Големи хора, които първи са усетили потенциала на (под)жанра и са му дали знаковата форма, която ще даде хляб или смисъл в живота на долните три групи. В случая с фентъзито: Толкин, Хауърд, Лейбър и т.н. Обикновено не достигат заслужения успех приживе.
Целта на всеки уважаващ себе си автор би трябвало да е да бъде Създател. Разбира се, не повече от 1:10000 от пишещите имат потенциала, но 99,99% дори и не се опитват.
Печалбари
Обикновени писачи с безжалостен хищнически инстинкт, които безскрупулно са се възползвали от осиротялото наследство на Създателите и вездесъщата глупота на масите. Едингс, Фийст, Гудкайнд, Брукс, Джордан и т.н. Имат комерсиален успех - и нищо повече. Читателите с ниво знаят що за парцали са и се отнасят с тях като с такива.
Кой не би искал да е печалбар? Но отново тва е достъпно за един безкрайно малък %. Само дето за целта се изисква не друго, а хитрост, наглост или поне вуйчо-издател. Който уцелил момента и мястото - уцелил. Останалите желаещи - дгд.
Имитатори
Огромната маса пишущи, които напълно естествено нямат потенциала да създадат нещо оригинално и стойностно. Или дори не виждат необходимостта от това. Манифактурчици, търговци и обикновени графомани.
Ако се целите тук, ваша работа. Дори и да ви издадат, че и да пробиете сред масата себеподобни, няма да спечелите кой знае кви пари. Поне ше видите името си на хартия. Целта на всеки Имитатор е да стане Печалбар, но такива случаи са единици (Паолини) и по-скоро подчертават невероятността на подобно развитие.
Болни феньове
Читатели, поддали се на една от най-разпространените и жалки илюзии: че всеки може да пише. (С няколко идеи по-зле от илюзията на Имитаторите: че с писане се изкарват лесни пари.) Единственият начин творба на Болен фьен да види хартия е самиздатът. Единственият направил некви пари по този начин е Робърт Станек и той даже не е Болен фьен, а просто болен - но компенсира със злобния и мрачен маркетингов устрем на истински Печалбар.
Къде са стойностните автори (малко, но налице), които не са баш Създатели ли? В следните три, вече доста субективни и аморфни групи:
Занаятчии
Не правят нищо повече от минималното необходимо за жанра, но поне го правят без самоубийствените клишета и аматьорщината на Имитаторите. Липсва им обаче характерният личен почерк на Майсторите. Могат да прерастнат както в Печалбари (Роулинг), така и в Майстори, но шансът е минимален.
Майстори
Развиват поне един от елементите (Сюжет, Герои, Сетинг & Стил) в оригинална посока (Хоб, Кук, Кай), изграждайки собствен (неподражаем) стил. Ако тенденцията се окаже задълбочена и успешна, могат дори да прерастнат в Създатели. Рядко имат успеха на Печалбарите, въпреки че са несравнимо по-добри като автори, но понякога го постигат (Мартин).
Истински писатели
Използват жанровите конвенции само като подсладена глазура за горчивия хап на истинското изкуство или си правят "жанр в жанра" (Пратчет, Геймън, Улф, Зелазни и т.н.).
Горното е само моето виждане, уедрено и концентрирано за прегледност. Може да е от полза главно на начинаещи автори, които имат нужда да си понаредят приоритетите. НЕ целя спор относно позицията в горната схема на конкретни автори според мнението на различните хора тук, но ако е добронамерен, ще участвам. По-скоро ме интересува как самите вие подреждате като цяло нещата (ако изобщо го правите). Разбира се, би могло и просто: добри автори, недотам добри автори и лоши автори.
Неслучайно използвах точно фентъзито (виден ЖАНР) за пример, а и подчертах противопоставянето жанрова-висока литература (белетристика, литъръри фикшън, уотевър). Кво общо имат Хелър и Ремарк тука?