Весели крачета
Режисьор: Джордж Милър (Бейб)
С гласовете на: Илайджа Ууд, Робин Уилямс, Британи Мърфи, Хю Джакман, Хюго Уийвинг, Никол Кидман, Стив Ъруин

Автор: Кселос

I don't want to live in a world without penguins!

      Уххх, как ми се ще да копирам половината от ревюто за "Походът на императорите" на Гибли от 38 брой. Не за да си спестя работа (да бе, да), ами просто защото двата филма са сходни. Много сходни. Не знам дали "Весели крачета" е повлиян силно от него, но пък има искрицата живот и етикета "детски", което напълни киносалоните доста по-успешно. Това е явно и целта, тъй като "Крачетата" може спокойно да плюе на критиките на документалистите и прочее сухари за "Похода". Имало твърде много измислици и антропоморфизиране (леле колко се кефя на тая дума просто) на някакви полузамръзнали елементарни пилци. Абе яяя. Не смятам, че Човекът държи монопола над чувствата, но това си е мое лично мнение. Силните социални връзки и грижовност на императорските пингвини се виждат с просто око. Как ще ги наречете вие - ваш проблем. Така или иначе целевата аудитория на филма явно са хора по-податливи на идеята, че животните трябва да се уважават. И то не само с подходяща гарнитура. "Детски филм за възрастни и тинейджъри" мисля, че върши работа като определение.

      Ще повторя една фраза на колежката - "Ако може да се опише с една дума този филм, тя ще е - емоция". И тук изниква един проблем. Уви, за неанглоговорящите положението е осакатено, защото песните не могат да се преведат или има "пингвински" игри на думи - и то, което е смущаващо, не съвсем за деца. "Let's talk about eggs baby... let's talk about you and me...", "Give a chick a chance" и прочее. За да добави нов ужас към мизерията, в българските киносалони филмът е със субтитри (което ме възрадва неимоверно, защото ненавиждам неистово дублажи) и родителите, гушнали малките си сополиви съкровища, се видяха в чудо да обясняват и да залъгват дечицата.

      Иначе сценарият може да се събере и на крайче на пощенска марка, толкова е простичък. Сред императорските пингвини съществува любовен ритуал - който не умее да пее и по този начин да намери своята половинка с другата част от "Песента на сърцето", е обречен на самота и изгнание. За нещастие на Мъмбъл (Илайджа Ууд), най-лошият певец на света. (Всъщност чували ли сте истински пингвински врясъци? Вярвайте ми, Ужас е.) За да не остане самотна купчинка замръзнали перца, въпросният наваксва с невиждан талант да танцува великолепно степ върху лед. И макар че трябва да мине през куп перипетии, свързани с Единствената любов, Тайната (на мистериозно отвличаните от двукраки извънземни пасажи риба, обричащи колонията на гладна смърт), Истинското приятелство и някой и друг хищник, картинката е ясна. Класика.

      Ефектите - толкова кристален образ и качествена анимация отдавна не бях гледал. Просто тръпки да те побият в свръхотопления киносалон. Малките пингвинчета няма нормален човек, дето да не иска да ги нагушка просто. Истинско отвсякъде.

      Музика - тъй тъй... най-важното изразно средство на филма. Забавното е, че са използвани познати на всички песни, някои със сменен текст, които актьорите си изпяват самички. И то добре. Хубаво, че Илайджа Ууд всъщност ни е лишил от това съмнително удоволствие, тъй като озвучава Мъмбъл. Любопитно е, че две от песните са на Принс. За едната - "Kiss" - първоначално е отказал да бъде променен текстът, но след като гледал част от кадрите, е дал официално разрешение. Даже е написал и парчето, вървящо на финалните надписи, специално за филмчето. Музиката и анимацията вървят плавник за плавник перфектно. От слънчеви пейзажи с хиляди пеещи пингвини до лавина, айсберги и подводен мрак, всичко се сменя перфектно в една наистина великолепна хореография и песни - слава богу, далеч от блудкавкия стил на Дисни.

      Благодарение на професионални танцьори по степ (небезизвестния Бродуейски изпълнител Савион Гловър) и техниката на моушън кепчъра, веселите крачета на пингвина наистина звучат така, че ти се иска да подскачаш в ритъма, който бумти в киносалона - хем мене адски трудно може да ме задвижи нещо. Иначе в песните има от всичко по малко - Елвис (Kiss/heartbreak Hotel e велико), Beach Boys, Pink и доста R&B неща. Подозирам доста продаван албум ще да е в момента. Мен специално "Jump N' Move - The Brand New Heavies/Jamalski" и Boogie Wonderland адски ме кефят, както и варианта изпят от Британи Мърфи на Queen - Somebody To Love.

      Еми... Симпатично във всички значения на думата филмче с ясни послания. Финал, уви, болезнено далеч от реалността, но пък може и да я превърнат в реалност поколенията, колкото и фантастично да звучи засега. А дано цветовете не останат само във филмите.

Оценка: преди да се навия да го гледам - 2/10, след като го гледах на кино - 8/10