Интервю с Джо Холдеман

     В този брой разговаряме с автора на една от най-големите класики в научнофантастичния жанр – Джо Холдеман с Вечната война. И двамата едва ли имат нужда от представяне (а и вече сме го правили), още повече че не твърде отдавна на родния пазар излязоха и други негови книги като Камуфлаж и продължението на Войната. Затова ви оставяме направо с доста интересните съвети на маестрото и размислите за войната, хората и писането. Приятно четене!

Моридин

Шадоуданс: Военната тема винаги е присъствала в книгите ви. Кое е едничкото най-важно нещо, което се опитахте да кажете на хората с творби като Вечната Война и Вечният Мир?

Джо Холдеман: Естествено, че не можете да сумирате роман в една единствена идея. "Едничкото най-важно нещо" би било, че войната е лошо нещо и не трябва да го правим. Какво, чували сте го вече? Научнатафантастика може да ни даде нов поглед към стари истини и това се опитвах да направя. Вечният Мир е роман, който бе ревизия на Вечната Война по два начина – авторът беше 25 години по-стар и светът беше 25 години по-стар. Вместо лудостта на войната във Виетнам имахме лудостта на войната в Залива.

ШД: Опитът ви във Виетнам ви е дал уникална перспектива за войната. Смятате ли, че автор без подобен опит може да пише на такава тематика убедително?

ДХ: Мисля, че всеки писател с опит във войната пише за това. Аз написах "мейнстрийм роман" – War Year – но винаги съм знаел, че ще напиша научнофантастична военна книга. Вечната Война започна по най-прозаичния начин. Седнах и написах "Тази вечер ще ви покажем осем безшумни начина да убиете човек" – израз, който си спомнях от Основното Обучение в армията. Просто продължих да пиша и след около тридесет страници знаех, че това ще е роман. Не е задължително за един писател да прави нещо, за да пише за него убедително – въображението е много по-важно от опита. Най-добрият роман за Гражданската война в Америка беше The Red Badge of Courage на Стивън Крейн. Крейн никога не е бил войник, но неговата книга още се чете, докато стотиците, писани от ветерани, са забравени.

ШД: Имате две дипломи в много различни области – Бакалавър по Астрономия и Магистър по Приложни Изкуства със специалност Креативно Писане. Коя от тях ви е била по-полезна в работата ви като писател?

ДХ: Определено астрономията. Магистратурата като че ли ме научи повече неща за преподаването, отколкото за писането.

ШД: В Камуфлаж оставихте произхода на Хамелеона забулен в мистерия, докато ясно показахте още в пролога откъде е дошъл Изменчивия. Защо е този фокус само на едно от извънземните? Планирате ли да разширите историята в последващи романи?

ДХ: Голата истина, страхувам се, е, че бях частично навлязал в Камуфлаж, когато осъзнах, че романът има герой, но не и злодей – в смисъл, има хора, препречващи пътя на Изменчивия, но нито един не е лош човек. Затова измислих Хамелеона – от разказваческа необходимост.

ШД: Върху какво се концентрирате, докато пишете? Какво считате за най-важно в книга, по която работите? И какво е най-маловажното?

ДХ: Казано напълно сериозно – фокусът ми, докато пиша, е изречението, върху което работя в конкретния момент (аз пиша много бавно и пренаписвам много малко, под 1%). Най-маловажното нещо е "темата". Ако един роман е интересен, той ще има и тема.

ШД: Преподавате Писане в Масачузетския Технологичен Институт (MIT). Били ли сте пренебрегван от колегите или студентите си за това, че пишете "фантастика", а не "мейнстрийм литература"?

ДХ: Не, не и в MIT, там няма много интелектуален снобизъм. Фактът, че публикувам книги редовно и с това си изкарвам хляба, ме прави рядкост, но от това не са произлизали никакви негативни реакции.

ШД:Какво ви доставя по-голямо удоволствие – да преподавате Писане или да пишете?

ДХ: Определено писането. Някои дни в лекциите са приятни, всъщност повечето са, а от време на време някой студент написва нещо много добро.

ШД: Били ли сте силно повлиян от друг автор? Ако да – от кого?

ДХ: Хайнлайн и Хемингуей.

ШД: Какво мислите за писателските работилници?

ДХ: Основно, те помагат – като дават на новите автори краен срок и публика. От време на време вредят на някой начинаещ, който е твърде чувствителен към критиката – характеристика, която няма нищо общо с таланта. Така че смятам, че писателските работилници са спрели някои потенциално добри писатели и могат да бъдат raison d'etre¹ за посредствени такива – "Трябва да съм писател, щом ходя по работилници от 20 години". Като цяло те са безобидни и дават стабилен доход на писатели, които умеят да преподават.

ШД:Този въпрос е малко деликатен, така че не отговаряйте, ако не искате. Печелил сте и сте бил номиниран за много награди много пъти. Книгите ви са победили заглавия като Dhalgren на Дилейни и Джонатан Стрейндж и Мистър Норел на Кларк. Чувствал ли сте някога, че някой друг е заслужавал награда, която вие сте спечелил, повече от вас? Или обратното – че ваши произведения са били недооценени?

ДХ: Dhalgren беше специален случай, тъй като интелектуалният вот бе разделен между нея и The Female Man на Joanna Russ. Може би нямаше да спечеля с Вечната Война, ако едно от тези заглавия бе излязло година по-рано или по-късно. Но не, никога не съм чувствал, че съм получил награда, която някой друг е заслужавал повече. И съм напълно обективен. Всъщност, мога обективно да кажа, че всяка моя книга, която не спечели награда, е недооценена.

ШД: Ако можехте да избирате, коя от книгите си бихте видял филмирана? Как си представяте подобен филм?

ДХ: Вечната Война, разбира се. Мисля, че The Hemingway Hoax и Камуфлаж са естествено подходящи за филмиране. Също така Tool Of The Trade и The Long Habit Of Living (озаглавена Buying Time в американското издание).

ШД:Коя от книгите си считате за най-успешна и коя ви накара да се чувствате на върха на способностите си?

ДХ: Още не съм достигнал върха на способностите си. Вечната Война е най-успешната ми книга във финансово отношение. Най-много ми хареса да работя по The Hemingway Hoax. А най-амбициозна беше трилогията Worlds.

ШД: Влияете ли се при писането от общуването с други автори или с читателите си?

ДХ: Нищо конкретно. Някои по-стари писатели са били добър или лош пример.

ШД: Имате ли предпочитания към някой от периодите от развитието на фантастиката като жанр? Златната ера, Новата вълна, киберпънка? Или друг?

ДХ: Изпитвам привързаност към Новата вълна и част от Златната ера, макар че много от "класиките" не са остарели твърде добре.

ШД: Като имате предвид, че само Вечната Война, Вечният Мир и Камуфлаж са публикувани в България, кои от романите/поредиците си смятате, че трябва да бъдат следващите, издадени тук?

ДХ: Може би Marsbound, която излезе миналата година. Ще бъде трилогия със Starbound (която пиша в момента) и Earthbound. Може би също и The Accidental Time Machine.

ШД: Бихте ли споделили някой важен съвет за начинаещи автори (освен "работи здраво и не се предавай")?

ДХ: Не обръщайте твърде много внимание на критиката. Ако правите нещо наистина ново, много хора няма да го харесат, защото няма да го разбират.

ШД: Желаете ли да кажете нещо специално на българските си читатели?

ДХ: За първи път влязох в контакт с български SF писатели и редактори на един конвент в Загреб през 80-те (преди ужасната война). Бях впечатлен от познанията им за световната научна фантастика и от качеството на списанията, които носеха със себе си. Много се радвам да съм малка част от тази инициатива сега.

¹ "Raison d'etre" – от френски – "причина за съществуване"