Gothic II: Ноща на гарвана. 1 глава.
(както се сещате и последна глава защото мерака ми мина доста бързо)
Отворих очи и първото което видях беше угриженото лице на Кзардас. Фактът че ми отне време да си спомня кой е показва в какво състояние бях.Той обаче не ме изчака да се опомня и веднага заговори:
- Е, време беше. Как си?
- Сякаш цяла седмица съм лежал под планина от камъни-отговорих,
- Ами всъщност наистина си лежал.Не помниш ли храма на Спящия?
- Кой?Спящия ли?Като се замисля,всъщност имаше някаква битка-припомних си изведнъж.Светкавици,мечове после тръгнах да бягам и тогава някакъв камък ме лупна по главата и май съм останал там. Замислих се и стомаха ми използва момента да изкъркори силно напомняйки за себе си.Погледнах се и направо се уплаших-бях отслабнал като вейка.Краката ми се огънаха и Кзардас побърза да ме подхване отбелязвайки:
- само магическата ти броня те е поддържала жив през последната седмица.Едва успях да те измъкна преди да изтлееш.Слаб си но, поне си жив.
За пръв път от събуждането си се огледах наоколо и попитах:
- Би ли ми казал къде сме?(С магове некромансери винаги е добре да си учтив и да имаш едно наум).
- Намираме се близо до Коринас, в новата ми кула.
Надигнах се изненадан:
- Нова кула ли,Коринас,нищо не разбирам.Както и да е поне имаме време-Спящия е
прогонен.
Кзардас ме погледна със странен поглед и рече:
- Всъщност не е точно така.Когато бариерата падна станаха някои доста лоши неща.Миг преди да бъде прогонен Спящия в последно усилие отправи зов към злите сили:Елате! И те дойдоха-начело с драконите.(Между другото не беше точно затова но истината разкрих после).
- Помислих и отговорих: - Е,и това какво общо има с мен?(макар че се сещах че ще е нещо кофти).
- Ами смятам да те пратя до града да съобщиш за драконите. Освен това там в момента са паладините на краля.Трябва да говориш с командира им и да поскаш един от магическите им реликви -окото на Иннос-заключи Кзардас и се ухили доволно.В тоя момент ми прикипя и избухнах:
Абе ти да не си полудял бе?Аз едвам вървя а ти ме пращаш на накакви мисии,даже нямам време да си почина,И откъде накъде паладините ще ми дадат точно на мене ценна реликва .По вероятно е да ми теглят един бой.Пак ти казвам Кзардас-почнал си да изкуфяваш май.Магът само ме изслуша без да ме прекъсва и после заговори:
А сега ти слушай.Първо ако останеш на едно място ще умреш.Трябва да се раздвижиш и да си припомниш някои неща които си позабравил.И второ абсолютно съм убеден че окото е за тебе лично.Трябва да намериш начин и ти ще го намериш.Преди да попиташ откъде съм толкова сигурен ще ти кажа-факта че победи Спящия го доказва напълно.Не търси повече обяснения и просто ми се довери.
Е както се казва нямах избор-доверих се и веднага преминах към деловата част.Питах го как се стига до града,откъде да намеря екипировка и т.н.Оказа се че трябва да вървя надолу по пътя и намало да се загубя.
Намаше какво да се мотая повече затова си събрах багажлъка казах едно чао на Кзардас и отпраших.Времето беше прекрасно и удоволствие вървях по пътя.По някое време от лявата ми страна се ширна едно езерце с водопад и си припомних последните думи на магът:"И като стигнеш езерото да знаеш че до брега му има проход под пътя до долината-в долината можеш да си набереш лековити билки".Споменатата долина се виждаше от кулата право на север.Реших да се възпозвам от съвета и заслизах по склона към дървеният кей.Наклона беше стръмен но се справих-оказа се че входа на прохода започва точно от дървеният кей и се спуска под път.Огледах се и влязох като за всеки случай хванах здраво тежката сопа която бях приватизирал от склада на кулата. И добре че го направих защото пещерата се оказа свърталище на гоблини(Гоблините са мънички хуманоиди с интелект малко над маймуната,зелени или черни.Събират се на големи групи).Почти се спънах в гоблина който спеше на поста си и за щастие бях по-бърз:праснах го с тоягата преди да успее да каже гък.Продължих внимателно,видях че пещерата се разклонява на две.Отляво се чуваше цвърченето на гоблини.Подсмихнах се и продължих по другия коридор. Скоро излязох от другата страна на планината на открито.Пред мен се простираше долината.Поех по пътя надолу като попътем събирах лековитите билки.На дъното на дилината се простираше сумрачна гора която не ми хареса само като я видях.Тъкмо мислех да се връщам когато през храстите забелязах светлина.Внимателно се приближих и видях малък огън до който който беше седнал някъкъв човек.Докато се чудех дали се покажа без да искам
настъпих една суха клонка(тогава бях зле в промъкването) и онзи ведна скочи и ми извика да се покажа.Направих го и бях много изненадан когато видях отблизо тайнствения непознат-нямаше начин човек да забрави тази бръсната глава,защото пред мен стоеше не друг а самия Лестър.И на всичкото отгоре с робата си на послушник и с чука си.(Да,същия Лестър от лагера на Сектата който ми помогна на няколко пъти заедно с Диего,Милтън и Горн).Лестър май беше не по-малко изненадан и единственото което измисли беше:
-Ти, как, кога, Ти не си ли мъртъв? Как се озова тук?Прекъснах го:
-Първо ти кажи,какво правиш в тези гори,и какво в името на Иннос стана със скапаната бариера?
-Това което стана е нещо ужасно.Когато бариерата падна цялото братство си загуби ума.Всички започнаха да крещат и да бягат кой където види.
Докато бариерата падаше имаше земетресения,светкавици.Страшно много народ замина.На всичкото отгоре ми се струва че видях някаква сянка
с крила.Някак успях да избягам и в крайна сметка се озовах тук.Но казвам ти човече направо съм скапан,не мога да спя,главата ме цепи ужасно и съм истощен зверски.Мисля че мога да спя дни наред.Но знаеш кое е най-странното:Когато пристигнах горе на планината беше празно а когато се събудих на другия ден -гледам някава кула.И на всичкото отгоре по цели нощи нещо свети там,чуват се някякви красъци.Лестър очевидно се умори да говори и ме погледна в очакване.Мой ред беше да му кажа новините:
- Кулата за която говориш е на Кзардас.Той бързо ме прекъсна:
-Още си във връзка с некромансера?Не ми харесва тая работа.Побързах да го успокоя:
-Споко човече,Кзардас е приятел и съюзник.Именно той ме измъкна жив.Все пак ми е странно че е вдигнал кулата за един ден-знам че е силен
но чак пък толкоз не вярвах.Както и да е мисля че трябва да идеш при него и да му разкажеш какво си видял-той ще се пгрижи за теб.Между другото не ти се сторило-имало е сянка и е била на дракон.Но няма какво да се мотаем дай да те водя нагоре.
По пътя към кулата го разпитах за останалите-каза че знае какво е станало с тях.Питах го и за града сподели че ако ми правят проблем пазачите на портата да им кажа че идвам по поръчка на билкаря Константин.(бившия началник на Лестър от времето преди да го пратят в панделата(Лестър не Константин)).Предадох Лестър на Кзардас и той обеща да се погрижи за него а на мен ми даде последен съвет-да не казвам на никого че го познавам или че той ме праща.Е вече беше обед и бях загубил цяла сутрин така че нямах време за губене и затова пожелах на Лестър бързо оздравяване и отпраших хапвайки малко хляб и салам на крак докъто вървях.Към два часа отминах езерото и продължих надолу по пътя.Точно след езерото пътя минаваше под планината в една камемна арка.Изведнъж чух яростни псувни и гоблински крясъци зад завоя.Избързах и успях да хвана края на битката-някъкъв човек си беше направил лагер под каменнате арка и сега го защитаваше срещу три гоблина.Битката беше неравна-гоблините бяха мъртви преди да успея да се приближа.Човекът вдигна ръка за посдрав и се захвана да чисти ножа си когато нещо ми прищтрака в главата и си помислих че съм го виждал някъде.Тъкмо го изчаквах д свърши и се чудех откъде ми е познат когато той рязко се обърна и и ме посочи с пръст.
-Я почакай,познат си ми отнякъде.Ами да сетих се!Ти си онзи който постоянно ме врънкаше за стрели в Стария лагер.Точно така ти.Ама да знаеш знаеш как си остлабнал копеле направо си друг човек,не можах да те позная.И след като свърши се почеса по дългия нос. В този момент си припомних всичко и проверих догадката си:
-Кавалрон,нали? Той кимна и аз продължих с въпрос:Какво правиш тук?.Кавалрон ме погледна ядно и се изхрачи:
-Сляп ли си?Трепя гоблини.Сякаш нямат край гадините убия един-изчкачат двама.Имам чувството че имата бърлога наблизо.
- Ще те зарадвам-знам къде е бърлогата а освен това не те питам конкретно а по принцип.
Кавалрон се усмихна някак тъжно:
-Сега бачкам за водните магове.Във водния кръг съм с други думи.Всъщност като стана дума тъкмо трябваше да занеса нещо в града само че при обстоятествата..и плю ядно.
Приказките му ме измумиха и веднага го контрирах:
- Чака бе, нали бяхте врагове с водните?Как така бачкаш за тях?И за какви обстоятества дрънкаш дай по конкретно.
Кавалрон се почеса отново и плю за трети път:
-Относно враговете,човече вече няма никакви лагери нито стар, нито нов времената на простотии отминаха така че защо да не служа на водните.Относно другото ще ти кажа само една дума-бандяги.Ограбиха ме и ме и ме изхвърлиха на гоблините.Между другото най-ме е яд че взеха писмото което трябваше да занеса на водните Щях да се оправя с гадовете обаче какво да направя като бяха най-малко трима.
Веднага си предложих услугите за пощощ:
-Слушай мога да ти помогна обаче трябва да внимаваме.Мисля да разузная пък да видим какво ще правим и а пък през това време мога да ти кажа къде е бърлогата на гоблините.Кавалрон ме погледна със съмнение и рече:Е какво пък,пожелавам ти късмет макар че мисля си си луд ако отидеш слежеш надолу но както искаш.Исках!.Пратих го при гоблините,(Бяхме си уговорили среща пак под арката по-късно)а аз тръгнах по пътя надолу(обаче тогава наистина съм бил ненормален да тръгвам към бандяги гол и невъоръжен).Kакто и да е тогава ми се струваше разумно.
Продължих по пътя който постепенно се спускаше надолу и по някое време достигнах едно място където отдясно се издигаше някаква скала а отляво имаше малка горичка.Към скалата се виждаха изрязани стъпала а пред тях на един пън стоеше един човек.Когато ме видя бързо скочи
и ме изгледа внимателно:
-Яя, какво си имаме туканка!Я ми кажи откъде идваш?
На свой ред го изгледах(беше дребен небръснат от много дни с мазна кожена дреха-с други думи типичен бивш затворник кандидат бандит)
и спокойно отвърнах:-Ебати тъпия въпрос,не виждаш ли че слизам от планините.
Оня май не схвана :
-Точно така,от планината.Бандягата бързо погледна някакво опърпано листче преди да продължи-и това не е добре за тебе.Слушай вместо да ти обяснявам що не дойдеш да те заведа при шефа и той да ти изясни нещата и посочи нагоре към пътеката.
Вместо да измисля нещо умно само рекох:Слушай преди да отивам където и да е искам да знам за какво става дума и къде отиваме.
Оня се наежи:-Да не би да правиш проблем а?На къв ми се правиш?
- Не се впрягай толкова бе човек.Просто съм препазлив.И преди са ми правили номер.С един пич се бяхме уговорили нещо.Когато стигнахме той ме прецака и оттогава внимавам.
Брадатия ме погледна и рече:И къде беше това преди а?
Веднага му отговорих:-Как къде?В долината на мините от времето на колонията.Това явно беше добър ход затото оня се ухили до уши и и каза:
-Копеле, бях миньор в стария лагер.А такива като нас трябва да си помагат.Ти от кой лагер беше а?
-От кой лагер ли,бях от хората на Торус поне преди "инцидента".Я ми кажи какава беше тая хартийка и какво става тука.
Това за Торус определено го впечатли и той смутолеви подавайки ми хартийката:
-Това е твойта мутра,нарисувана,разбираш ме нали казаха ни да чакаме тука и ако видим човека на хартията да го хванем и да го заведем при шефа,за какво -тук вече не знам.
Хвърлих един поглед и си отбелязах да пребия художника ако го намеря.
-Кой дееба е шефа ти?Дето щеше да ме водиш ли?
-А, не тоя тука е Брего.Големия шеф е лагера
-Не ме интересува къде е.Искам име.Давам ти десет златни ако ми кажеш име.
Видях че това очевидно го раздразни и май пак се върнахме там откъдето започнахме и бързичко рекох:
-А знаеш ли кой е оня когото сте пребили вчера-бил е Кавалрон.Оцелял е и мисли да ви направи изненада.И ако наистина си от стгария лагер съм сигурен че знаеш кой е Кавалрон.
Това беше добър ход-знаеше.Видях как лицето му пребледня и побърза да се примоли:
-Човече трябва да помагаш,не знаех че е бил Кавалрон(много ясно-ако е знаел нямало е да нападнат).Трябва да изчезвам.
-Не бързай толкова.Първо името на шефа.
-Е щом трябва-Декстър.толкова ти стига.аз изчезвам-и глупака отпраши надолу по пътя.За мен остана да се срещна с Кавалрон който се беше оправил с гоблините.Двамата се него успяхме да изненадаме другите двама бандити които безгрижно си лежаха в пещерата си разчитайки на пазача си (Ебати пазача).Трябва да призная че Кавалрон изнесе целия бой.Аз стоях отзад и само успях да наритам единия когато Кавалрон го спъна.Кавалрон обаче нямаше късмет: по-едрия гад успя да го шибне в крака.Побързах да го подхвана и да го сложа на близкото столче докато той псуваше яко.Най накрая ми заповяда:-Я вземи ги претърси за писмото и после ги хвърли отвънка на вълците,аз през това време ще си почина малко.Изпълних съвета и намерих не едно а две писма.Едното беше запечатано-дадох го на Кавалрон.Другото беше на опърпана хартия и гласеше:"Спирайте всички които идват от планината,гледайте да не го изпуснете и си опичай акъла.Д."(Явно Декстър).Докато четях Кавалрон си гледаше крака и накрая се обърна към мен:
-Слушай момче,кат се гледам няма да мога да стигна навреме до града,що не вземеш да занесеш писмото вместо мене.
Веднага взех идеята присърце и отвърнах:Добре бе,що да не го занеса.Само кажи на кого да го дам.
-Потърси Ватрас-ще го намериш на площада при старуята на Аданос.Кажи му че те пращам аз и спомени "Водния кръг".Разбра ли?
-Ватрас.Площад.Воден кръг.Схванах.Пожелавам ти бързо оправяне и да отлитам.
Тук ентусиазма ми се е прекършил и творбата е загинала преждевременно лишавайки света от новия Толкин.
Сега като си го чета усещам че съм имал повече ентусиазъм на тема Готик отколкото е здравословно. Добре че не почнах да пиша за Planescape.
