ъзможност секс са уловени в спокойни дълги кадри, които превръщат Фландрия във възможно най-предизвикателния и особен филм, който можем да си представим."Лъжа и измама, уважаеми зрители! Никакви спокойни и дълги кадри няма, никакъв подробен до невъзможност секс! Почувствах се измамен, предаден и... и... и... oмърсен!
Както и да е, подхождам по този саркастичен начин, защото филмът всъщност не е нищо особено. Добре заснет, качествено изигран, умишлено директен и примитивен, но... неясно с каква цел. На ниво послание вече съм го гледал, казваше се Младият Адам. Освен това дори със своите час и половина е твърде дълъг и развлачен за съдържанието си. Бруно Дюмон се опитва да го раздава като Тарковски, само че дългите протяжни кадри определено не са лъжица за всяка уста.
Що се отнася до преждеспоменатото насилие, наистина има такова, в няколко кратки сцени, но е почти толкова безсмислено, колкото и цялостната идея на Фландрия. Като цяло, макар и наистина качествено направен от професионална гледна точка, всъщност нищо не оправдава гледането му, нито на ниво визия, нито като послание, нито, не дай си боже, като сюжет, защото такъв почти липсва. Пък и така без секс...