Интервю с Ричард Морган

Ричард Морган отдавна е име не само на световната, но и на българската sci-fi сцена. Неговата последна фантастика Black Man/Thirteen (изд. в България като Вариант 13) получи наскоро престижната награда "Артър Кларк", след което авторът смени жанра с новата си The Steel Remains, за която поляризираните мнения са единодушни в едно - че романът е едно наистина провокативно фентъзи. Г-н Морган бе така добър да се съгласи да направи едно интервю с ШадоуДанс, в което можете да научите интересни мисли за преводаческото изкуство, политическата коректност и бъдещите планове на писателя. Приятно четене!

Моридин

ШД: В България Altered Carbon беше публикувана като Суперкомандос. В други интервюта сте споменавал, че нямате проблем книгите ви да имат различни заглавия в чужбина. Все пак, не се ли опасявате, че такива промени ще изпратят погрешно послание и ще разочароват, когато книгата се окаже не това, което читателят очаква да е?

РМ: Да, риск винаги има. Но предполагам, трябва да допуснем, че разните издатели знаят какво правят с пазара – не си представям, че биха искали да продават по-малко от книгите ми! Суперкомандос наистина звучи малко встрани от целта на Altered Carbon, но като че ли грубо казано описва Ковач, горе-долу. Така че, не знам – вие ми кажете. Популярен ли съм в България? Маркетингът сработил ли е? Може би читателите, търсещи някое праволинейна военна фантастика под това заглавие, са били очаровани от неочаквано тънката ми визия...:) А ако не, ами – сега е твърде късно, предполагам!

ШД: Ами, всъщност наистина беше доста успешна. Би могло да се каже, че точно тази книга ви направи известен в България. Изданията са изчерпани и постоянно се търсят от ценители. Е, разбира се това едва ли е точно заради смяната с името… Но ако позволите да обобщим малко въпроса – колко свобода трябва да има преводачът според вас? Да избереш различно заглавие, е може би в рамките на доспустимото, но какво мислите за това да се променя самият текст, за да се нагоди книгата по-добре към културните особености на читателите?

РМ: Мисля, че преводачът трябва да има правото да адаптира стилистично текста, колкото желае, т.е. да променя езика, така че да предлага на читателите познати идиоматични изрази и гладка реч – в крайна сметка точно това означава да си добър преводач. Но когато се стигне до промяна на смисъла на текста, аз лично съм доста против идеята; според мен подобна стъпка оставя твърде много място за злоупотреба. Диктаторските режими по света биха пускали именно такива "оторизирани" версии на книгите, променени, за да не подбуждат срещу политическата и културната идеология. Бихме имали преводачи и издатели, които решават, че знаят по-добре от автора как трябва да се развие книгата му. И най-лошото е, че хората просто няма да разберат за подобна промяна. Те наистина ще вярват, че четат това, което авторът е имал на ум – което би могло да ги предпази от културния шок, или да ги накара да харесат книгата повече, отколкото биха я харесали в оригиналния й вид, но мисля, че целта ни не е тази. Щом започнеш да позволяваш такива неща, романът престава да бъде превод и може да бъде описан единствено като "адаптация", а понеже мисля, че повечето издатели не биха я рекламирали по този начин, това изглежда наистина нечестно. Мисълта ми е, не можеш – или поне не бива – да се месиш в комуникацията на автора с читателя; неговото послание трябва да бъде предадено колкото се може по-вярно – каквито и да са последствията от това.

ШД: Можете ли да ни кажете нещо за предстоящия филм по Altered Carbon?

РМ: Всъщност нищо съществено. Все още се разработва, минава през машината на Холивуд. Доколкото разбрах последно, планирано е филмът да излезе някъде през 2009 г., има си режисьор, Джеймс МакТийг, който направи В като Вендета, а също е бил асистент-режисьор на Матриците. Но какво значи това реално... никой не знае. Стискайте палци!

ШД: Да очакваме ли още романи за Такеши Ковач?

РМ: Не, не и в обозримото бъдеще. Най-вече защото имам купища друга работа за вършене. Но и също така, проблемът ми след Разбунени фурии беше, че не виждах къде още да изпратя героя, без това да изглежда като повторение на предишни творби. Ненавиждам идеята да се превърна в конвейерен жанров автор на поредици, който бълва безкрайни, бездушни клонинги на същата книга година след година – и с Ковач опасността това да се случи ми се стори много реална. При все това, ако намеря начин да го върна по правдоподобен начин, ще го направя. Старото копеле ми липсва и на мен!

ШД: Градът в Altered Carbon се нарича Бей Сити. Името съзнателно намигване към Реймънд Чандлър ли е, или е избрано по различна причина?

РМ: Не, не си спомням Чандлъровата употреба на името, така че ако е оттам, е несъзнателна. Има истински Бей Сити (в Мичиган, мисля), но е доста малко градче, нищо подобно на града, който сътворих за романа. И ми се струва, че помня един друг Бей Сити, или истинския, или друг измислен, в книга на Ерик ван Лустбадер, която прочетох като юноша. Но накрая нещата се свеждат до това, че откъдето и да съм чул името, просто ми е харесъл начинът, по който то звучи. Освен това съм прекарал известно време в Сан Франциско и покрайнините му и винаги ми се е натрапвало усещането, че целият район на залива изглежда като едно-единствено урбанистично цяло, а не съвкупността от различни градове и градчета, както е дефинирана сега. След това неколцина калифорнийци са ми казвали, че повечето жители на Сан Франциско или Оукланд по-скоро биха умрели, отколкото да видят как градовете им се превръщат в едно цяло. Въздъх. Е, това е един от плюсовете да пишеш НФ, предполагам – измисляш си каквото пожелаеш, каквото ти трябва за историята.

ШД: Спекулативният жанр постоянно завладява нови територии, не само с помощта на "мейнстрийм" автори с висока популярност като Мураками, Кънингам, Пинчън и Маккарти, но и заради автори на НФ и фентъзи като Миевил, Вандемеер, Дънкан, Геймън, и т.н. Смятате ли, че това е предзнаменование как ще изглежда литературата в близкото бъдеще?

РМ: Определено се надявам. Няма спор, че като жанрове, НФ и Фентъзи са в по-добра позиция да се изправят срещу предизвикателството 21-ви век. Повече от когато и да било, живеем в научнофантастични времена. И да, романите на жанровите писатели, които споменахте (и би трябвало на добавите и Джеф Раймън към списъка) все по-често предлагат мост към по-общи литературни земи. Но в същото време е важно да се осъзнае, че снобизмът и йерархичността са ендемична част от човешката природа, тъй че отношението на мейнстрийм критическата общност няма да се промени много бъроз. Тези момци не искат да приемат НФ и Фентъзи за валидна художествена литература, защото в отношението им се е пропило твърде много от собственото им чувство за превъзходство. Това нещо, като всеки инстинктивен предрасъдък, е много трудно за преодоляване. И така хора като Мураками и Пинчън ще биват определяни за мейнстрийм литература, независимо колко сигурно почиват върху основите на НФ. А останалите от нас ще продължат да бъдат пренебрегвани в литературните кръгове. Това е тенденция, която няма нищо общо с това, което се случва наистина, и всичко общо с това как хората искат да виждат нещата. Но да, това, което се случва наистина, е размиване на границите между жанровете и това може да е само хубаво.

ШД: Смятате ли, че уседналият и сигурен живот на повечето съвременни писатели отслабва способностите им да пишат динамични истории? Нужно ли е някой да е преживял истинско приключение, за да опише нещо такова убедително?

РМ: Съвсем не. Говорим си за художествена литература все пак. Писането на добра литература е набор от умения и в същината си се свежда до изкуството да разказваме убедителни лъжи в повествователна форма. Катеренето на планини, обирането на банки, убиването на хора с нож или автомат – тези са други, съвсем различни набори от умения и това, че си добър в един или повече от тях, не значи, че ще успееш добре да разкажеш след това как си направил някое от тези неща. Всъщност, спомням си как прочетох книгата на един много известен планинар и каква беше изненадата ми колко скучно беше описал всичко. Преживяванията му най-вероятно са били страшно вълнуващи, но начинът, по който ги описваше бе всичко друго, но не и това.

Има обаче едно нещо, което установените, живеещи сигурен живот писатели (включително и аз), трябва да приемат и то е, че собственият им живот не е особено интересен сам по себе си; затова трябва да пишат за нещо друго. Твърде много изобилстват разните интроспективни писания тип "Сам и депресиран съм, набутан в малък лондонски апартамент и безмозъчна работа" и това е резултат от мисленето на писатели – често технически много талантливи или умели писатели, – че те самите изначално са пленителна тема за роман.

Разбира се, това не значи, че житейският опит не е ценен за добрата литература. Пътуването и живота в чужди страни, ученето от хора от други култури, разнообразният ми и понякога труден живот – всичко това е подхранвало литературата ми, позволило ми е да развия правдоподобна човешка динамика в историите си. Но трябва да гледаме на истинския опит като на нищо повече от удобен суров материал, нещо от което взимаш това-онова и което оформяш според вкуса си, ако го имаш на разположение; ако не – преструваш се. В крайна сметка, не мисля, че е всъщност необходимо. Единственото незаменимо нещо за добрия писател е първокласно въображение. Всичко останало може да изровиш и да проучиш, когато и ако ти е нужно.

ШД: Всъщност колко наблягате именно на страничните проучвания в работата си? Важно ли е да имате пред себе си всичката фонова информация, когато започвате нова книга, или се чувствате достатъчно уверен да попълвате каквото трябва, когато се наложи?

РМ: Различните писатели се справят с тази задача по различни начини. Лично аз бих умрял от скука, ако трябваше да подготвя цялата странична информация, преди да започна да пиша. Не планирам предварително романите си твърде внимателно. Предпочитам да видя къде ще ме отведе първоначалното вдъхновение и след това да проучвам и да проверявам факти, ако трябва.

ШД: Когато започнете някоя история, опитвате ли се да избягвате определени клишета и тропи, или не се притеснявате за това, стига историята да работи?

РМ: Второто, определено. Тропите и клишетата съществуват с причина – те са лесни и бързи описания на културни особености, които са сработили достатъчно добре в миналото, за да се превърнат в част от културното ни съзнание. Ако можеш да ги използваш в това, което пишеш, нямаш проблеми да го сториш. Ако не, те пак ти предоставят добра отправна точка – просто ги разглобяваш, за да видиш коет работи по-добре и защо.

ШД: Предстоящият ви роман – The Steel Remains – е първият ви опит във фентъзитo. Давате странни определения на книгата ("Weird Old Epic Noir" е любимото ми). Без да издавате твърде много, какво можете да ни кажете за романа и продълженията му?

РМ: За продълженията, почти нищо – още не съм запланувал книгите (а планировката никога не ми е било силна черта така или иначе), камо ли да съм започнал да ги пиша. А за първата, мога само да кажа, че е фентъзито, което винаги съм искал да напиша, че е по-брутална, кървава, отявлено политическа и експлицитно сексуална от всичко, което съм писал досега, и че няма абсолютно никакви добри персонажи в нея. Представете си книгите за Ковач, но с мечове вътре, и няма да сбъркате.

ШД: Какво мислите за набралата наскоро скорост "нова вълна" фентъзи, представяна от автори като Скот Линч, Скот Бакър, Стивън Ериксън, Хал Дънкан и т.н.? Смятате ли, че жанрът най-сетне се отдалечава от клишетата, с които го асоциират повечето хора?

РМ: Ами, първо, това не е нещо, за което имам квалификацията да говоря, защото съм много бегло запознат с тази нова вълна. 90% от фентъзито, което съм чел, е било написано преди 1980 г. Но от това, което знам, като че ли е по-малко отдалечаване от жанровите клишета и повече тяхната употреба, но с по-гъста емоционална сърцевина. Например, Дверите на скръбния дом на Ериксън е пълна с клиширани жанрови елементи, но геният на тази творба не е в самия материал. Ериксън е избрал някои добре утъпкани жанрови пътеки – древни раси, яростни битки, дракони, магия – но интересното е нивото на човешка интензивност, което той постига в историята. И това естествено би трябвало да е добре за жанра – колкото по-човешка е историята, толкова по-добра литература ще е тя.

ШД: Какви са силните и слабите ви страни като писател? Какво в процеса на писане ви носи най-голямо удоволствие?

РМ: Силни и слаби страни – ами, аз не би трябвало да имам думата по въпроса. Трябва да питате читателите. Но ако имах думата, щях да кажа, че във всичките ми книги фокусът са персонажите, а взаимодействието между тях представлява мотивировката и на сюжета, и на уърлд-билдинга (строя декора като директен отговор на допълнителната информация, от която има нужда миналото на персонажите, докато се придвижват през книгата). Тъй че тези читатели, за които сюжетът е главен фактор, може да имат усещането, че книгите ми не вървят достатъчно бързо, а тези които обичат картите на първа страница и обстоятелствени описания на пейзажа също може да се разочароват. Но ако развитието на персонажите е важно за вас, аз съм вашият човек. А едно от нещата, които определено ми носят най-голямо удоволствие, е да гледам как героите ми растат, докато историята се развива.

ШД: Какво мислите за писателските работилници?

РМ: Което както ви върши работа. Никога не съм посещавал такава, но това не доказва нищо. Не съм и сърфирал, но чувам, че било много готино.

ШД: Какво мислите за фенфикшъните, заливащи Интернет? Смятате ли ги за подигравка с работата на истинските автори, или за начин някой да изрази любовта си за определена книга? Бихте ли се поласкал или бихте се обидил, ако намерите фенфикшън, посветен на собствените ви книги?

РМ: Фенфикшъни всъщност не съм виждал, така че имам много бегла представа каква е ситуацията там. Но предполагам, че имитацията винаги е най-високата форма на ласкателство, а и не виждам как може да вреди на продажбите му, тъй че би било трудно да се ядосвам на това. Иначе, признавам, че малко съм объркан от този феномен. Въпросът ми към пишещите такива неща би бил: "Защо, ако ви влече писането (и го умеете), бихте избрали да си пилеете времето да пишете за чужди герои в чужд свят? Защо не си измислите нещо собствено, нищо, че ще е повлияно от прочетеното и харесаното от вас. По дяволите, даже може да измислите нещо, което да публикувате, та да ви платят за него!"

ШД: Black Man/Thirteen не се класира нито за финалите нито на "Хюго", нито на "Небюла", въпреки че повечето читатели го определиха за една от най-добрите фантастики на 2007 г. Каква мислите, че е причината? Вярвате ли, че американският пазар е твърде консервативен, когато опре до автор, критикуващ американския начин на живот?

РМ: Определено има консервативен елемент на пазара в САЩ, но не съм сигурен, че на това трябва да отдадете провала ми на "Хюго" и "Небюла". Black Man/Thirteen се продава много добре в Америка и получава много добри рецензии от американски критици. А си струва да напомня, че американско жури ми връчи наградата "Джон Кемпбъл" за Marker Forces, роман, който критикува жестоко американските бизнес-практики, нео-колониалната политика и нео-либералисткия капитализъм по принцип. Тъй че съм склонен да обвиня по-скоро лошия късмет, а не политически пристрастия. Може би отявлената критика на някои течения в американската политика е отвърнало някои хора, но по-вероятно е, че, така де, имало е много добри книги на пазара и не всички могат да се класират за списък, в който има пет книги така или иначе. Пък и (широка усмивка!) съм напълно доволен, че спечелих наградата "Артър Кларк" вместо това!

ШД: Какво мислите за разцъфтяващата "политическа коректност" в САЩ през последните години и смятате ли, че е форма на силно заклеймяване? Как се отразява и ще се отразява на литературата по принцип и на книгите ви в частност?

РМ: Всъщност, смятам, че "политическата коректност" наистина вече разцъфтя и в момента вехне. Хората виждат щетите от нея и определено се усеща ответна реакция. В някои отношения е много жалко, защото както много идеи, родени в лявата политическа сфера, коректността притежаваше определена стойност, когато бе въведена (Хубаво е да направим расизма нещо неприемливо, да спрем унижението над жените, защото са жени, и т.н.) Но за нещастие – също както много леви течения и тенденции – първоначалната идея попадна в ръцете на напълно грешни хора, и те я прецакаха за нещастие на всички. А доколко как това вълнува мен, не се притеснявам особено. Въпреки смяната на заглавието, Black Man излезе в САЩ като същата книга, която излезе и във Великобритания. Много се говори за това как проблемът с политическата коректност ще се отрази на свободата на изразяване,  само че не виждам много доказателства, че се случва. Много повече има да се страхуваме от медийната машина на десните, която се показва като много добра в задушаването на свободата на словото през последните 30 години.

ШД: Смятате ли, че активното общуване с други автори е продуктивно за писането ви и смятате ли, че в наши дни има място за самотни гении?

РМ: Ами, аз съм определено самотник – не знам дали това ме прави гений! Но, сериозно, не намирам общуването с други автори за плюс – или минус! – за работата ми. То е доста приятно отсоциална гледна точка, стимулира на лично ниво, а и е хубаво разнообразие за, нека си признаем, една много самотна професия. Но както при повечето професионалисти, има определено желание при такива събития да се избягва (или поне да се опита да се избегне) разговорът по работа. В крайна сметка, писането на романи е нещо, което върша сам, и така ме устройва чудесно.

ШД: Как се отразяват поддържането на блог и посещението на фенсайтове на творческите ви способности или навиците ви? Бил ли сте някога в ситуация, когато сте знаел какво очакват/искат читателите от ваша книга, още преди да сте я завършил? Ако да, какво направихте по въпроса?

РМ: Никога не ми се е случвало. Но както казах по-рано, пиша за себе си. Не ме интересува какво искат другите от мен. Ако не могат да намерят каквото търсят в моите истории, ще трябва да потърсят другаде. Но блогът и сърфирането из Интернет наистина отнемат голяма част от времето ми тези дни – дори може би твърде много, особено когато крайната дата за предаване на книгата наближава...

ШД: Бихте ли споделил някой съвет за начинаещите автори (освен "работи здраво и не се отказвай")?

РМ: Опознайте пазара и ако не сте подготвени да пишете за него вместо за себе си, се пригответе да прекарате известно време, гладувайки в таванската си стаичка. Артистичните принципи са нещо прекрасно, но преди да се посветите на своите, трябва да сте наясно какво може да ви струва това. А, и работете здраво и не се отказвайте.

ШД: Желаете ли да споделите нещо с българските си читатели?

РМ: Ами... дано ви харесат книгите ми.

ШД: Несъмнено! Благодарим за интервюто и ви пожелаваме успех.