Trip wrote:Аз презентирах втора книга, канто 9 - домът на Алма - което е адски сложно, многоизмерно и много интересно за интерпретация. В The Faerie Queene многоизмерността не е в героите, а в самата поема.
А след като очевидно имаш капацитета да го кажеш за нея, няма ли как да го кажеш за Изгубеният рай? Щото то и за нея се отнася. А субективното възприятие е въпрос на това да си настроиш читателския апарат, образно казано, на инфрачервено, вместо на ултравиолетово. Емоционалните gut реакции не се взимат от етера, а от подготовката, която пък на свой ред подлежи на съзнателен контрол, особено ако ще подемаш класики като Изгубеният рай.
Давам за пример себе си - мога да имам различни
субективни критерии и нагласи в четенето на "сериозна" литература и в четенето на "жанрова" литература, в рамките на един и същи ден. Така че тоя тип калибриране явно не е толкова тежък и времеемък, а пък води до понякога доста сериозни промени в субективните усещания.
Въпросът ми е, по какъв път на мисълта и логиката си решила да допуснеш, че и да се поведеш в отзива си по 21-вековите си перцепции в четенето на поемата, след като по всичко личи си наясно с принципа на историцизма и четенето в контекст? Така както бих те питал, ако вземеше, та не беше харесала Герника на Пикасо, защото пейзажът не бил реалистичен, примерно.
Колкото до това с новите интерпретации, нека правим разлика между "интерпретация" и "оценка". Мога да ти гарантирам, че първото няма да седне да борави с понятие като "плоски/пълнокръвни персонажи", пък ако ще да привнесе когнитивна наука и queer теория, като за по-модерно.