаеш много повече от това, за да оцениш филма. А и единственото адекватно сравнение между книга и филм в случая би било да се изчудиш как точно са адаптирали 300 страници книга в три филма.

Напротив когато оплюваш сюжета на книжка за деца, някак си логично е да познаваш източника който са следвали.

Ако филмът беше сниман като филм за деца, не струваше мамата си джаса пари и нямаше продължителност като тази на Властелина, никой нямаше да оплюва нищо, убеден съм.