Още един филм (първият е Фландрия), който въпреки краткото си времетраене (час и двадесет минути) създава впечатление за твърде дълъг за посланието си. Въпреки това обаче Марта е подчертано по-качествен като реализация и по-силен като внушение. Действието се развива почти изцяло в планинска колиба в неназована планина, където младият Марек се грижи за сакатия си баща, който го укрива от постоянно преминаващите през поляната им войници, за да не му го вземат и да го запишат в армията. Около тях се води постоянна война (отново неназована), така че Марек не смее дори да запали лампа, когато обсесивният му баща слиза до близкото село за провизии. Един ден, докато преглежда капаните, разпръснати в околността, момчето открива в един от тях изпаднала в безсъзнание жена-войник от противниковата страна. Той я занася в къщата и двамата с баща му се грижат за нея, докато се възстанови.
Основната идея на Марта е представена от два елемента. Единият е безчувственият и егоистичен баща на Марек, който още от самото начало намразва жената, но и е привлечен сексуално от нея. Същевременно обаче истинският мрак, който филмът влива в душата ти, идва от последните буквално 5 секунди преди финалните надписи, които те оставят шокиран от безчовечната подлост и бездушност, на която са способни хората. В това отношение, макар и да можеше да се съкрати с двадесетина минути, филмът е определено много силен (или аз си вадя заключения от въздуха, както често ми се случва) и мисля, че си заслужава гледането.