Broy 63 Reviews

[КНИГА НА БРОЯ] Мрачни времена (Първа книга за Блестящия камък) (Глен Кук) – Ян
Ватерлиния (Александър Громов) – Роумър
Зазоряване (Стефани Майър) – Ян
ФантАstika 2008 (сборник) – Трип
Курс по творческо писане (Йосип Новакович) – Трип

     Лира Принт са едно от издателствата, които не престават да ме учудват с меко казано безумната си политика и сбъркан график. Предишната книга излезе на български преди ДВЕ години и се съмнявам, че има някой, който е таял надежди, че въобще ще видим продължението. Е, понякога стават и чудеса и Мрачни времена е в ръцете ни.
     Първо добрите новини – преводът е все така на Комата, а това означава качество. Цената е напълно приемлива за родните стандарти, което си е цяло чудо. А като бонус книгата е добра, даже много добра. Глен Кук е един от малкото автори, които все още не са ме разочаровали.
     Сега "лошите" – нов разказвач (трети по ред, ако не броим книгата за Гарвана), който поне за мен леко отстъпва и на Знахаря, и на Господарката. Това разбира се е до голяма степен въпрос на вкус, така че е напълно възможно вие да нямате проблеми с Мъргън и повествованието му. Най-малкото Кук е все така циничен и с черно чувство за хумор, та човек се чувства в свои води. По-неприятното е, че това е първа книга от новата нека я наречем "глава" в историята на Черния отряд и съответно завършва по начин, който те кара хем да искаш още, хем да тръпнеш от ужас кога ли ще го получиш (може би след още ДВЕ години?).
     Историята продължава с обсадата на Стормгард и е изпъстрена с доволно количество перипетии, хумор и обрати, че да държи човек в напрежение (в моя случай до 3 през нощта, след което се успах зверски и закъснях за работа точно в деня, когато шефката взе, та дойде навреме). Нещата естествено са адски неприятни за нашите хора и особено за Мъргън, но да дълбая още по тази тема ще означава да ви оспойля за някои ключови моменти, а това е строго нежелателно. Същото впрочем важи и за написаното на задната корица, което е #@$% преразказ на неща, които се СЛУЧВАТ вътре и е далеч по-интересно да прочетете в дългия им вариант, а не да си развалите удоволствието и изненадата. (Тук имаше няколко нецензурни израза по адрес на идиота, който пише текстовете по задните корици. И по адрес на майка му. И сестра му.)

Плюсове:
+ Добре написана.
+ Качествен черен хумор.
+ Отличен превод.

Минуси:
– Задната корица спойли (за пореден път).
– Свършва на най-интересното място.
– Поради някои особености на сюжета, е доста объркана (свиква се).

     Една от малкото поредици на пазара, в които няма слаба книга. Ако и излизаше по по-нормален начин, щеше да е наистина прекрасно и да я препоръчвам с две ръце. За момент мога да подскажа, че Tor пускат прекрасни омнибус издания на Черния отряд, които излизат на много по-къси интервали, отколкото нашите.

Оценка: 8.5/10 Ян

     Ватерлиния е един от първите романи на руския писател-фантаст Александър Громов. Честно казано, не съм много сигурен защо Бард са решили да започнат да издават Громов точно от тази книга – да, има причини да издават негови произведения, и не само фактът, че на Еврокон-2008 / Роскон-2008 той получи награда за най-добър европейски писател-фантаст :) Само че, поне за мен, Ватерлиния просто не е сред най-силните му произведения.
     Светът, описван в този роман, е интересен – ако може съвсем близко до нас да има газови гиганти, при които газовата атмосфера, постепенно преливаща в течно състояние само заради налягането, на практика съдържа по-голямата част от веществото на планетата, оставяйки съвсем малко за твърдото ядро, то защо пък да нямаме и изцяло течна планета, и то такава, съставена от едно от най-простите химични съединения – водата? Ако може да има планета, съставена изцяло от вода, без твърдо ядро, без твърди континенти, един безкраен океан, то защо пък да не може чистата случайност да постави тази планета на стратегическо място между изходите на няколко подпространствени тунела? Ако хората могат да изградят плаващи бази, полупотопени в тази Капка, и да кръстосват около и между тях с надводни и подводни съдове, то защо пък човешката природа да не се прояви отново – и да превърне безкрайния океан в едно особено бойно поле със специфични правила и изненади?
     Както и в други произведения на Александър Громов, във Ватерлиния имаме хем традиционната, почти твърда научна фантастика с доста добре описани и обосновани инструменти, уреди, превозни съоръжения и оръжия, хем ударение върху социалната фантастика — зараждането и развитието на най-различни отношения между хората в едно почти затворено общество, хем вмъкване на недокрай изследвани и обяснени явления, които придават особен привкус на преживяванията на героите. Това, което не ми харесва толкова много, е, че в този роман Громов като че ли се е опитал да вкара всичко наведнъж – уж си започва като малко по-добър военен роман, после се появяват елементи на мистерия, отива към криминален трилър, в един момент се намесват и почти свръхестествени способности на отделни групи хора… Не че не е хубаво, но според мен от тази история могат да бъдат изведени поне четири различни сюжетни линии, всяка от които ще си бъде много добра новела, всяка в свой си жанр — а така се е получило малко твърде шарено, малко разпокъсано и нахвърляно накуп.
     Книгата не е лоша, но все пак си личи, че е сред първите романи на писателя – от 1998 година. Да се надяваме, че ще видим на български и някои от разказите и повестите на Александър Громов, където той като че ли се справя още по-добре :)

Оценка: 7/10 Роумър

     Истерията около сагата на Стефани Майър най-сетне достигна своята кулминация с излизането на последната книга Зазоряване. Егмонт за пореден път действат бързо и смайват с безумното ценообразуване. За мой искрен потрес и четирите книги са значително по-скъпи на родния ни език отколкото в оригинал. Предполагам е свързано с по-добрата покупателна способност на българина и високите доходи на населението. Но стига мрънкане, да видим какви ги е надробила Майър...
     За разлика от доста поредици ърбън фентъзи, книгите за Бела и Едуард не могат да се четат по отделно, а са директно свързани една с друга. В този ред на мисли Зазоряване продължава директно оттам където свърши Затъмнение. Бела прави своя избор и се жени за Едуард. Меденият им месец бележи последните й дни като човешко същество и всичко върви по мед и масло, докато не се случва едно събитие, което променя много сериозно нещата и заплашва не само нейния живот, но и всичко, за което са се борили семейство Кълън...
     Да пиша още за сюжета означава да издам важни неща и да ви разваля удоволствието, така че спирам до тук. Няколко думи за самата книга и едно много важно нововъведение – имаме още една гледна точка. Джейкъб, който е мой личен любимец, получава свои глави и те са най-свежото попадение в поредицата. Като се започне от заглавията им и се мине през самоиронията и чувството за хумор. Определено добра идея, която вкарва малко свежест. Самата книга обаче предизвика доста полюсни реакции, при все че стана небивал бестселър на запад и продаде шестцифрена бройка още през първия си ден на пазара. Основната критика е към развръзката и, признавам си без бой, има немалко основания. Да я нарека захаросана, вероятно е леко подценяване на ситуацията. Deus ex machina-та е в такива пропорции, че човек може да се поизчерви леко. Допълнителният проблем идва от неравномерното повествование. Напрежението се нагнетява много сериозно и човек очаква впечатляваща кулминация, но остава много сериозно излъган. Подобно на Затъмнение и тук имаме някаква форма на финален сблъсък, но без екшън частта. На голям екран вероятно ще изглежда много добре чисто визуално, но човек ще се запита за чий са му тези спец ефекти при положение, че няма динамика.

Плюсове:
+ Добре написана в по-голямата си част
+ Добавя нови щрихи в митологията.
+ Частите на Джейк.
+ Джейк.

Минуси:
– Много нагнетяване на напрежение, но реално твърде малко истински екшън.
– Deus ex machina.

     При все някои проблеми Стефани Майър успява да завърши по приличен начин поредицата си. Ще ми се да вярвам, че в някакъв по-нататъшен момент ще изпълни обещанието си и ще се върне към тази вселена, но с различни герои.

Оценка: 7/10 (+/- 0.5 според това колко е силен романтикът у вас) Ян

     Българската фантастична периодика трябва да получи всяка възможна подкрепа, ако искаме да расте увереността ни в собствените ни възможности и перспективи като част от българската фантастична общност. В това отношение алманахът ФантАstika 2008 представлява смела крачка напред в посока да получат трибуна българските фантастични автори, критици, мислители, фенове, шамани, викачи на дъжд и събитията, които ги събират заедно.
     Както алманаха ФантАstika 2007, обстойно представен от колегата Моридин в брой 53, тазгодишният опит в начинанието на Атанас П. Славов и Калин Ненов представлява дебело и подплътено с много и най-разнообразни материали томче. Разкази, есета, представяния на книги и творци от най-различни изкуства, свързани с фантастиката – за количеството материал във ФантАstika 2008 оплаквания не може да има.
     В някои отношения подборката на творби/материали е много добра – в алманаха можете да прочетете неща, писани от Нийл Геймън, Вячеслав Рибаков, Теодор Стърджън, Сергей Лукяненко и Станислав Лем. В други обаче ФантАstika 2008 страда от прекомерна фамилиарност и понякога неприятна тенденциозност, а на места гласът на втората половина от творческия дует Славов-Ненов е твърде натрапчив. ФантАstika 2008 има и ще има значение за развитието на българския фендъм във всичките му проявления (надявам се) – дори само заради огромния обем неща, свързани с фантастиката, публикувани там. Но той продължава да има нужда от по-внимателна подготовка и по-обективен подход при реализацията си, ако наистина целта му е да добие сериозни позиции като огледало за лицето на българския фендъм.

Плюсове:
+ Разнообразието от материали и творби наистина е впечатляващо.
+ Продължава извънредно полезната традиция алманахът да представя фенсайтове и списания, посветени на фантастиката.
+ Преводите на чуждестранните материали са много добри, както и предния път.

Минуси:
– На места е изгубен балансът и се изпада в тенденциозност. Особено неприятно впечатление по този параграф ми направи статията на Калин Ненов За слепите петна на критиците. Предизвикана от възникналия преди няколко месеца на опредени места спор относно книгата Играта (чието ревю можете да откриете тук – линк), тя според мен е обречена още със замисъла си и звучи като безсмислено упражнение по реваншизъм. Откъсът от книгата, предназначен да говори сам за себе си и да даде "обективна" представа на непредубедения читател за достойнствата й или липсата им, е солидно подплътен с почти всеки трик от страна на автора на статията читателят да бъде предубеден в полза на книгата и против т.нар. "критици". Контекст на самия спор, предизвикал статията, липсва.
– Аниме-статията. Не мога да не я спомена, понеже е ужасна – дори за човек като мен, който не познава особено жанра, тя звучи като (и вероятно е) един особено неуспешен опит за превод от руски език. Неактуална, пълна с фактологически неточности, погрешна терминология и написана като курсова работа по теория на комунизма от шейсетарски студент. Претенциите за публистична компетентност на целия алманах страдат от този материал.
– По-голямата част от българските творби в алманаха не са добри. Драконът и портокаловият сок, представен в рубриката "Млади гласове" (крайно недостатъчно обемна в сравнение с предния алманах) и Бунището на Григор Гачев са двете изключения. Като особено ярък представител на правилото обаче мога да отбележа Каква ще е тя? на Антон Фотев и Калин Ненов – разказ, за който ми бяха нужни усилия да прочета чисто като текст. Е, успях. Няколко пъти. И всеки път мнението ми за него падаше. Този разказ е сложен в същата рубрика като Бавно ваяние на Теодор Стърджън, а това просто не е правилно.
– Голяма част от разделите и материалите в тях имат нужда от адекватно (или поне някакво) въведение. Това важи особено за разказите и най-вече ми липсваше в рубриката "Творческа кухня" – така и не разбрах защо е там откъсът от недовършения роман, с който започва разделът.

Бих ви препоръчал да дадете шанс на алманаха ФантАstika 2008, при все соленичката му цена и треските за дялане (ако си го поръчате директно от фондация Човешката библиотека, цената му е само 10, а не 17 лв., така че ви препоръчвам да се възползвате). Авторите му обаче трябва сериозно да помислят върху посоката, в която се движат, и да я изяснят сами за себе си, както и да сверят практиката си с доказали се западни/източни издания, ако искат да постигнат необходимото ниво на професионализъм.

Курс по творческо писане на Йосип Новакович дори не е художествена книга, но съществунето й на българския пазар – дело на фондация Елизабет Костова за подкрепа на професионалното писане в България – заслужава да бъде отбелязано с главни букви. Та:

ВСЕКИ, КОЙТО ЧЕТЕ ТОВА И ИМА АМБИЦИЯТА ДА СТАНЕ ПИСАТЕЛ ИЛИ ПОНЕ ЖЕЛАНИЕТО ПРОСТО ДА ПИШЕ, ТРЯБВА ДА СИ КУПИ ТАЗИ КНИГА. БЕЗУСЛОВНО.

Причината за това не е, че съдържанието на въпросната книга или начинът на поднасянето му са гениални. Не може да има гениални книги за писането – само такива с по-малко или по-голямо процентно съдържание на глупости в себе си. В Курс по творческо писане съдържанието на глупости е почти 0%. Книгата в по-голямата си част е изключително достъпно и подробно въведение в принципите на творческото писане. Тя не заповядва, а предлага, обръща вниманието на читателя върху елементи, които просто трябва да присъстват във всяка творба с претенции да бъде четена с интерес и удоволствие от други хора. Всяко от предложенията в Курс по творческо писане може да бъде пренебрегнато, разбира се, но човек го прави на свой риск. Що се отнася до наистина начинаещите писатели, принципите, заложени в книгата, трябва да бъдат следвани като Свето писание, дори и само, за да може човек след това да знае точно защо ги нарушава, когато реши да го направи.

Плюсове:
+ Огромното количество упражнения в края на всеки раздел. Освен дето подобряват писателската ви техника, те насърчават навиците на писателя, които в общи линии се свеждат до един основен такъв – да записва всичко: откъслечни мисли или събития, които са му се сторили интересни, наблюдения на света около него, сънища. Упражненията са над 100 и ако съвестно се впуснете да ги изпълнявате, докато ги приключите, ще сте усвоили способностите и навиците на писател, чиито творби наистина биха ставали за четене.
+ Разбираемият начин, по който е написана книгата, както и множеството примери, с които Новакович илюстрира концепциите си. Тези примери между другото представляват прилична извадка от автори и творби, които всеки начинаещ писател трябва да прочете, независимо от жанра си.
+ Съдържанието по глави представлява добро отграничаване и класификация на всеки от основните елементи на писането.

Минуси:
– Честно казано, на този етап не съм открил такива. Книгата изпълнява целите си перфектно.

Не мога още веднъж да не се възхитя на удачния избор на издателство Сиела за въведение в западната теория и педагогика на творческото писане. Предстои издаването на втора книга от същия автор, което е още един повод за радост. Още веднъж, ако сте начинаещи писатели със сериозни намерения, КУПЕТЕ СИ ТАЗИ КНИГA!

Оценка: 10/10 Трип