RahXephon

Автор: Roland

     Този път реших да не се поддам на популизма си и да не защитавам популярната теза. Вместо това ще следвам принципите си и ще браня нещото, в което наистина вярвам, пък дори да съм малцинство. И както си ми е обичай, ще го направя като атакувам отсрещната страна...
     Защото простичката истина е, че Neon Genesis Evangelion не е твърде добър при все култовостта си. Да, знам, анатема! Не можеш да нападаш култа! Но нека видим все пак какво представлява този култ. Защото "култовостта" е меч двуостър и много често пречи да видиш ясно онова, което покрива. И понякога се оказва, че царят просто много му знае устата и има добър PR. А същевременно е, сещаш се, гол.
     По отношение на визията и музиката няма какво да се похвали. Нищо реално лошо не може дасе каже за тях – типични за деветдесетте години са, – но определено и нищо, от което човек да ахне. Сюжетът му обаче е, извинявам се за френския, смехотворен. В продължение на 20 (двадесет!) от общо 26-те си епизода, Eva само ти намеква разни работи, без реално да ти казва каквото и да е. Следват четири епизода рязко развитие, и аха-аха да разбереш всъщност нещо, сериалът те застрелва от упор в чатала с двата си последни епизода, които са легендарни с това колко НЕИСТОВО В ДЖАЗА са. След като си траял безгръбначния ревлив плазмодий Шинджи в продължение на 24 серии, вместо най-сетне да свърши нещо полезено или поне учтиво да го утрепят, той ни принуждава да влезем в главата му, за да му светим воайорски на личния катарзис. И после сериалът свършва. И следва филм. Който е още повече в джаза.
Ще си позволя да цитирам гениалната мисъл на Трип от наш личен разговор:

     Ами нищо не помня от Evangelion, то там човек няма кукички, за които да се хване. Онуй риве, бият му шамари и отива да спасява света. От време на време синята е странна, а червената крещи и се зъби.

     Не мисля, че имам какво повече да добавя.
     Да видим обаче елемента, който винаги бива изтъкван в защита на култовостта на Evangelion – реалистичните персонажи. И тук ще си позволя да изведа нестандартността на мнението си до екстремизъм, като кажа, че персонажите са всичко друго, но не и реалистични. Да, те са изтъкани от драма, психологически проблеми, емоционално заблатяване и всякакви други спъващи комуникацията дефекти. И това само по себе си е достойно за уважение, не споря. И интересно. И почти учебник по изграждане на герой.
     Но не е реалистично. Да изсипеш купчина комплекси върху един герой не го прави по-истински, отколкото ако го обрисуваш с три стандартни героични щриха. Прави го само по-сложен. И по-неприятен в общия случай, ако не знаеш какво да го правиш. А при цялото ми все пак уважение към Ано Хидеаки и предполагаемото му желание да се самоубие, докато е правел сериала, но човечецът определено не е знаел какво да ги прави своите.
     Това, че Шинджи е гнусен овлюх (морално девалвираната версия на охлюва, ако не знаеш), не би било проблем, ако персонажът търпеше развитие, пък било то и в посока влошаване. Но не! Нито той, нито който и да е от другите персонажи търпи каквото и да е развитие през ЦЕЛИЯ ПРОКЛЕТ СЕРИАЛ! В рамките на епизода има някаква еволюция, стига се до нещо, може би надежда за промяна – НО НЕ! Средния! В следващия епизод отново всичко е смарангясано, най-често дори повече, отколкото в предния.

     От другата страна на спектъра имаме RahXephon. Той няма претенции за "реализъм" на персонажите. Те не са плитки и елементарни, но не са и реални хора, за каквито се барат тия в Eva. Аято и компания са именно герои на художествено произведение – създадени, за да изпълняват някаква функция в историята, да се развиват с нея, да я променят и да бъдат променяни. И каква само история! Да, това е аниме, което иска от теб да внимаваш във всеки кадър, че и има наглостта да очаква да го гледаш втори път, за да уловиш всичките му нюанси. Обаче те възнаграждава във всеки един аспект. Сюжетът му е не просто смислен и богат, но идеално развит и завършен – всяко събитие има смисъл, всеки герой изиграва своята важна роля. От теб се иска единствено да внимаваш и да мислиш.
Или пък емоцията, вложена в сериала. Докато Eva залага на психологизъм (безспорно в немалка степен успешно, при все написаното по-горе), Xephon потъва плътно в дебрите на най-различни емоционални състояния и настроения и поради това е в състояние много по-плътно да използва средствата на медиума – визия (стилна, нестандартна, красива) и музика (една от най-добрите в аниме изобщо).
     Не мога да не призная, че един от решаващите фактори да оценя в пълна степен RahXephon, е фактът, че го гледах преди да видя анимето, от което е взаимствал. Иначе се съмнявам, че щях да мога да се абстрахирам от приликите. Защото не може да се отрече, че степента, в която той е "повлиян" от Eva, граничи с нагло плагиатство. И все пак, лично за мен изборът на тотално различен подход и изграждането на пълноценен сюжет са достатъчни оправдания за употребата на чужда сюжетна рамка. Разни екстри като великолепната визия и страхотният саундтрак са само допълнителен бонус.
     Или с по-малко думи – макар и двата сериала да използват различни и еднакво валидни подходи, за мен RahXephon безспорно е анимето, което постига целта си много по-пълноценно и качествено. Вашето мнение вероятно ще е различно. Но всеки има право на своите петнадесет минути нестандартност, нали?

     Стар материал (отпреди рождението на Анимания) на Роланд за анимето RahXephon можете да намерите тук.