Читателски проекти 2022

[Killua]

Аз започнах отново да чета, след близо 1.5-2-годишна пауза! За около месец изгълтах 5 книги.
Сега съм на поредицата на Роулинг за Корморан Страйк и са много приятни книги. На номер три съм тъкмо.
Тази година се надявам да задържа с четенето, че направо съм се уморила от телевизия

[tigermaster]

Аз просто се надявам тази година да чета повече от миналата, честно казано. Имаше времена, когато като едното нищо четях по книга на ден. Отдавна не съм правил така.

[Ghibli]

Въобще не стигнах до Колелото, което не е добре, щото вече забравих и каквото бях препрочела, а не ми се четат отново 6 книги, за Бога! Та ще се опитам да я довърша тая поредица тая година, ама не се заричам

Това е съзвучно на моя план за 2022, който поради неизпълнение се прехвърли в 2023. (Но аз съм прочела последно книга 5.)

[трубадур]

Аз чета доста. Все още държа между 20 и 30 книги художествена лит. на година, барабар със сумаси нонфикшън простотии. Но тъй като не може да се каже, че някакви дискусии се случват, не виждам сми много да редя. То не че и при музиката има, ама поне по-бързо става споделяне на клип, та някой може да тества.

Извън филми и произволен сериал, у форома много малко застъпване има в това кой какво избира, особено като става дума за книги.

[Martix]

Вярвам, че 100-те тракинг бота на гугъл, които са винаги онлайн във форума, обичат да четат мнения дори и да не са чели книгата и да нямат какво да добавят към дискусия, но ти си знаеш.

--
Сетих се какво трябва да си добавя към целите за тази година - да взема пак да прочета някой комикс, даже гледам Сага е излязла от хиатуса. Откакто съм на ново работно време много съм ги зарязал заедно с останалите дигитални неща, които четях. Липсата на нощни смени до 5 сутринта си има и своите недостатъци.

[penzata]

Миналата година изцяло премина в четене на специализирана литература, което е супер, но много ми липсва художествената, нехудожествената, комиксите и графичните новели.

Какво ме гложди всяка сутрин:
- събрах си цялата серия (60бр.) артлайн-марвели-картина-гръбчета комикси, от които я съм прочел 10, я не.
- 6-те страхотни издания на Вонегът на Кръг и не съм прочел нищо от тях (а Вонегът, от моя страна, се препрочита(ше) всяка година).
- страшно хубави издания с различни есета\писма на Олга Николова, Езра Паунд, Ралф Уолдо Емерсън, Чехов и Туве Янсон, които също останаха недокоснати.
- автобиографиите/биографиите/разговорите на Елтън Джон, Корнел, Скорсезе, Линч, Ник Кейв, които ме гледат укорително, заедно с пиесите на Бергман. И най-вече - "Всички обичат Сиатъл" на Марк Ярм.

Радвам се, че поне успях да прочета "Аномалията" на Ерве Льо Телие - ревю на @Brimstone в списанието.

Обаче, липсата на художествена литература вече води до нелечима агония.
От другия месец захващам книги, които вече не мога да отлагам, духовно и физически: "Гризачи" на Валери Йорданов, "Времето" на Джени Офил, "Да спасиш сън" на Цветина Цолова, "Година на маймуната" на Пати Смит (особено след "Онзи в мен" на Сам Шепърд) и след великолепната нобелова реч - "Годините" на Ани Ерно.

[Demandred]

Аз имах много добра година като читател, надминах си първоначалната цел в Goodreads с 15 книги, като брой страници докарах 70% повече от миналата година според статистиките на Goodreads. И по-важното, голяма част от тези книги бяха наистина добри. Плюс това за първи път от няколко години успях да завърша поредица. Вярно, беше трилогия, чиито томове са по 250-300 страници (The Faded Sun на Чери), но пак е напредък.

Най-голямото ми откритие за годината като автор е Tana French. Особено първият ѝ роман In The Woods е един от най-добрите романи, които съм чел от години. Става въпрос за криминален роман, в който сюжетът е добър, без да е някакъв шедьовър, но като развитие на героите, качество на прозата и най-вече емоционално въздействие е с класи над почти всичко друго, което съм чел от жанра и не само в него. Сериозен плюс е и, че действието не се развива в Англия или САЩ, а в Ирландия, и това не е само за колорит, а се отразява сериозно на всичко в романа. Следващите два романа от поредицата Dublin Murder Squad са малко по-слаби най-вече като сюжет и криминалните загадки са доста по-предсказуеми, но силните страни си остават. Интересно решение е, че във всяка следваща книга от поредицата се сменя главния герой и гледната точка (те са разказани от първо лице), като новия главен герой е бил с поддържаща роля в предишния роман. In The Woods дори е издаден на български, от Бард под името Нещо чака... сред дърветата , но в типичен Бард стил не са издали останалата част от поредицата.

[трубадур]

А... ама то това са истински книги

Аз с моите 6 колела на времето, 10 разхвърляни warhammer романа плюс 3 антологии, и още стръгане по вичъра малко ме е срам

[Claymore]

Нарочно не съм си поставял проекти, но като напуснах работа и се възстановявах от ковид февруари месец за пръв път от бая време ми се дочете естествено и без напъване от моя страна защото "трябва". Изчетох томчето от SF Masterworks с първите три Хейнски романа на ЛеГуин, Rocannon's World и City of Illusions много ме зарадваха, при все разни трески за дялане, особено с контекста който имам от Dispossessed и Left Hand of Darkness. The Lathe of Heaven ми дойде по-невзрачен, ама невзрачен като за Ле Гуин, така че пак доста интересен, и доста по-"злободневен" отколкото доста от другите ѝ неща. Books of Blood беше ок, най са ми се запечатали в ума The Midnight Meat Train + In The Hills, The Cities и Pig Blood Blues, в тях Баркър напипва една тоналност и стил която са много "кръв и черва" и същевременно някак езотерични. Това ми напомни да взема да прочета The Great and Secret Show която купих като първокурсник есента 2013 Лиу Цъсин четох на пожар като бях болен от (мисля) втори ковид май месец и преполових втората и така си остана. От другото Майната им на хилядата динара и Agents of Dreamland ме израдваха стилистично и като много концентрирани четива без тлъстини. Джоана Ръс си кърти и тук както в The Female Man даже тази е малко по-странна и недодялана ама по-чаровна. Фундаменталиста просто си го "дочетох" от началото след като 2015 като свърших есето си върху него за крайна оценка по Критическа теория останаха недочетени последните 40 страници

Няма за това отделна тема, но "film challenge" мина по-добре, броейки късометражки и два мини сериала, съм изгледал 125 "филма" тая година. Чисто пълнометражен филми сигурно 90 и нещо. Спрямо миналата тодина 74 общо има напредък.

На прима виста най-ме изкефиха и/или най-много съм си връщал към тях мислено Cure (във втората половина тоя филм еманира зло по-завидно индиректен начин) Persona (1966)(никога не съм харесвал толкова много филм, който толкова малко "разбирам"), Bliss (2019)(най-близкото до Vampire: The Masquerade - Bloodlines LA атмосферата, което ще получим на кино, пък и много яко заснет на 16мм лента с оставени нечистоти и артефакти в картината), Crank: High Voltage (2009) (мизантропията и хумора на Saints Row 2 дестилиран в мръсна дигитална филмова форма, култова простотия) , Collateral (2004), Jaws (1975) (като малък съм гледал по тв, но нищо не помнех явно, 4к реставрацията на кино си беше топ, два пъти ходих даже), Nope (на IMAX беше наистина спектакъл, в тон с мотива на филма, на сцената с шимпанзето бях като вцепенен, а е постигнат съспенса без много gore) (2022), The 400 Blows (1959), The Cremator (1968) (това чехите са друга вселена, ), Hagazussa (2017)(изключително импресионистична аудиовизуална психоза, писах му 3 звезди, но постоянно си сещам за него, та плаче за rewatch и по-висока оценка май), A Touch of Sin (2013) на Джия Жанкъ (много обичам антологични сюжети с бегло свързани персонажи и случки, подобаващо сдухващ за дадени реалии в Китай и все пак не съвсем реалистки, предвид рамкирането на насилието в различните инциденти; първия сегмент с шефа на мината и последния със момчето от телефонния завод са ми любими), Bad Luck Banging or Loony Porn (2021), Boiling Point (2021) (разкошен Стивън Греъм с родниа си манчестърски акцент, за разлика от примерно 1917 тук или беше наистина заснето наведнъж или кътовете са по-ненатрапливи, но усещането за умоунищожителен стрес от работа в професионална кухня беше предадено на 100%), Taxi Driver (1976), The Night Comes For Us (2018) (ей ТАКА се прави екшън, не говното което бешe Bullet Train), Prey (2022)(по-добър от оригиналния Хищник), Candyman (1992), Drive My Car (2021), Sympathy for Lady Vengeance (2005), Yellow Cat (2020)(симпатична казахстанска трагикомедия която ми се стори съзнателна препратка към братя Коен), Westfront 1918 (военен филм за WWI от 1930, а в пъти по-висцерален и вживян и предаващ антивоенно послние от 1917 на Мендес, сигурно защото много от екипа за разлика от Мендес са участвали във Първата световна, евала на Дом на киното и Гьоте Институт че прожектираха него, Kuhle Wampe и M на Ланг), Candyman (1992), Avatar: Way of Water и Red Rocket (2021) (трети ми филм на Шон Бейкър, между това, Флорида Проджект и Tangerine няма слабо) (2021)

Бая нещя които съм накупил и свалил хартисаха, дано 2023 ми е още по-добра.

[Moridin]

Нарочно не съм си поставял проекти, но като напуснах работа и се възстановявах от ковид февруари месец за пръв път от бая време ми се дочете естествено и без напъване от моя страна защото "трябва". Изчетох томчето от SF Masterworks с първите три Хейнски романа на ЛеГуин, Rocannon's World и City of Illusions много ме зарадваха, при все разни трески за дялане, особено с контекста който имам от Dispossessed и Left Hand of Darkness. The Lathe of Heaven ми дойде по-невзрачен, ама невзрачен като за Ле Гуин, така че пак доста интересен, и доста по-"злободневен" отколкото доста от другите ѝ неща. Books of Blood беше ок, най са ми се запечатали в ума The Midnight Meat Train + In The Hills, The Cities и Pig Blood Blues, в тях Баркър напипва една тоналност и стил която са много "кръв и черва" и същевременно някак езотерични. Това ми напомни да взема да прочета The Great and Secret Show която купих като първокурсник есента 2013 Лиу Цъсин четох на пожар като бях болен от (мисля) втори ковид май месец и преполових втората и така си остана. От другото Майната им на хилядата динара и Agents of Dreamland ме израдваха стилистично и като много концентрирани четива без тлъстини. Джоана Ръс си кърти и тук както в The Female Man даже тази е малко по-странна и недодялана ама по-чаровна. Фундаменталиста просто си го "дочетох" от началото след като 2015 като свърших есето си върху него за крайна оценка по Критическа теория останаха недочетени последните 40 страници
.....

Бах якия пост!!!! Давай нова тема за film challenge
+ welcome back

[Brimstone]

Нарочно не съм си поставял проекти, но като напуснах работа и се възстановявах от ковид февруари месец за пръв път от бая време ми се дочете естествено и без напъване от моя страна защото "трябва". Изчетох томчето от SF Masterworks с първите три Хейнски романа на ЛеГуин, Rocannon's World и City of Illusions много ме зарадваха, при все разни трески за дялане, особено с контекста който имам от Dispossessed и Left Hand of Darkness. The Lathe of Heaven ми дойде по-невзрачен, ама невзрачен като за Ле Гуин, така че пак доста интересен, и доста по-"злободневен" отколкото доста от другите ѝ неща. Books of Blood беше ок, най са ми се запечатали в ума The Midnight Meat Train + In The Hills, The Cities и Pig Blood Blues, в тях Баркър напипва една тоналност и стил която са много "кръв и черва" и същевременно някак езотерични. Това ми напомни да взема да прочета The Great and Secret Show която купих като първокурсник есента 2013 Лиу Цъсин четох на пожар като бях болен от (мисля) втори ковид май месец и преполових втората и така си остана. От другото Майната им на хилядата динара и Agents of Dreamland ме израдваха стилистично и като много концентрирани четива без тлъстини. Джоана Ръс си кърти и тук както в The Female Man даже тази е малко по-странна и недодялана ама по-чаровна. Фундаменталиста просто си го "дочетох" от началото след като 2015 като свърших есето си върху него за крайна оценка по Критическа теория останаха недочетени последните 40 страници

Баси гадните корици на Le Guin...

[Claymore]

Баси гадните корици на Le Guin...

На Гейтуей като цяло са такива електронните, за това по-добре тия само със заглавие -

Spoiler: show

Иначе на самия пейпърбек, който четох е ок корицата -

Spoiler: show

@Moridin Мерси Ако и други възнамеряват нещо такова, може тема ама иначе малко ще увисне

[Demandred]

Kорицата на първото британско издание на We Who Are About To... е далеч по-голямо престъпление срещу изкуството от тези корици на Le Guin.

Spoiler: show