С Гибли и Ян тръгнахме доста надъхани към концерта, който обещаваше да е наистина нещо много качествено. И за двете групи това далеч не е първо посещение в България (е, Гамата за първи път идват в София) и явно доста са си харесали българската публика, защото изглежда всеки път остават очаровани.
Очарована явно остава и въпросната публика, тъй като тълпата, която беше заляла Зимния Дворец вечерта на мокрия 18-ти ноември, беше внушителна! По данни на Pro-Rock концертът е бил посетен от 4500 души, но това което аз мога да кажа като впечатление е, че никога не съм виждал Двореца толкова пълен! Хората бяха между 2 и 5 пъти повече, отколкото на сборния концерт на Nuclear Blast, което за пореден път потвърждава, че пауър метълът си има феновете в България и не е някаква залъгалка за дечица (имаше доста стари фенове). Залата се пръскаше по шевовете, включително трибуните, които за разлика от други концерти на които съм бил, доста активно участваше в крещенето и аплодираше двете групи.Другото, което няма как да не споменем като начално впечатление, беше ужасната организация. За пореден път става свидетел на малоумието на българските организатори, които отвориха входа не повече от 30 мин. преди заложеното начало на концерта, като при това имаше само две врати, през които течеше проверката. Естествено огромната част от тълпата бе принудена да се блъска поне час на студа, вместо просто вратите да са отворени час – час и половина преди концерта и тълпата да се вмъква равномерно, толкова е близко до ума, за Бога! Но не, трябва всичко да се върши в последния момент. Поредна черна точка за организаторите – явно всеки път всичко ще е "не съвсем".
Този инцидент естествено забави и самия концерт, който почна около 45 мин. след предвиденото. С началото му обаче дружно забравихме негативните впечатления и се отдадохме на шоуто.
А какво шоу! @_@
Кай Хансен и компания излязоха първи и изненадаха групово публиката, забивайки с една от любимите ми, но неособено популярни за концерт техни песни – Heaven Can Wait. Страхотно изпълнение, страхотна песен, какво да кажем повече. След концерта в Каварна преди 2 години, пак ставам свидетел на това колко добри изпълнители на живо са Gammaray. Отлична комуникация с публиката и адски джентълменско сценично поведение. Кай и Шлахтер стават все по-мускулести, а Хеньо вече е сложил очила :)Като ко-хедлайнери, на тевтонците беше отделено по-малко време, но те го изпълниха по най-добрия начин. Стегнат сетлист с изключително разнообразна подборка. След началното парче чухме станалата вече лайв-класика New World Order от почти-едноименния албум, последвана от емблематичната Land Of The Free от съвсем-едноименния албум.
Публиката както обикновено пееше на MAX, а където бяхме ние (около озвучителния пулт), звукът беше кристален, така че в това отношение нямам никакви оплаквания. Другаде из нета дочух, че около сцената не се чувало толкова добре, но след горчивия си опит с Tool тази година (справка предния брой) аз предпочитам да си ухажвам въпросния пулт.
Единствената ми критика към сетлиста е изборът на парчетата от новия албум – Into The Storm и Real World. Не че са лоши песни, даже, както казва Ян, втората си е правена да се пее с публиката, просто аз доста повече бих се изкефил на From The Ashes или Empress примерно. Песента от предния Majestic пък беше Fight, а аз като минал през ОНЗИ концерт в Каварна, където чухме песен от Majestic за пръв път, определено съм на мнение, че Blood Religion е в пъти по-добър избор. Последната ми критика (и спирам) към сетлиста е липсата на Somewhere Out In Space. Е възмутително!!!От друга страна получихме възхитително изпълнение на древната класика на групата The Silence, на която цялата публика пя и аз (макар и позабравил текста) се почувствах почти като на Bard's Song от пролетта. Имаше и задължителната, но не по-малко велика от този факт Rebellion In Dreamland, а когато Кай залъга феновете с началото на Future World и заби мощно в Ride The Sky, публиката просто изригна! Просто това си е неговата песен.
По средата на сета се насладихме на доста удължена песен на Heavy Metal Universe (както каза Ян – Мановарската песен на Gammaray) и стегната, надъхваща заигравка с публиката.
Сетът приключи с две от най-обичаните ми песни – Valley Of The Kings и
Send Me A Sign за бис. Обожавам ги тез парчета и много се израдвах как хората около мен ги пеят с пълно гърло.Изобщо, още веднъж – брилянтно изпълнение на тевтонците. Свириха с явен хъс и желание, обичат публиката, публиката ги обича, чухме любими песни, в крайна сметка не срещнах (нито на живо, нито в нета) един недоволен човек от тяхната част от концерта.
Последва известна пауза, техниците разчегъртаха малко бруталното табло с новата Гамарейска обложка и пред погледите ни се откри огромното колело на късмета и дяволчето от Хелоуинската такава. Някои познати поляха паузата с още бира, но аз реших, че втори два лева на алчната организаторска паплач няма да дам (баси, на метъл концерт сме, бира два лева, възмутително!).
Слава Богу, поне подгряващите записи бяха на ниво и помятахме глави за отмора на Металика и AC/DC. Споменавам това в сравнение с концерта на Guardian, където гениите от Most Of Evil ни забавляваха с равни дози поп и техно…
Е, след бруталната For Those About To Rock We Salute You на DC, която впоследствие разбрах, че си е част от програмата, Анди Дерис, Михаел Вайкат и компания най-сетне излязоха на сцената и започна още по-голямата лудница.
Бързам да кажа две неща. Първо, като актьори Helloween определено се представиха по-добре. Макар че имаха няколко доста спорни прояви,
интеракцията и изобщо програмата им беше доста по-раздвижена. Като естествено трябва да отчетем и факта, че те имаха доста повече време за свирене (два часа и нещо, ако не се лъжа). Затова пък като усещане за мен поне Gammaray направиха истинския концерт.Второ, поне откъдето стоях аз, гласът на Анди Дерис даже ме изненада с мощта си и направи някои от лигавите студио-записи от последния албум да изглеждат в пъти по-добри. Това по повод коментарите, че си е загубил гласът. Сега, може и аз да съм станал жертва на амплифайърите на пулта, но нека ми е лошо!
Донякъде изненадващо, откриващата песен беше Halloween, с което групата моментално спечели сърцата на цялата зала. Всъщност този ефект се задържа и до края на концерта, понеже песните от Keeper албумите бяха цели 5 от 13! А всички знаем, че всички си знаят най-добре Keeper-ите.
Като цяло Helloween също предложиха добър сетлист, но имаше какво да се желае. Например тези 5 песни можеха да бъдат 4 (March Of Time беше леко излишна), а да получим нещичко от The Dark Ride, който остана доста онеправдан с 2 минути "екранно време" като цяло.
Хареса ми как бяха въведени песните от новия албум (тяхна подборка беше доста добра, мога да измрънкам само за Paint A New World) – от най-
лека към най-тежка. Така чухме първо As Long As I Fall, която ми хареса доста повече от студийната си версия (Дерис доста се дереше), после въпросната Paint… и накрая Bells Of The Seven Hells, която Helloween изпълниха наистина подобаващо!Може би първият връх в Хелоуинското изпълнение беше баладата A Tale That Wasn't Right, която предизвика масово пеене из цялата не съвсем малка все пак зала и изобщо беше страхотно преживяване – затова обичам известни балади на концерти, всеки може да ги пее!
След това се заформи някаква сюрреалистична сценка, в която на някакъв статив, наподобяващ къщичка, вокалът и още двама от групата, облечени като кукли на конци изпълниха (доста слабо) Smoke On The Water, след което барабанитът извади някакъв автомат и ги "разстреля". По-голямата част от публиката беше с доста "WTF" изражение.
Въпреки тази странна проява, която само те си разбраха, Дерис и компания се държаха много добре с публиката и си личеше, че се кефят, дори – отбелязвам това специално, Ян направо онемя – дори Вайкат куфееше малко!!! Такова нещо светът не е виждал вероятно от 88-ма насам, а даже и тогава…
За съжаление сценката бе последвана един от по-слабите момент в шоуто – така долюбваното от Амелия барабанно соло, което тук прерасна в ни повече, ни по-малко от ШЕСТ барабанни сола (за БОГА!), като просто се дивях на ентусиазма на публиката, която учтиво аплодираше всяко следващо. Абсурдно е все пак да се загубят поне двайсет минути в барабани. Едно соло, две, три – айде, ама шест…
След това групата се върна на сцената и продължи концерта с 13-минутната King For 1000 Years, на която аз бая се израдвах, но главно
защото само нея слушам от предния албум и я знам (почти) наизуст. И въпреки че е супер яка песен, може би не беше твърде подходящ избор за концерта, понеже малко хора я знаеха добре и леко приспа нещата, особено следвайки и без това приспивното барабанно соло.Между другото добро впечатление направи поведението на Хелоуинци при двата токови удара, които изядоха краищата на King For 1000 Years и последвалата We Burn. Групата запази самообладание и се пошегува доста умело със ситуацията, молейки всички български богове да ги оставят да довършат концета.
Как да е, чухме още една финална кийпърска класика (Dr. Stein) и момчетата се запътиха зад сцената, откъдето доста скоро ги извадихме за доста интересен бис, в който Анди Дерис сля няколко песни и ги изпя облечен в костюм с цилиндър и фрак (първата част от биса беше началото на Perfect Gentleman, та се връзваше яко). Чухме мъничко от любимите ми I Can и If I Could Fly, по малко от по-старите Power, Perfect Gentleman, Steel Tormentor, Where The Rain Grows. Едно представяне на групата със сола по средата на Торментора мина доста странно, понеже Анди забрави да представи Маркус Гроскопф. Шоуто завърши с доста забавно изпълнение на края на Keeper Of The Seven Keys (след 20 години все още най-добрата песен на Helloween), в което публиката на три пъти не може да събере глас, за да започне добре припева и накрая вокалистът се наложи да помогне.
След още малка пауза последва частта, която всички чакахме! След толкова време основателите Кай Хансен, Михаел Вайкат и Гроскопф заедно на сцената се събраха и заедно с настоящите си колеги изпълниха вечните класики Future World и I Want Out, в които Анди Дерис седеше леко излишен, но Кай се раздаде докрай (въпреки калпавите допълнителни микрофони, които извадиха) и даде страхотен завършек на програмата. Цялата зала, включително трибуните аплодираха излизането на групите на крака. Такова нещо просто се вижда веднъж!И така, морни, но доволни към 1 през нощта най-накрая се измъкнахме от Двореца и започна една бясна епопея за таксита, хапване и малко топлинка, на която не й е мястото тук.
В заключение – адски добър концерт! Който не е бил, е изпуснал определено.
Gammaray