на този вид да отгледа поколението си в най-суровите климатични условия на планетата. Но в същото време това е филм за мислещи и чувстващи същества, съдържащ цялата красота на емоциите; запленяващ разказ, който проследява съдбите на различни герои... Всъщност това е нещото, за което се намират хора, които да го критикуват: че представя обикновения инстинкт като нещо повече и придава на животните човешка одухотвореност. Аз лично съм на мнение, че човекът няма монопол върху чувствата в животинския свят; а и точно това малко прегрешение пред каноните на документалистиката прави този филм такова изключително изживяване. С "човешкия" подход към съдбите на животните филмът спечелва сърцата на зрителите, кара ги да погледнат с други очи и да съпреживеят всичко – и драмата, и радостта в трудното битие на тези забележителни герои... Има по много и от двете. Всяка година пингвините тръгват на поход, за да стигнат от крайбрежните територии, където ловуват, до сигурността на вътрешните райони. Само на място, защитено от лятното топене на ледовете, може да се отглеждат малките. И ето ги, потеглят с хиляди на изнурително и опасно пътешествие... Филмът проследява изумителния цикъл на размножаването – събирането по двойки, снасянето на едно яйце, грижите за него и за малкото пингвинче – толкова изтощителни за родителите. На всяка крачка от пътя дебне смърт – но Животът упорито оцелява.
Походът на императорите възхищава не само с подхода към историята, но и като техническо постижение. Императорските пингвини са очарователни животни; тяхната прилика с официално облечен човек обикновено ни кара да се усмихнем; но този филм показва, че те могат да бъдат красиви. Майсторски заснетите кадри будят възхищение към хората от екипа, които 13 месеца е трябвало да понасят същите несгоди, както далеч по-добре пригодените към тях птици, и при това да успеят да заснемат битието им :) Някои от близките планове са наистина великолепни. Невероятно красиви са и пейзажите от най-студения континент: безкрайните бели полета, отблясъците на слънцето в гребените на ледените възвишения... Красота, която нито за миг не те оставя да забравиш колко е смъртоносна. Още едно достойнство на филма е прекрасният саундтрак, дело на талантливата французойка Емили Симон. С тихия си глас тя създава уникалното усещане за нежност и топлина в студа. Особено впечатлява лиричната песен, съпровождаща брачния ритуал, а откриващата All Is White, чийто привлекателен и прилепчив ритъм прозвучава още няколко пъти в различни моменти, се превръща в израз на идеята на филма – жизнерадостната воля за оцеляване въпреки всички трудности, походът, който въпреки всичко продължава.
Оценка: 9/10