Майкъл Суонуик
(род. 1950)
Автор: Роланд
Името Майкъл Суонуик е напълно непознато на българския читател. Ако изключим два разказа в различни сборници, той никога не е бил издаван тук, което е много... интересно, предвид че на запад е смятан за един от най-големите майстори на кратката форма. Само от 1999 година насам човекът е спечелил скромните шест награди "Хюго" за разказите си, а преди това може да се похвали с "Небюла" за романа си Stations of the Tide, както и един брой "World Fantasy Award" за новелата Radio Waves. Номинациите му обхващат повече от един прозорец, така че не мисля да ги изброявам.
Да се каже кое точно му е специалното на Майкъл Суонуик като автор е доста трудно. Малко неща са "характерни" за творчеството му, тъй като той пише всякак и за всичко. Из разказите му могат да се намерят сатирични фентъзи истории, твърда фантастика, почти чист ужас, класически сай-фай, та дори и зелазниеви жанрови смесици и геймънови модерни приказки. Способен е както на дебилен хумор, така и на смъртоносна сериозност, както и на всички емоционални спектри между тези двата. Или казано с думи прости – това е автор-хамелеон – символът на фантастиката като жанр, поне за мен.
Майкъл Суонуик е роден на 18 ноември, 1950 година във Филаделфия. Започва да пише в началото на 80-те. Дебютното му произведение е романът In the Drift (1984), но той бързо се преориентира към разказа като свое централно поле за изява. Въпреки това до 2008-ма е написал още шест книги, сред които се открояват две. Stations of the Tide (1991) е меланхолична фантастика, от която редица автори (Чарлз Строс и Дейвид Брин да речем) по-късно са се... инспирирали за собствените си доста харесвани произведения. Тя му печели и "Небюла". За нея можете да прочетете в рубриката Непреведено.
Другата му особено уважавана книга е The Iron Dragon's Daughter (1993). В нея Суонуик развива свят, който посещава неколкократно в други свои произведения – реалност, много подобна на нашата, но в която вместо хора, светът е обитаван от магически създания. Елфи с костюми от Армани, огрета-биячи и свирепи метални дракони, чийто жесток интелект едва може да бъде контролиран от пилотите им – всичко това звучи комично, но книгата всъщност е една угнетяваща и мрачна история, рисуваща свят, който е колкото подобен, толкова и рязко различаващ се от нашия.
В късата форма Майкъл Суонуик постига разнообразие, каквото рядко се среща в който и да е жанр. Изберете си вид фантастика или фентъзи и шансът той да е написал разказ, новела или повест в него е доста голям. Ето няколко примера:
The Dog Said Bow-Wow е леко написана история с главни герои – двама чаровни измамници, единият от които е генетически модифицирано куче. В едно далечно бъдеще, където лудите божества и жестоките демони, изпуснати от хората във виртуалните мрежи, са разрушили Утопията, всякакви далечни комуникации са невъзможни. Мислещите машини са недопустими и дори простият телефон е немислим. Затова пък генетиката цъфти и в този нов и странен свят на английски джентълмени и хуманоидни животни с човешки разум много наглед невъзможни неща си дават среща. Разказът има награда "Хюго", а Суонуик се връща към двамата му герои още два пъти – в The Little Cat Laughed to See Such Sport и Girls and Boys Come Out and Play.
Triceratops Summer пък се занимава с другите две любими теми на Суонуик (първата е светът от The Iron Dragon's Daughter) – динозаврите и времевите парадокси. Както сам казва в един друг разказ, "Нима има нещо по-прекрасно и безсмислено от динозавъра?" Тук в едно затънтено градче в американската провинция изненадващо се изсипва стадо трицератопси. И докато главните герои се чудят дали да правят нещо по въпроса, или просто да оставят животните да си пасат, хората, отговорни за странното събитие, планират да направят така, че то никога да не се е случвало.
Urdumheim е История За Началото На Времето™ в доста Геймънов стил, където Първите – могъщия Цар Нимрод, Инана, Нинсун и други – отвеждат Народа на свобода от демоничните му потисници. И хората започват живот на откривателство, докато старите им врагове не се появяват отново, за да им откраднат най-ценното – думите.
Не знам доколко тези примери показват разнообразието на историите на Майкъл Суонуик, но дори да успяват, то със сигурност не са в състояние да предадат способността му да променя стила си в зависимост от това, което иска да разкаже. От префърцунения английски аристократизъм на The Dog Said Bow-Wow, през директния цинизъм на The Iron Dragon's Daughter или тантрическата поезия на Stations of the Tide, та до стегнатата научност на спечелилия "Хюго" разказ Slow Life, стилът на Суонуик винаги е негов, но същевременно тотално различен.
Като човек, доколкото можем да съдим по онлайн проявите му (а той е доста активен в Интернет, поддържа три блога и сайт миличкият), Майкъл Суонуик е голям чешит, вечно готов да се избъзика както със себе си, така и с околните. Рубриката "Uncle Mike's Advice" от сайта му е пълна с бисери и диаманти (например съвета му за това как да станем професионални автори), а някои от интервютата му са просто гениални. Фактът, че някои от тях си ги е правил сам, май е достатъчно показателен за какъв катил става въпрос.
Споменавайки онлайн прояви, не мога да не отбележа гениалната му Периодична таблица на научната фантастика (която може да бъде намерена тук), в която той е написал по един съвсем кратък разказ за всеки съществуващ елемент, че и за някои несъществуващи като криптонита, адамантиума и... ъъъ... унунуниума (don't ask).
Освен това Суонуик се занимава и с литературна критика и е изписал доста есета и статии по този въпрос, далеч не всички от тях сатирични. А и както споменах, човекът е доста активен онлайн, като в момента почти ежедневно пише в блога си "Flogging Babel", започнат с цел промотиране на последната му книга – The Dragons of Babel (2008), чието действие също се развива в света на The Iron Dragon's Daughter.
Което като че ли изчерпва всичко, което мога да кажа за този уникален автор, потвърждавайки притеснението ми, че за да оцениш таланта на Майкъл Суонуик, трябва просто да прочетеш нещо негово. Защото докато за стила на Джийн Улф или визионерството на Джон Брънър (и за това ще си говорим съвсем скоро) мога да се превъзнасям до второ пришествие, най-огромното качество на Суонуик – разнообразието и разказваческото му майсторство – просто трябва да бъде изпитано на практика.
Така че, ако още не сте се запознали с един от всепризнатите майстори на разказа, мисля, че е дошло крайно време. Пък и е малко вероятно да не намерите нещо негово по ваш вкус, какъвто и да е въпросният.
Библиография:
Книги:
Сборници: