Нийл Геймън
Автор: Роланд

     Малко са авторите, които с такава лекота могат да влязат под кожата ти. Които като че знаят за какво мислиш и са в състояние да го облекат в думи, при това по-въздействащи, отколкото можеш да повярваш, че е възможно. Нийл Геймън е сред именно тази група хора, способни да виждат в душата на човек и да му я покажат по най-красивия възможен начин. И далеч не само това.
     Комедиант, сатирик, създател на ужасяващото и невъзможното. На логичното и сюрреалистичното. На близкото, което обърква, на фантастичното, което изглежда разбираемо. Човек, който не можем да сложим в нито една жанрова ниша, въпреки че творчеството му е толкова неоспоримо лично негово като стил, че е невъзможно да бъде объркано.
     Нийл Геймън е роден на 10.XI.1960 г. в Порчестър (Англия). Въпреки че е с еврейски произход, той учи в няколко християнски училища, където получава солидно религиозно образование (което по-късно използва и в произведенията си). Баща му Дейвид Геймън е виден сциентолог, и по тази причина директорът на едно училище отказал на сина му да учи при него, което предизвикало голям медиен шум.
     Геймън от малък четял фентъзи. Първият му досег с жанра бил с К.С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин. По-късно става фен на научната фантастика с автори като Самюел Дилейни, Роджър Зелазни, Харлан Елисън и най-вече Джийн Улф.
     В началото на осемдесетте години той се занимава с журналистика и писане на литературни ревюта, за да опознае бранша и да си създаде връзки, които по-късно да му помогнат при издаването. Първата си книга написва през 1984 г. – биография на Дюран Дюран. В края на осемдесетте Геймън издава и Don't Panic: The Official Hitchhiker's Guide to the Galaxy Companion, a не след дълго започва колаборацията си с Тери Пратчет, която ще доведе до Добри поличби.
     По-късно се запознава с Алан Муур (V for Vendetta) и продължава изоставената от него комиксова поредица Miracleman. За съжаление издателят на комикса Eclipse Comics скоро фалира и историята остава недовършена. Заедно с дългогодишния си приятел и сътрудник – художника Дейв Маккийн – Геймън пише два британски комикса – Violent Cases и Signal to Noise. По-късно започва работа с DC Comics, за които създава кратката поредица Black Orchid.
     Най-известният комикс на Нийл Геймън обаче, който му печели и световна популярност, е The Sandman, започнал през 1987 г. и приключил в 1996 г. Това е историята на Морфей – антропоморфната персонификация на Съня – и неговото ненормално семейство – Безкрайните (включващи освен него още Death, Delirium, Desire и други такива мили създания). Пропита е от интровертната интроспективност на мрачния си главен герой и поставя немалко философски и морални въпроси. Освен това тук за пръв път си проличава на какво невероятно разказваческо майсторство е способен Геймън, защото историите на Dream са едновременно мрачни и приказни, ужасяващи и реалистични, но винаги толкова плавно и увлекателно разказани, че сякаш не четеш комикс, а слушаш хубава музика.
     75-те броя на поредицата пораждат огромен култ сред феновете на комикси (някои казват, че за пръв път се е появил комикс за интелектуалци) и когато серията приключва точно когато и както авторът й е искал, това е едва ли не първият такъв случай в историята на жанра. Комиксите са събрани в няколко различни издания, последното от които – The Absolute Sandman – е луксозно издание с твърди корици, чийто първи том съдържа броеве 1-20. Поредицата е спечелила огромно количество награди, включително девет пъти "The Will Eisner Comic Industry Award" (четири от тях за най-добър автор), както и три награди "Harvey Award". Sandman #19 пък печели "The World Fantasy Award" за разказ. Това е първият комикс в историята, получил подобно престижно отличие.
     През 1999 г. Геймън се завръща в света на Морфей по изключително необичаен начин – с илюстрираната от японския художник Йошитака Амано книга The Sandman: The Dream Hunters (за която писахме с Моридин в 37 брой). Романът печели наградата "Bram Stoker" за най-добре илюстрирана книга в жанра.
     Разбира се, най-сериозните постижения на Геймън са в литературата. Книгата му Американски богове е носител на "Хюго", "Небюла", "Брам Стоукър", "SFX" и "Локус", както и един куп номинации, включително за "World Fantasy Award". Това е история за боговете, доведени от колонизаторите на Америка от родните им страни, оцелели през вековете и слели се със съвременните хора. Уникалният стил на Геймън успява да вплете невероятните митични създания в делничността на съвременното американско общество по начин, който е просто неописуем.
     През 2005 г. той публикува и следващата си книга за възрастни – Anansi Boys – която оглавява бестселинг списъците за месеци напред.
     Нийл Геймън е автор и на няколко детски книги. Първата от тях е The Day I Swapped My Dad for Two Goldfish – великолепна приказка за едно момче, което, колко неочаквано!, разменя баща си за две златни рибки, а после се опитва да си го прибере обратно. Книгата е великолепно илюстрирана от Дейв Маккийн, както и следващата – The Wolves in the Walls. Двете книги споделят обща атмосфера, а втората освен всичко е и доста хорър-ориентирана като за малки деца. Следва още по-зловещата Coraline, заимстваща елементи от Алиса и смесваща ги със сцени и създания, излезли като от среднощен кошмар.
     Геймън е автор и на няколко антологии разкази, които също печелят различни награди и са възхвалявани от критиците по цял свят. Най-известният му сборник е Smoke and Mirrors.
     Освен комикси и книги, Нийл Геймън пише и сценарии за филми. През 1997 г. BBC излъчват минисериала му Neverwhere, който по-късно е преработен в роман (издаден у нас под названието Никога Никъде Никой). Това е история, родила се в ума му докато гледал картата на Лондонското метро, която разказва за един подземен свят, скрит под днешен Лондон. Може би тук най-силно се усеща ню-уиърд вълната в творчеството му, защото Neverwhere не е нито фантастика, нито фентъзи, нито приказка, но носи елементи от всичко това. История за магия и влакове, просяци и убийци, крале и ангели. И врати...
     Геймън е отговорен и за американския дублажен сценарий на анимето Princess Mononoke. През 2005 г. пък излиза филмът на неговия приятел Дейв Маккийн Mirror Mask, чийто авторски сценарий също е дело на Геймън. Филмът носи специфичния уиърдистски стил на Маккийн, който може да бъде открит в много от илюстрациите на произведенията на автора. Много от книгите на Нийл очакват филмиране, като най-забележимият проект е този на детската му книга Stardust. Във филма, който се очаква през 2007 г., ще участват Робърт ДеНиро, Мишел Пфайфър и Клеър Дейнс.
     Да изброявам множеството различни постижения на Нийл Геймън, освен вероятно скучно, е и твърде трудоемко занимание, така че ще спра дотук. Смятам да се спра само на още едно интересно събитие от биографията му.
     През 2002 г. Геймън води съдебно дело срещу Тод Макферлейн (създателя на Spawn). Десет години по-рано няколко автора (сред които освен Нийл е и Франк Милър (Sin City)) са поканени от Макферлейн да напишат по един брой за Spawn. В резултат се раждат Angela, Cogliostro и Medieval Spawn. Въпреки че по онова време всеки автор е запазвал правата за героите, които е измислил, по-късно Макферлейн претендира за монопол над тях. Геймън го съди за правата, както и заради това, че не му е платил по-късните преиздавания на написания от него комикс.
     Делото е спечелено, но за да го спонсорира, на Нийл му се налага да приеме проект, предложен му от Marvel Comics. Така се ражда гениалната поредица в осем броя Marvel's 1602. Уникалната като замисъл и изпълнение история, в която всички герои в Marvel-вселената са се родили 400 години по-рано като отговор на заплаха за самия пространствено-времеви континуум, е написана от Геймън и илюстрирана от великолепния Марвелски художник Анди Куберт. 1602 е страхотен социален експеримент, показващ как биха били приети хора като Фантастичната Четворка, Дердевил или X-men, както и най-вече какви биха били в тази размирна епоха на гонение на вещици, колонизация на Новия Свят и подмолни интриги в Английския двор.

     Нийл Геймън е явление в английската литература, напълно сравнимо с Тери Пратчет не само като популярност, но и като качества. Автор, нееднократно обявяван за един от най-добрите британски творци, живели някога, създал огромно количество невероятни произведения. И което е по-хубаво – все още пишещ активно. Нито една от книгите му не може да бъде поставена в конкретен жанр, всяка от тях е не съвсем комедия, не точно ужас и не докрай фентъзи. Но ги обединява невероятният му жив стил, пълен със сарказъм, абсурдизъм и невероятна атмосферичност и дълбочина. За момента Нийл Геймън няма слабо произведение. Да се надяваме, че традицията няма да се наруши.