ФантAstika 2007

Заглавие: ФантAstika 2007
Автор: колектив (съставител Атанас П. Славов)
Издател: Фондация "Човешката библиотека"
Цена: 10 лв. (за момента)
Ревю: Моридин

     Новата година най-сетне ни донесе отдавна чакан подарък – пилотния брой на най-младия представител на българската фантастична периодика, алманаха ФантАstika. Решихме, че събитието е достатъчно важно, за да си заслужи място в тази рубрика и на настоящата страничка ще се помъча да ви разкажа най-интересното около списанието.

Пътеката (малко предистория)

     Периодични издания на фантастична тематика не се появяват за пръв път в родината ни. Самият Наско Славов е участвал в като автор, съставител и редактор в някои от тях – Модели, ФЕП, ORPHIA. След промените традициите в тази ниша бавно затихват по обичайния за онова време (а и за нашето) начин – поради липса на достатъчно финансиране. Последното усилие на Наско Славов в тази насока беше списание ФентерНет, което както може би знаете, имаше доста голям успех и дори спечели награда на Еврокон за фензин. Днес, с помощта на фондация "Човешката библиотека" и неуморните усилия на групата хора зад нея, ФентерНет се преражда в едно по-голямо, по-модерно, надяваме се още по-интересно и по-печелившо списание, което да се превърне в постоянно присъствие на родните хоризонти.

Вино от горски ягоди (съдържанието)

     ФантAstika 2007 определено може да предложи доста интересни неща на читателя. Рубриките радват с разнообразието си, като подборката поне за момента ми изглежда напълно достатъчна.
     Няколко неща ми правят впечатление като особено ценни. Едното са преводите на разкази. Публикуването на фантастични разкази в България, както сме дъвкали много пъти, е под всякаква критика, на година излизат по има-няма два сборника, а останалото са български такива (което е прекрасно, без съмнение, но мисълта ми е, че българският пазар остава масово без досег до гениални произведения в късата форма – и съвременни, и по-стари). Някои преводи са изцяло нови, което дължим отново на неуморния перфекционизъм на другаря Калин Ненов и помагачите му от Фантазийската преводаческа школа (ако не сте чували за нея, ще се опитаме да я представим в някой скорошен брой). В алманаха можем да се насладим на Две сърца на Питър Бийгъл – мостчето между Последният еднорог и евентуалното му продължение (скромните "Хюго", "Небюла" и финалистка номинация за "World Fantasy Award", между другото). Заедно с Бийгъл гастролира и Майкъл Суонуик, безмерно нашумял на запад автор, когото ви представяме в този брой в поредицата "Нови хоризонти" (рубриките Непреведено и Профили). Балансът е запазен и с разказ на популярния в Русия Евгений Лукин, а за финал имаме и класика Теодор Стърджън. За съжаление още не ми се освободило време да прочета последните, но само имената им говорят достатъчно. Изобщо, откъм подборка на преводна литература, "творческият съвет" зад списанието определено си е свършил идеално работата. И между другото, всички публикации във ФантАstika са законни и с платени права. За да цитирам Калин, издателите му се стремят да правят нещата наистина "по човешкия начин".
     Другото хубаво нещо са публикациите на български автори. Такова нещо никога не е излишно, особено за хора, които ще си вземат сборника по други причини и току-виж се излъжат да прочетат нещо българско и да го харесат, още повече че подборката по теми е страшно широка. Част от представените произведения вече са издавани по други места, но има и немалко нови, като за мен особено положително впечатление откъм оригиналност оставиха разказите на младите и неутвърдени творци. Дано изявите по подобни списания ги утвърдят.
     И може би най-същественото за едно подобно списание, по начина, по който аз си го представям – есеистиката. Простирайки се в границите на няколко тематични рубрики, ФантAstika ни предлага няколко статии в тази ниша. Ще цитирам няколко – Достатъчно (Калин Ненов), Краят на историческия човек (Атанас Славов), Космократор (Иван Пунчев). Има и още. Много интересни материали, поне на пръв поглед, на теми, които вълнуват всеки с усет към фантастичното. Определено ще им отделя по-задълбочено внимание. Не че нямам и някои дребни критики (статията на Наско е изпълнена с прекомерно техническо-философски език и се развива твърде бавно, например), но самото присъствие на подобни материали е крачка в правилната посока. Статията на Калин е много лична и много силна, но това е може би така само за мен, понеже темата й ми е близка.

     И споменавайки теми, няма как да не отбележа рубриката "Изгревът на следващото", в която са събрани материали, илюстриращи по някакъв начин голямата мечта на Атанас Славов – идеята за новия човек, за новото ниво на съзнание и на сливане със света. Все още не съм обхванал всичко, написано в рубриката, но това, което успях да прочета, си заслужаваше отвсякъде.

     Няма да се спирам подробно на останалите рубрики, целта ми все пак не е да повтарям предговора на списанието. Има от всичко по малко, като излишни за мен са единствено антиревютата на филми (за веднъж може би е ок, но за редовна рубрика – едва ли) и разчетите от стари фантастични конвенти. Не казвам, че не е интересно, но аз бих предпочел да прочета една статия за преживяванията на такъв конвент, нежели просто програмата му, която ще ми загуби погледа на втория ред. Изключение донякъде е програмата на Worldcon, която поне предлага някакви анотации на дискусиите.

     Затова пък има цели страници поезия! Страхотно! Е добре, де, не е зашеметяващата животопроменяща поезия, но аз поне съм много доволен от наличието й. Добри думи отиват и за материалите за фантастично изкуство.

Сънища по Манделбро (оформлението)

     Доколкото разбрах, изцяло дело на Наско Славов. Външният вид е доволно стилен и солиден, както можете да видите на илюстрацията. Това обаче е за сметка на каквито и да е подсказки за съдържанието на алманаха, което отчитам като минус. Материалите са твърде многобройни, за да бъдат изброявани, но поне най-съществените не е зле да присъстват някъде (отзад или отпред) по корицата.
     Разтваряйки сборника, се сблъскваме с друг проблем – гаф при печатането е унищожил почти всички чернобели илюстрации. Всички по-малки картинки са злокобно пикселизирани. Това все пак не бива да ви отчайва, понеже е проблем само на този брой и следващите вече ще са изрядни. От друга страна има доволно количество цветни илюстрации, представящи различен фантастичен арт. Някои са брутални. Ако сте ценители, дори тези илюстрации биха били добра причина да се заинтересувате от изданието.

     Подредбата на рубриките обаче определено е минус на ФантAstika. От една страна заглавните им страници са почти неотличими и по никакъв начин заглавни. Въвеждащият текст често е сбутан някъде или започва като нов материал, без ясно отделение кое къде е. Материалите са разбъркани по сякаш случаен начин – в съдържанието се наблюдава една подредба, а в книгата – друга, като аз направо се обърках коя е по-меродавната. Странно звучи съдържание, в което един материал е на 157-ма страница, а следващият – на 477-ма. Да не говорим, че самите рубрики в съдържанието са в ред, различен от този в книгата. Необяснимо ми е.
     За да обобщя, определено мисля, че има какво да се пипне по книжното тяло, за да придобие то по-удобен и по-модерен вид.

Червено-черни крила (и разпространението)

     Списанието си има сайт, на който ще можете да научите още подробности за него, както и всъщност... да го прочетете. Да, ФантАstika 2007 се разпространява свободно. Решение, достойно за уважение, но боя се лишено от комерсиална прагматичност. Използвам тези редове, за да апелирам към всички вас – използвайте този онлайн ресурс като насока. Решете дали сборника ще ви хареса, но ако да – купете си го. Знам, че всички сме уморени от тези антипиратски призиви и те даже вече звучат с някакво изкривено значение, но сега каузата си струва. Нека да помогнем на Човешката библиотека да оцелее и да ни радва и занапред.
     На сайта ще намерите и упътване как да се сдобиете с алманаха на хартия. Последвайте го, понеже то ще е в сила още известно време, след което списанието ще мине по разпространителските мрежи в страната, което може и да го оскъпи. Разбира се, надявам се това да не е така.

Под сянката на стария бор (свободни размишления)

     Има ли нужда от българска фантастична периодика всъщност? Малко странен въпрос за отговор точно от нас, след като и ние сме форма на фантастична периодика, но подозирам, че много хора си го задават. Моето мнение определено е "да". Подобни издания запълват много нужди на фантастичния читател, не на последно място жаждата за дискусии и есеистика на фантастични теми, но в не по-малка степен представяне на нови автори и творби. Човек би могъл да поспори, че за всичко това днес си има Интернет, или поне електронни списания като това, което четете в момента. И донякъде ще сте прави, но мисля, че всеки (все още) цени достатъчно много разликата между хартиената книга и електронния текст. Информацията, идеите са най-важното, ала традицията, която е възпитала у всички ни любовта към жанра, оживява единствено на страниците, а не на екрана. Не мисля, че ФантAstika може да се разглежда като конкуренция на електронните списания – тя си поставя други цели, периодичността й е по-ниска (авторите се надяват да могат да излизат веднъж на тримесечие) и акцентът в алманаха пада върху есеистиката и представянето на нови автори, нежели върху актуалността и ревюирането, както е при списанията от нашия бранш.

     По-активните сред нашите читатели също така знаят, че българската хартиена фантастична периодика всъщност никога не е изчезвала – продължаваме да имаме хубавите издания на Тера Фантастика, които се поддържат от колектива на Юрий Илков и колеги, свързани с фантастичния жанр. Проблемът там е ясен и аз вече го изтъкнах по-нагоре, а резултатът е, че Терата е с непостоянна периодичност. Надяваме се алманахът ФантAstika да успее да оправдае очакванията на създателите си и с достатъчни продажби да се задържи във времевите планове, които са поставени пред него.

Плюсове:
+ Големият обем за сметка на съвсем приемлива цена. Излишно е да казвам колко струва книга от този калибър (и с далеч по-съмнително качество) при съвременните цени на Бард, ИнфоДАР, Труд или Прозорец.
+ Разнообразието на материалите е голямо и ще задоволи всеки каприз.
+ Преводни и български разкази с наистина високо качество.
+ Есеистичните статии.
+ Ами по някакъв начин емоцията, вложена в това начинание. Сигурен съм, че ще я усетите.

Минуси:
– Някои рубрики ми се струват излишни.
– Гафовете с илюстрациите, особено за фетишисти по темата.
– Вътрешната подредба е объркваща.
– Като за първи брой, включването на вече публикувани български разкази може би е приемливо, но мисля, че занапред по-добре би било да се наблегне на нови такива (не е като да няма), като стари разкази четем основно с идеята да се представят по един-двама автори на брой.

     В заключение, изключително много се радвам за Наско Славов и за това, че този негов проект успя да се катурне по хартиените коловози. Това е човек, който наистина дава мило и драго за фантастиката и вие няма начин да не го усетите още в предговора към ФантAstika 2007. Дано и останалото открадне за час или за два ума и сърцето ви.

п.п. Книгата върши и чудеса! Намери ме с едно приятелче от ученическите години :) Което по съвместимост има много готин разказ в алманаха, с много готино заглавие, което няма как да пропуснете ;р