ШЕСТИ КРЪГ Първо упражнение: Текстове и дискусия

Работилничка за нови автори... и критици ;)

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
grellian
E'lir
Posts: 194
Joined: Fri May 25, 2007 7:48 pm
Contact:

Post by grellian » Tue May 27, 2008 11:25 am

...ми е чудно как владетели от пет континента ще успеят да се събират всеки месец.
Да, кралете пътуват с магия. Както съм изяснил в предишното си мнение, властта им е само символична – всеки от тях има съветник магьосник, който му „помага” да взима важните решения. Нещо като еднолична власт от страна на гилдията на маговете, но с много добра маскировка. Владетелите се събират, именно защото така трябва и мирните им взаимоотношения са осигурени от договор с магоьсниците.

За могъществото на гилдиите – честно казано, не виждам какъв е проблемът с информационния обмен – технологиите им са добре развити и едва ли ползват гълъби за съобщения. Неслучайно маггьосническата гилдия е най-влиятелна – това е така, защото са търсени навсякъде за услугите си. Също би могло да се предположи, че имат поне няколко технологии за бърз texting :D
...без да броя този, че според мен той до голяма степен е ненужен...
Съгласен съм с теб – определено няма къде да го наблъскам всичко това, а и да мотивирам за всичко защо и как.

User avatar
Drake
Merchant
Posts: 78
Joined: Fri Aug 27, 2004 5:07 pm
Location: Castle Discordia
Contact:

Post by Drake » Wed May 28, 2008 11:19 am

Роланд, пробвах да отговоря на въпросите ти. Не се получи :)
Ето един опит да преработя идеята, така че да се връзва, но като цяло не е много подходяща за този сетинг. Ако остане време до края на това упражнение ще пусна друга.

Алън е призрак, който се рее около растенията и странната сграда, която е военна база. Там той е бил част от екип учени. Целта им е била да разработят биологично оръжие, използвайки рядък токсин, който растенията произвеждат. Една седмица преди началото на разказа, е имало взрив(саботаж или случайност, Алън поне, не знае). Заради взрива Алън е поел дозата токсин, предназначена за плъховете, с които експериментирал и малко по късно се е "събудил" като призрак. Докато евакуирали оцелелите, осъзнал, че никой не го вижда или чува.

Скоро разбрал и че не може да напуска определен периметър около базата, което го навело на мисълта, че е станал призрак, защото има недовършена работа. Лошото е, че единствената недовършена работа, за която се сеща, е разработката на биологичното оръжие, а той няма как да я продължи, а и не е чувал за хора станали призраци, за да довършат оръжия за масово поразяване.

Прекарва си времето в опити да се измъкне и си тренира уменията да вдига малки предмети(идеята, е че ако призракът е вид психична енергия, би се развила(изострила?) телекинеза,примерно , като компенсация на липсващото тяло) и се чуди, защо само той се е превърнал в призрак.

В началото на разказа, Алън забелязва Том(с униформа на летец, защото самолетът му се е разбил наблизо), който допълзява до растенията и там припада от изтощение и обезводняване. Алън се чуди дали да му помогне и дали има начин да му вземе тялото ако Том умре(въпреки, че не е успял с труповете в базата) Решава да му даде да пие сок от растенията, които съдържат вода в себе си, притеснява се дали токсинът няма да го убие, но решава, че летецът така или иначе е пътник.

В крайна сметка и Том става призрак. След първоначалният шок, летецът се окопитва и двамата с Алън обсъждат причните и двамата да се превърнат на призраци и ученият разказва за преживелиците си.

На другия ден пристига спасителен екип за Том и като откриват тялото, казват че е още жив и в кома. Алън е в шок и се чуди как така летецът е жив. Осъзнавата, че токсинът всъщност ги е вкарал в дълбока кома, която предизвиква нещо като astral projection на душата. Докато тялото на Том се отдалечава с хеликоптер, душата му, също бива повлечена след него. Алън му вика, ако успеят да го събудят да им каже да се върнат и за тялото на учения, но малко след това душата му се разтваря във въздуха, докато физическото му тяло най-накрая умира след една седмица липса на вода и храна.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Wed May 28, 2008 3:52 pm

Напоследък ме мързи ужасно, така че това е, което можах да измъдря. Нещо като начална ситуация се явява. За цял сюжет на разказа му е рано, щото се променя в движение с изключение на основния конфликт, а и аз пиша на части, когато не знам накъде вървят нещата, те сами се изясняват с развитието на текста. Има го и вариантът да не стигне доникъде, разбира се :wink:


Брет се събуди в оранжевия сумрак на вечерта, лепкав от пот, с пресъхнала уста и език крехък като листо. Горещината на деня бе попила в каменните стени на стаята, в чаршафите, омотани около него и в кожата му. Прозорците нямаха завеси и през целия ден жестокото, чуждо слънце на пустинята бе хвърляло лъчите си върху тялото му, изгаряйки го безмилостно.

Брет се изправи бавно, бе изтощен въпреки съня, тази умора нямаше да премине толкова лесно, без значение колко часове от деня прекарваше в накъсани сънища. Пръстите му трепереха, докато се пресягаше за ризата, захвърлена на стола до леглото. Кожата му вече бе започнала да се бели след изгарянето в гневно червено и той я усещаше възпалена под грубия плат. Закопча ризата, пропускайки няколко копчета, и дръпна звънеца до леглото, за да повика Ноа.

- Някакво писмо?- попита, когато другият влезе с подноса храна.

- Не, сър - отвърна Ноа и Брет трябваше да седне на ръба на леглото и да вечеря, мръщейки се на гледката от прозореца.

Навън пустошта се простираше чак до свежозелените хълмовете на хоризонта, обрасли с кленове, пейзаж от друг свят. Беше смайваща тази разлика между суровостта наоколо – само камениста, сивокафява пръст, жилави храсти и остри треви и изобилието на живот в земите, от които бяха дошли само преди седмица.

Трябваше да яздят три дни през пустинята преди кулата да се появи на хоризонта, грохнала, грозна сграда, разпадаща се в горещината и праха наоколо. Брет се изправи на седлото, усещайки магията във въздуха, същата, която бе изсушила въздуха и отделила това място от заобикалящата го реалност. Зад себе си чу тих кикот, по-скоро стържене отколкото истински смях. Той се обърна и видя Моргантън да се зъби като звяр.

- Нямаше представа къде те пращат, нали, инквизиторе? - каза той и вдигна ръце в подигравателена имитация на Шрьодингерова конфигурация. Глифовете, татуирани дълбоко в кожата му, до кост, се раздвижиха предупредително и той отпусна ръце, ругаейки, веригите издрънчаха рязко.

Не, не знаеше, Брет си помисли мрачно, докато дъвчеше хляба. До него Ноа метеше кафеникавия прах, който проникваше навсякъде въпреки мокрите парцали под вратите и рамките на прозорците. Брет внезапно се реши.

- Намери ми нещо за писане - каза на Ноа.

Прислужникът му донесе хартия, малка мастилница и перодръжка. Брет седна на паянтовото писалище до прозореца и примигвайки срещу залязващото слънце, започна да пише с нечетливия си, ъгловат почерк.

До Сената на града-република
Монсеньори,
В съответствие със заповедите ви ескортирахме затворника до указаното място и се установихме в очакване на по-нататъшни инструкции.
Тъй като отговорността за безопасността на затворника до процеса е моя, считам за свой дълг да ви уведомя, че въпреки усилията ми, поради обстоятелства, независещи от мен, е все по-трудно да изпълнявам задълженията си и затова се осмелявам да помоля да бъде изпратен човек, който да...


Той спря да пише, несигурен как да продължи. Ноа го наблюдаваше с безпокойство.

- Сър, - каза той колебливо, - може би е по-добре да оставите нещата, както са.

Брет притисна юмрук към челото си. Най-вероятно точно това бе, което Визингер бе очаквал от него, когато го извика онзи ден с новото му назначение. Защото Брет със сигурност не беше нито достатъчно кадърен в конфигурациите, нито достатъчно смел, за да попречи сам на нещата долу да затворят устата на Моргантън завинаги.

Слънцето вече докосваше хълмовете по пътя си надолу към нощта. Дълги сенки се плъзнаха по каменния под на кулата, Брет застина, когато усещането, че е на две места едновременно, се появи. Ръката му върху листа хартия вече бе тясна, старческа вместо познатата му широка длан с къси пръсти и изгризани до кръв нокти. Писалището изглеждаше направено от скъпа, тъмна дървесина, с полирана до блясък повърхност. Разтворена книга лежеше върху него, тънък сребърен молив до нея. Усети как някой се навежда над него и казва нещо, от което чу откъслечни фрази: ...церемонията... господарю... време е...

Главата му се замая. Брет смачка хартията и се изправи. Нямаше време за внимателно обмислени писма. Той затвори очи и остана така няколко секунди. Само десетина часа, не е като да не знаеш какво те очаква долу, след това ще можеш да спиш. Ръцете му вече трепереха силно и Ноа го изгледа укорително, докато му помагаше да облече робата.

Пътят по разбитите стъпала надолу бе дълъг. Брет внимателно слизаше, опрял длан на стената, покрай стаите на войниците, гласове и светлина идваха от помещенията, покрай кухнята, складовете, надолу, надолу, към мрака и студа, който подземията издишваха.
Пазачът пред килията се изправи от стола, на който бе дрямал цял ден.

- Върви - каза Брет и мъжът го остави.

Зад ръждясалите решетки Моргантън лежеше на нара. Брет сви пръсти и мека, трепереща светлина освети подземието. Моргантън скри очи в сгъвката на лакътя си.

- Време ли е? - попита той, гласът му бе уморен и хриплив.

Брет прочисти гърлото си.

- Да.

Моргантън се изправи бавно и се доближи до него, толкова близо, колкото позволяваха решетките. Той бе ужасно слаб, като плашило с изпъкналите си кости и прозрачната кожа под слоя мръсотия. От черното мастило на глифовете гърлото му изглеждаше като прерязано.

- Кой би помислил, че чистилището наистина съществува, инквизиторе? - попита той, гласът все така надменен и студен, но без злост в думите.

Те сдържаха дъха си, докато светът около тях започна да избледнява.

- По дяволите - Моргантън успя да каже и Брет трябваше да го хване за ръката, за да го последва.

Itilon
Paragon
Posts: 590
Joined: Thu Mar 13, 2008 5:38 pm
Contact:

Post by Itilon » Thu May 29, 2008 1:34 am

Съжалявам, че не бях особено активен в този кръг, но трябваше да отделя голяма част от времето си на американската правна система. Всеки, който поне е чувал за writs of certiorary, equitable relief и standing, ще разбере колко деморализиращо може да е това. :mrgreen:

Но пък, докато пътувах в автобуса вчера ми хрумна историята, която ще ви разкажа по-долу:

Лорик е адвокат в Хертена, а Берик е негов клиент, осъден на смърт. След приключването на делото той е разкрил на Лорик тайната на "съкровището" си и е поискал от него да го предаде на съпругата му. Съкровището е скрито в руините на древна стражева кула на границата на великата пустиня.

По ред причини Лорик не успява да се заеме с последното желание на клиента си веднага. Има време, смята той до момента, в който разбира, че Берик е успял да избяга от затвора. Адвокатът яхва коня си и се насочва към руините веднага след това. Той, разбира се, няма намерение да предаде съкровището на съпругата на Берик - иска го за себе си, а сега му се налага и да бърза.

По пътя Лорик установява, че трима конници яздят след него. Той изгубва коня си на третия ден на самата граница на пустинята. Убеден, че Берик също се е устремил към съкровището, и може би дори е по петите му, Лорик се добира до древните руини с падането на нощта. Спуска се в подземието и открива сандъка, за който Берик му е говорил. Отваря го... и с учудване открива, че той е пълен с пергаменти, изписани с поезия.

Лорик крещи. Картината се пренася към растителността на границата на пустинята на няколко километра от руините. Берик и двамата му придружители са спрели да пренощуват там. Въпреки страховете на адвоката, те въобще не се интересуват от него, нито пък са поели по следите му. Просто се опитват да избягат. Що се отнася до съкровището, Берик е убеден, че Лорик отдавна е изпълнил волята му. Разказът приключва с него, съчиняващ поредния си стих:

Сред кактусите през нощта,
от Запад пак се спуска здрач,
та-ра та-та, па-ра па-па,
пери, пори, не съм играч
.

Е, това е прекалено много по Удхаус, за да остане, но може би ще схванете идеята на историята, въпреки опита ми да я разкажа възможно най-мъгляво. :mrgreen: Вярно е и, че не е много фентъзи, но за сметка на това е поставена в измислен свят. :wink:

Та-ра та-та, па-ра па-па!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28200
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu May 29, 2008 10:31 am

Дрейк, така всъщност повече добива смисъл, макар че се поставя пък въпросът как така тия растения имат такъв ефект? Те вече модифицирани ли са? И ако да, защо са толкова далеч от базата, че да не изгорят, когато тя се взривява?


Грелиан, имаш един проблем. Дребен и доста глупав всъщност - почти нищо от бексторито, което си измислил, не е нужно на разказа ти. Не знам дали някой го е извел това като правило, но би трябвало - не си измисляй сетинг на епична фентъз итрилогия, когато пишеш разказ. Или дори да го имаш в главата си, не му позволявай да плъзне на хартия. НИЩО извън първите трима, щитът им и кулата не ти е нужно за този разказ :) И според мен е важно да преценяваш мащаба на произведението си, за да съотнесеш мащаба на сетинга си към него.

Торн, нямаше нужда чак да го пишеш разказа бе ;) Сега ми стана любопитно обаче...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
grellian
E'lir
Posts: 194
Joined: Fri May 25, 2007 7:48 pm
Contact:

Post by grellian » Thu May 29, 2008 11:53 am

grellian wrote:Съгласен съм с теб – определено няма къде да го наблъскам всичко това, а и да мотивирам за всичко защо и как.
Знам, че няма никаква нужда. Специално да ви мъча очите го написах :lol:

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6341
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Thu May 29, 2008 12:57 pm

@ thorn -

Първо едно цялостно наблюдение:
Готино е, че декорът те е вдъхновил да почнеш дори разказ. Във връзка с това, напълно спокойно може да не обръщаш внимание на отбелязаните от мен неща, ако противоречат с представата ти за историята. Все пак, като цяло е по-добре да я завършиш, отколкото да я съобразиш с разни мои може би не съвсем точни впечатления.
Но понеже, от гледна точка на целта ни, трябва да използваме готино и/или пълноценно сетинга, а да напишем разказ - желателно, но не на първо място, - е вероятно да си противоречат. Защо?

Струва ми се, че първоначалният декор няма да играе кой знае каква роля оттук нататък, на каквото и да било ниво...Понеже странната растителност реално не е странна, а са кленове; пустинята, както е описана от теб, е гола и никаква. А сградата се явява просто един затвор, чиято функция (май) е да транспортира нашият човек в друга реалност, където нищо от първоначалния декор няма да съществува и следователно, няма да има ефект.

Това като общо наблюдение на написаното досега.

Иначе:

Намеква се, че пустинята е друга реалност (чуждото слънце и, ъ, буквалното споменаване :)); но в същото време е явно изцяло безлична (а не просто "наглед" ;)), сиреч отпада възможността да видим нещо готино и необичайно откъм чисто физически детайли. Но пък "чуждото слънце" ми разпали любопитството и ми създаде някаква "екзотичност" в ума. И ако не за самото слънце (макар че може и за него), бих очаквал някакви готини детайли, за мястото, над което то свети :)

Ако не физически обаче, бих очаквал тази "чуждост" да има някакви друг израз в историята - и то не само с факта, че насред тая пустиня има може би интересна сграда. Сиреч, да има някакво внушение, повлияло на умовете на героите - да си говорят неща за тая пустиня, как се чувстват в нея (в малко по-метафизичен смисъл), - така че да добием усещане за дълбочина и атмосфера на мястото, която пък да свързваме после и с внушението на разказа като цяло.

А това, че е друга реалност и че някаква "магия" я е създала, е ярък детайл, при това бутнат в самото начало - но не получава никакво обяснение в целия откъс. Това как нашите са влезли в нея, изисквало ли е подготовка (от какъвто и да било сорт) и т.н. са неща, които може да бутнеш незабележимо, или да развиеш в цяла сцена, но според мен трябва да е скоро след (всъщност в) началото. Тъй де, нашите затъкват прозорците и вратите с мокри кърпи на място, където се очаква да няма вода - сиреч, запасили са се явно и може би не само с вода, и явно са повече хора (както се разбира от слизането на Брет до тъмницата). Това е важна информация, която би могла да има ефект върху историята и която, отново, ми се струва хубаво да бъде понамекната по-активно.
Защо има нужда толкова хора да ескортират един затворник - за какво са толкова войници? Затворникът ли е опасен? Първото му появяване в началото не дава никакви други индикации, освен че е затворник и че е силно татуиран - по собствена воля или татуировките играят роля на допълнителни окови? Не ми стана съвсем ясно.

А за сградата - първото й описание не дава никакви индикации, че това е затвор на много нива, а че е просто руина. В смисъл, може да се предположи, но е едно от нещата, които леко ме дразнят, че не са казани въобще. Понеже поставяш отначало обща рамка "елемент: разпадаща се сграда" без никаква друга информация и след това го пълниш с компоненти на затвор, които на мен поне ми идват малко неочаквано.

А откъде знае Брет какво го чака? Аз получих впечатлението, че е начинаещ в цялата "чистилищна" работа (там разните му несигурности). Или знае само на теория? Често ли Инквизитори се шматкат из това "чистилище"? Брет прави ли го често? Ако да, този случай по-особен ли е - ако да, нека го разберем. Моргантън е вероятно силен (описанието на гласа му накрая, както и поведението при интродукцията му), но ми се ще да няма само подсказки, а нещо по-ярко, защото образът явно е такъв.

И накрая, нещо дребно - имаш град-република от една страна, от друга имаш Инквизитори, а от трета - имена малко като от американски екшън. Тия неща, най-вече имената, може да са чернови, разбира се, но различните културни подсказки ме объркват леко за това какво аджеба представлява по-големият свят около нашите.

Засега, толкова, свободно отговаряй само на нещата, които смяташ за важни, другите може да ги игнорираш :)

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri May 30, 2008 1:06 am

Трип, мерси за забележките и въпросите, изясних си кои моменти са зле написани. Знам, че в този си вид текстът е кофти за коментиране, щото историята е недовършена, но ако го резюмирам, ще е още по-тъп поради факта, че много неща не са ми ясни и на мен. В смисъл мога да кажа, че трима души са в Шрьодингерова кутия и какво всеки е направил, за да стигне дотук (единият е убил другия, а сега използва третия, за да оцелее ), но ми липсва голяма част от бексторито им, характерите им, светът им и т.н. Предпочитам да го пиша директно, защото лично за мен е по-сложно самото написване, а не измислянето на историята, още повече че, както казах, идеите идват най-често в процеса на писане. Освен това на мен ми е малко трудно да поставя декора като основата на текста, имам опит само с един разказ в това и то не мисля съвсем сполучлив, пък и беше град, а не пустиня, където не виждам кой знае какво за описване така или иначе.

Имена въобще не ме бива да измислям, обикновено ги оставям за най-накрая, но сега нямаше как. Но не разбрах защо град-република и инквизиция да си противоречат.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6341
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Fri May 30, 2008 7:44 am

Каква Шрьодингерова кутия? :)

А иначе, град-република ми звучи антично. Инквизитор ми звучи средновековно. Това имах предвид :)

А декорът не е нужно да е основата на текста, а да оказва влияние върху историята и да ти подскаже идеи за самия текст. И да няма инконсистентности - това всъщност е основното. Сега, ясно е, че на някои хора може да им идват идеи от герои, или от визуални образи, или от думички, но тъй като това упражнение спада неофициално в графа "сетинг", просто искахме да видим какво може да измисли всеки, тръгвайки от декора.

thorn
Sorcerer
Posts: 488
Joined: Wed Aug 24, 2005 10:45 am

Post by thorn » Fri May 30, 2008 4:22 pm

Trip wrote:Каква Шрьодингерова кутия? :)
Имам предвид кутията от парадокса на Шрьодингер с котката:
http://en.wikipedia.org/wiki/Schroedinger_cat
Trip wrote:А иначе, град-република ми звучи антично. Инквизитор ми звучи средновековно. Това имах предвид :)
По-скоро си представям град-република от типа на средновековна Венеция, а не на античността.
Trip wrote:А декорът не е нужно да е основата на текста, а да оказва влияние върху историята и да ти подскаже идеи за самия текст. И да няма инконсистентности - това всъщност е основното. Сега, ясно е, че на някои хора може да им идват идеи от герои, или от визуални образи, или от думички, но тъй като това упражнение спада неофициално в графа "сетинг", просто искахме да видим какво може да измисли всеки, тръгвайки от декора.
ОК, ясно, но аз имам една забележка – така поставен, декорът е твърде общ, което от една страна е добре, защото човек има повече свобода на действие, но от друга – някак не му придава необходимата тежест като елемент на разказа. Въпреки това при мен потокът на мисълта ми беше горе-долу – пустиня>друга реалност>кула>затворник, така че по-скоро нагодих историята към сетинга, а не обратното, въпреки че може би не личи.

User avatar
Zee
Adept
Posts: 212
Joined: Mon May 05, 2008 9:13 pm
Location: Sofia

Post by Zee » Fri May 30, 2008 11:30 pm

Пустините са опасни места, където по-добре човек да не стъпва, съдейки по случващото се на тези страници. (':wink:')


Райко, главният ти герой или е голям гадняр по начало или става такъв впоследствие, за да си спаси кожата. Търговец, който заплаща растението с живота на другарите си?! Тези спътници къде ги е срещнал? Настигнал е случаен керван насред пустинята или от самото начало са заедно? Понеже, ако знаеха какво ги чака, едва ли биха тръгнали с него. Изглежда той взима решенията, т.е. е нещо като водач. Знае за оазиса, но пък не е сигурен, че пясъчниците съществуват. От друга страна, търсенето на лек за чумата е благородна дейност. Може би това са група авантюристи, желаещи да спечелят почести и богатство? Може би са просто сбирщина разбойници и той е един от тях, нищо особено, измислен само, за да бъде разказана историята от неговата гледна точка?

Уинд Уайлд, от каква раса е това садистично момиче? И какви са нейните способности, че се налага да я вържат? От това, че е вързана в началото, съдя, че са физически. Тя "изпопребива" половината група, всъщност всички, освен ранения. И тук има нещо объркващо - той е имунизиран срещу способностите й. Значи май са психически (побеждава ги някак със силата на мисълта/волята)? или пък биологически (заразява ги с нещо)?
И как смятат да използват способностите й, щом тя с лекота може да надвие всеки от тях? Не е ли по-добре, разбирайки, че растението им дава имунитет, първо да се запасят с него и после да тръгват да я търсят? Всъщност това растение май е единственият им шанс да се справят с нея...

Пъгсли, комплексът за малоценност и погледът на плейбой някак не вървят заедно. Не разбрах каква е връзката между битката в древността и растението Гняс. Освен това, кой е отарашил тримата доверчиви идиоти - Санд или търсеният от него човек? Е, тези въпроси ми изникнаха едва на втория прочит. При първия бях твърде заета да не падна от стола от смях (':lol:')


Дрейк, харесва ми неочакваният край на историята ти. Като в "Шесто чувство", но наопаки. И напротив, съвсем подходяща си е за сетинга - представих си как хеликоптерът отлита на фона на залязващото слънце (което изглежда като в кадър от холивудски филм - огромно и едно такова разтапящо се на цвят, все едно всеки миг ще се разтече), а Алан изживява последните си мигове сам в пустинята опитвайки се да изкрещи на света, че е жив и ... умира... А читателят е поразен и леко объркан и не знае това щастлив край ли е или не. Но пък отговорът на последния въпрос сигурно зависи от това кой от двамата герои е бил по-симпатичен.

Моята идея почти я довърших. Кратко разказче за бедните простосмъртни хорица, които се питат защо боговете им стоварват разни беди на главите, но не получават отговори (на разкази от такъв тип май им викат "синдром на мислещите глави" и писането им не се препоръчва). Ще гледам да не е съвсем бездействено де.

User avatar
Rayko
Scholar
Posts: 148
Joined: Wed Dec 26, 2007 10:17 am

Post by Rayko » Sat May 31, 2008 6:02 pm

Дюдс, първо се извинявам, че не бях много активен, след две седмици ми свършват класната и ще съм по активен. Нека си изложа идеята смислено, а не само като щрихи.

Сетинг

Петима души търсят лек за чумата, покосила вече две кралства и пъплеща към трето.След като горска нимфа ги упътва към пясъците, всички потеглят в опит да си спечелят малко слава като майстори-лечители.Сивото безлично сдание, което е посредствено близо до плантацията на пясъчниците изглежда е изоставен храм, който пясъците са превзели.Има кладенец, но пясъчниците не го ползват, тъй като си имат собствени начини да се хидратират.

Герои:

Оуен, главния герой. Препитава се като хирург по бойните полета, често служи в наемнически отряди.
Двамата чираци на Оуен- Етелред и Сатъра, който преди това е бил касапин.
Хог и Ред- стари другарчета на Оуен, професионални войници.
История
1. Групата е пристигнала по залез. Конете, въпреки издържливата си порода издъхват без вода. Изглежда, няма да ги бива още дълго, освен ако в храма няма кладенец. Оуен отваря кожения том, който Хог е откраднал от последния град в който са били. В него освен местен фолклор има и карта на покрайнините на пустинята и малко извън тях.
2. Вътре в храма са. Дружно успяват да разчистят пясъкът и под него се открива дървения капак на кладенеца. Всички оживено спускат кофи вътре и за тяхна радост вода има. Чираците, обикновено тихи крещят от радост и правят дълги описи как ще спасят чумавите. Оуен беседва с Хог и Ред и се чудят как можеш да навредиш на изсушени трупове каквито са пясъчницте. Стигат до заключението, че щом обезглавяването е достатъчно добро за хора, то значи би трябвало да проработи. Единствената бойна секира е грижливо наточена.
3. Сатъра и Етелред са намислили нещо. Докато други спят, двамата кроят планове как да отнемат растението, след като са го взели от пясъчниците, да прережат гърлата на всички коне освен своите и да оставят другите.Носейки лек, те ще получат статут на истински лечители, каквито винаги са искали да станат. С мъка изпреварвайки утрото те успяват да се намъкнат при другите.
4. Отиват при пясъчниците. Учудващо но намират общ език и не се налага да използват секират. Уговорката да вземат от лечебната билка остава за другата сутрин. През нощта обаче, чираците правят опит да откраднат от стръковете, обаче пазачите излизат от пясъците и им чупят вратовете. Останали са два коня, тъй като преди това са изпълнили плана. Един пясъчник отива и събужда Оуен, тъй като аурата му на водач явно струи от подмишниците му и обяснява, че само живот плаща живота. Оуен разбира, че това е единствения начин да се измъкне от цялата работа, една сълза се стича по брадатото лице. Жертва Хог и Ред, които са убити в съня си.
5. Няколко часа по-късно на фона на пастелносиньото небе и песъчните ветрове силуетът на самотния търговец, с наръч на гърба се отправя към оазис, показан от пясъчниците. Уж ще докаже, че не е жертвал напразно живота на другарите си, но после стига до философията "Кой както се уреди"Въпросът е дали ще оцелее за да достави растението или не.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest