Вятърът над ечемичените ниви

Ирландия-Великобритания-Германия-Италия-Испания

Режисьор: Кен Лоуч
В ролите: Силиън Мърфи, Падрейк Дилейни, Лиам Кънингам, Орла Фицджералде

Роланд

     С една дума – прекрасен. Вятърът над ечемичените ниви е точно това, което една историческа екшън-драма (или каквото там се води) трябва да бъде. Превъзходно изигран, страхотно режисиран, с интелигентен и динамичен сценарий, без излишно разтегляне и без идеализиране на "борците за свобода".
     Филмът разказва за създаването на ИРА пред двадесетте години на миналия век, когато Ирландия е под доста агресивния ботуш на Британската империя. Деймиън (Мърфи) е лекар, който първоначално не иска да се замесва в бунта на съотечествениците си срещу агресора, но определени събития го принуждават да смени позицията си. Така той се присъединява към движението, организирано от приятеля му Теди (Дилейни) и не след дълго става една от водещите личности зад ИРА. Ала времената се менят, а с тях и идеалите. И не след дълго се оказва, че за едни целите на въстанието са постигнати, а за други – не, и войната добива ново измерение, в което приятел застава срещу приятеля, а не срещу врага.
     Безкомпромисната игра на Силиън Мърфи и поддържащия каст създава наистина ярки и живи герои, за които ти пука. Всъщност ако трябва да извадя нещо от този Фест като свое голямо откритие, това биха били именно Мърфи и Джодел Ферланд (от Земя на приливите). Човекът просто е талантлив и си му личи. За останалите елементи споменах още в началото, така че ми остава само горещо да ви препоръчам Вятърът над ечемичените ниви, особено ако темата за ИРА ви е омръзнала до болка. Сигурен съм, че той ще ви предложи нещо достатъчно ново, за да грабне интереса ви.

Оценка: 9.5/10

Рандъм

     Прекрасна история за ирландската съпровтива срещу Великобританската власт през 20-те години на миналия век. Филмът пречупва борбата за свобода през призмата на живота на двама приятели – отдадения на каузата Теди и вглъбения нерешителен Деймиън, с чиято роля Силиън Мърфи се справя неотразимо. Войната срещу репресивните британски сили е жестока и Кен Лоуч не се е посвенил да я покаже в цялата й грозота и абсурдност. Филмът не просто дава представа за тогавашната реалност, но и те кара да се замислиш колко сбъркани могат да бъдат хората. Борбата срещу една безлична политическа и икономическа машина, която просто иска още и още, без да й пука за обикновените хора и дребните им радости и нещастия, е нещо страховито, по-плащещо от който и да е хорър. Защото в хода на тази отчаяна борба самият ти се лишаваш до известна степен от човешкото, жертваш приятелство, братство, любов и идеали. Докато не дойде моментът, в който си само остъргана до кората черупка и дори нямаш сили да прережеш конците, на които те е окачила същата онази безлика машина от алчност и брутално насилие.
     Много човешки филм, изключително красиво заснет и изигран. Контрастът между приказните ирландски пейзажи и грозната физическа и психологическа действителност на филма е смазващ. Задължителен.

Обратно към 11-ти София Филм Фест '07