The Thousandfold Thought
(R. Scott Bakker)

Автор: Роланд

TELL ME... TELL ME WHAT DO YOU SEE?... WHAT AM I?

     Основният проблем на тази иначе великолепна трилогия, се състои в определението й – тя е именно трилогия. За разлика от повечето фентъзи-автори, които разбират под тази дума "три истории с градиращи кулминации, но с общи герои и сюжет", Р. Скот Бакър ни е дал същото, което и Толкин с Властелина – една история, разцепена на три отделни книги. Всъщност това е "проблем" единствено що се отнася до хора, зачели The Prince of Nothing Trilogy преди години, когато излезе първата част. За хитреци като мен, които изчакаха излизането на третата книга, преди изобщо да се захванат, остава само пълният кеф. Но така или иначе – бъдете подготвени ;)
     Колегите Рандъм и Трип са ми спестили нуждата от обяснения каква е, аджеба, тая поредица (с ревюта на първа и втора книга в съответно 30-ти и 41-ви брой, така че просто ще се хвърля в дълбокото, разчитайки, че ще ме последвате. Имайте предвид, че този текст спойли някои части от предните книги (или най-малкото разкрива до какво ниво са стигнали в края си), но не мисля, че ще ви развали кефа от четенето.
     Свещената Война се придвижва към последната си цел една цел – Шимех. Но докато Инритите се приближават към великия град, различните фракции не спят.
     Нансурският престолонаследник Икурей Конфас е отлъчен от Пророка-воин и изоставен заедно с мъжете си на заточение в един от Кианинските крайбрежни градове. Наюр – свирепият Скилвенди, тласкан от жаждата си за отмъщение – е пратен с него, за да го убие. Но Конфас не е изиграл последния си коз, а и самият Наюр се потапя все по-дълбоко в лудостта си, губейки връзката си с реалността.
    Магьосникът Друсас Акамиан се опитва да събере парченцата от разбитото си сърце, докато обучава мъжа, отнел му единствената жена, която е обичал, на тайното знание за могъщия Гносис. Ала той не знае, че се намира на прага на ужасяващо откритие за Пророка-воин, което ще го отведе до път, от който никога няма да може да се завърне.
    Двамата принцове на Инчороите се опитват да се нагодят към появяването на втори човек, способен да открива техните skin-spies сред нормалните хора, и под тяхното водачество Консултът е объркан и нерешителен на прага на Втория Апокалипсис.
    А междувременно Анасуримбор Келхус, Пророка-воин, наследникът на кралската династия на древните Куниюри, Предвестникът на Втория Апокалипсис и шпионин-убиец, изпратен от сектата на Дуняините, се готви да удари града, в който се намира баща му. Но заедно с това е обхванал и Хилядократната Мисъл, зародила се в ума на тайнствения Анасуримбор Моенюс, и докато походът приближава Шимех, той започва да разбира, че на този свят не всичко е предвидимо и податливо на контрол, че онова, което идва след, може да предопредели онова, което идва преди. А това му отваря очите за знание, до което дори Дуняините никога не са достигали.

     The Thousandfold Thought е смазваща книга. В повече от един смисъл при това – от една страна повечето герои са мрънкащи интроспективни пу*ки (Боже, какъв език!!! Ама може ли така, и деца четат и пр... бел. потресена от прочетеното Марфа) и под влиянието на Келхус, деградират все повече и повече, докато същевременно се чувстват по-велики и по-силни от всякога. Но онези сред тях, които успяват да осмислят част от истината, като Акамиан и Наюр, стигат опасно близо до пълното самоунищожение. А Бакър е добър в описанието на моралното самоунищожение, мамка му!
    В доста по-"фентъзи" контекст, романът е смазващ и с невероятната епика, която буквално блика от всяка страница. Битката за завладяването на Шимех, величественото проявление на Гносиса и Анагогиката (особено второто, с всичките си унищожителни Аналогии, е просто зверски описано), а накрая и събирането на Келхус, Моенюс и Наюр. Всеки, на когото първа книга му е била твърде "подготовъчна", а втора – твърде "преходна", но иначе е харесал поредицата, просто ще цвили от кеф с The Thousandfold Thought.
     Докато сме на тема атмосфера, държа да отбележа, че за мен Бакър е може би най-добрият автор в жанра, когато стане дума за описание на магия. Да, набутал я е в трета глуха в сюжетно отношение, да, появява се веднъж на двеста-триста страници, но бога ми, как само се появява! И Трип, и Рандъм са писали за страхотния език на автора, така че няма какво да го превъзнасям, само ще кажа, че прилагателните, които използва за описание на магията си, са просто брилянтни. Това не е преплитане на потоци Огън, Въздух и Вода, за да се постигне нам къв си ефект плюс аналитично почесване по брадичката и приглаждане на полата. Не, тук от устата и очите на магьосника бликва ослепителна светлина, неземната му песен изпълва въздуха с невъзможните си думи, които разкъсват света, за да достигнат до Отвъдното. Могъщите Абстракции на Гносиса се срещат с Драконовите глави на Анагогията, докато свещеници-еретици с извадени очи и змии, увити около шиите им, ходят по въздуха, за да сеят смърт с извиращата от страстта и вярата мощ на необяснимата Псюке.
     Колкото и нелепо да звучи, Бакър е съумял да вплете философията не в мислите и действията на героите си, а в магическата си "система", ако мога да нарека по подобен начин тази първична стихия, която представлява магията при него. И усещането, което създава, е... препоръчително.

     Екшънът не е нито в такова огромно количество, нито толкова наситен, колкото беше в предната книга, и това всъщност донякъде е минус, но от друга страна по този начин авторът се е концентрирал повече върху мислите на героите и отделните кулминации на сюжетните линии.
     Освен това сексът също е понамалял, но бих казал, че след The Warrior Prophet въпросният си поизпълни предназначението ;)
     Що се отнася до сюжетната част на книгата, честно казано аз очаквах мъничко повече. Слава богу тя е най-кратка от трите (малко по-малка от първа), защото откъм събития в нея не се очакваше да се случи още кой знае какво. Лошото е, че то наистина... не се случва. Тоест, не ме разбирайте погрешно, трилогията е завършена, при това чудесно. Просто наистина не обхваща нищо повече от Свещената Война. Явно ще трябва да чакаме още година и нещо, за да видим как ще продължи доста по-мащабната линия за Втория Апокалипсис.
     Иначе някои сюжетни линии просто не ми бяха достатъчно... пълноценни. В това число включвам Есменет, която можеше да бъде по-добре развита, както и, най-вече, срещата на Келхус и Моенюс, за която бяхме надъхвани вече три книги, а в която в крайна сметка не се каза нищо съществено. Личното ми разочарование пък е историята на Конфас, чиято философия беше толкова разкошна, че просто нямаше как да не ми стане любим. "Аз съм бог и щом съм бог, значи няма значение кое е истина и кое не, а само кое аз приемам за истина". На ти, Келхусе, иди, че брейнуошвай такъв егоманиак! Обаче, уви, неговата линия свърши... зле.
     Други нишки обаче са повече от великолепно развити. На първо място ми е тази на Наюр, чието плавно (или не толкова) спускане в бездънната бездна на лудостта кулминира при срещата му с Моенюс, и Акамиан, който в крайна сметка успява да достигне катарзиса, който му се готвеше вече цяла трилогия. Разбира се най-голямо внимание, макар и без много гледни точки от първо лице, е обърнато на Келхус. И неговата история наистина е страхотно майсторски развита, за което Бакър има искрените ми адмирации. Не знам колко точно трудно е да създадеш безчувствен свръхчовек като него, но успехът е пълен. Ако изключим дребния недостатък, че през цялото време се надявах да го изнасилят и убият по особено жесток начин, но предполагам, че просто не съм фен на "непогрешимия типаж" ;)

     Останалите персонажи, макар и по-периферни, също са качествени, и няма да видите дори един "добър" или "лош" в цялата книга, независимо към кого ще клонят симпатиите ви.
     На ниво "информация" обаче The Thousandfold Thought е повече от изчерпателна. Научаваме почти всичко за Първия Апокалипсис, както и доста за Инчороите, техния Ковчег, коварните skin-spies и Консулта. Мистерия остава, поне за момента, голямото зло – the No-God. Но разчитаме на следващите книги да ни разкрият повече за него.
     Онова, което заслужава обаче наистина зверски адмирации, е колосалната енциклопедия, която обхваща точно 100 страници от книгата (говорим за хардкавър, в пейпърбека ще излязат повече) и покрива всичко, от личности и държави, през заглавия на книги, важни събития и известни бойни полета, та до фракции, народи, раси и география. Именно тук научаваме най-много за Първия Апокалипсис, проклятието на мистериозните и безпаметни nonmen, поредицата от събития, довела до сриването на цивилизацията на Древния Север, и какво ли още не. Шапки долу за подобно усилие от страна на автора, а също и че не се е полакомил, като някои, да превръща това огромно количество жизненоважна информация в отделен гайд. Обичам явната немеркантилност :)

     Изводът? The Thousandfold Thought е страхотна книга и достоен завършек на достойна поредица. Дали човек ще се почувства минат от края й, зависи единствено от това доколко се е надявал същият да разкрие повече за по-голямата картина около Втория Апокалипсис. Но при положение, че Бакър си е поставил за цел в The Prince of Nothing Trilogy да не ни разкрие нищо, освен Свещената Война, не мисля, че имаме право да се оплакваме. Препоръчвам горещо.

Оценка: 9/10