Post
by Amelia » Thu Jan 06, 2011 9:09 pm
Ми не знам как да го обясня - Нодаме мен ме радва безумно много, щото е такава шматка. Ако възприемеш поведението й като ексцентричността на няква много артистична личност, си влиза добре без да дразни. На мен ми е супер сладка и това не е насиления захарен кавайнес на шоджотата. И въпреки че тя е шматка, а нейният пън е темерут, взаимоотношенията между двамата си се развиват постоянно, при това по някакъв тотално различен начин от тоя в останалите романтични анимета. И са център на сериала, без да ни занимават само с тях - стават някак между другото, като част от живота, както всъщност е и в реалния живот. Има няколко катарзисни драми, които обаче не са направени на мелодрама и не са ни завряни в носа. Страничните персонажи си получават якото развитие и те - примерно оня русичкия (Мине) и неговата мацка - толкова са яки! По-нататък има и други яки.
Окамата-цимбалист, уви, страда от странното недоразумение на японците по отношение на гейовете. Това е музикално аниме за класическа музика, НЕ МОЖЕМ ДА МИНЕМ БЕЗ ГЕЙ в тея среди. За съжаление обаче, според японския стандарт гейовете са всъщност по-скоро травестити - всичките се държат женствено, но имат и набола брада (или синкаво, като току що МНОГО обръснато и/или космати крака), за да ни се демонстрира, че са мъже, колкото и да им се иска да са жени. Той обаче не е централен персонаж и го има най-вече в първи сезон. В другите два нашите отиват в Европа и там картинката и хората са тотално различни.
Аз не мога да спра да ги гледам двамата главни - Чияки (темерута) е като няква цундере мадама, минус дебилната нерешителност. И как се опитомяват взаимно и си живеят като двойка без да живеят като двойка, уникални са!
Другото, което ме кефи, е колко много рисърч е вложен в това заглавие. Така изглежда наистина. Не слушаме едно и също музикално изпълнение нон-стоп. ДЕСЕТКИ са за тия 3 сезона и ни дават и интересни сведения за тях. И ни се показват различни изпълнея на едно и също нещо, добри и лоши такива и ти дори да не разбираш (щото аз не разбирам) от тоя тип музика можеш да усетиш за кво става дума. Така яко те вкарва във филма, че усещаш ЧУВСТВОТО на този, който изпълнява музиката в момента. Това е като бокс-мачовете в Хажиме но Ипо ебаси! А как са анимирали всичко - всеки удар по клавишите, движенията на ръцете, пръстите и тялото. Няма да гледаш няква (полу)неподвижна картинка, като в разни други музикални анимета. Париж също е добре пресъздаден. Краят беше като цялото аниме - неортодоксален, без някакъв многозначителен Биг Бенг от събития и емоции. Супер добре си пасна. Като го четох като манга, не ми допадна толкова, ама тук с гласа, музиката и т.н. нещата се наместиха.
Изобщо, убер различно и уникално заглавие, страшно добре направено, с един от най-любимите ми женски персонажи. Дано да го издадат тук на хубава блу-рейка с екстри.
едит: Гледам Матрим е постнал и мнението ми бая се припокрива с неговото. Само че там никога не го е имал момента с абсолютното непонасяне между двамата. Нодаме хлътна почти веднага по Чияки, а и той се сближи с нея много бързо. Те и до последно си се карат и побийват ениуей (или по-скоро Чияки замерва Нодаме с нещо) - такава им е връзката просто. А за гласа на Нодаме - ултимативен е. ГЯБООООООО! МУКЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!