The Dream Hunters
Нийл Геймън и Йошитака Амано

Автори: Роланд и Моридин

     Тhe Sandman е слабо познат у нас, като много други ценни неща, но на запад отдавна се е наложил като една от най-великите не-мейнстрийм комиксови поредици. Ако питате някого тук кое е най-голямото произведение на Нийл Геймън, всеки ще ви каже Добри поличби или Американски богове. Е да, ама не. Там, където читателите имат достъп до всичко, писано от него, мнението е единодушно – Тhe Sandman rules them all... Не случайно в цивилизования свят човекът е известен най-вече с комиксите си. Поредицата за Dream, наричан още The Sandman, и неговото болно семейство – The Endless (състоящо се от разкошни образи като Death, Desire, Delirium и други подобни) – започва земния си път преди петнадесет години под шапката на DC comics, а по-късно бива продължена (и многократно преиздавана, изчерпвана и наново издавана във все по-красиви издания) от техния клон за по-"елитни" заглавия – Vertigo.
     Morpheus, Dream, The Sandman, The Lord of All-night's Dreaming, той има много имена. Винаги сам, мрачен, но и достолепен и горд, повелителят на Съня присъства в легендите на всеки народ и всички хора са равни пред него, така както и пред братята и сестрите му. Всяка нощ те преминават през царството му – The Dreaming – и оставят там част от себе си... Историята на мрачния и затворен Dream, жизнерадостната и човеколюбива Death и останалите от The Endless обхваща единадесет тома, всеки от които съставен от около 6-7 броя, обединени от общо заглавие и тема. Понякога всички те разказват една голяма история, друг път са отделни случки, които разкриват някаква картина. Някои от тези томове са свързани помежду си, други – не. В тях участват исторически личности, древни богове и герои, персонажи, измислени от Геймън за други комикси (Джон Константин например) или главни действащи лица в други комиксови поредици на DC (Батман, Justice League). Действието се развива в различни епохи и светове – не само на Земята, но и Рая, Ада и... други места... А така стигаме до Тhe Dream Hunters...
     Романът, или може би по-правилно приказката, не е част от оригиналната комикс поредица, а по-скоро я допълва с един интересен и различен поглед върху Господаря на сънищата – облечен в духа на японските легенди. Идеята за Тhe Dream Hunters се ражда от една древна японска приказка, на която Нийл Геймън случайно попада. Според собствените си думи, той се вдъхновява от образите, които среща там, и от желанието да навърже различните й версии в свой собствен разказ – едновременно пропит с духа на автентично японските мотиви и свързан с героя от неговата въображаема вселена.
     Междувременно, на другия край на света Йошитака Амано спокойно си битува като един от най-титулуваните съвременни японски илюстратори. Специфичният му стил, познат например от Vampire Hunter D и character design-ът на Final Fantasy VI, придава на неговите рисунки и анимации една неповторима приказност, някакво чувство за отвлеченост и нереалност. Именно това може би е привлекло окото на Геймън, търсещ подходяща помощ за реализация на проекта си. Йошитака Амано приема предложението му и така се ражда Тhe Dream Hunters.
     Сюжетът следва вече споменатата японска приказка. Язовец и лисица се обзалагат кой ще изгони от храма му самотен будистки монах, живеещ в планината. При опитите им да го сторят обаче лисицата се влюбва в монаха. По това време в Токио пък живее могъщ майстор на Ин-Ян, който ужасно се страхува от смъртта. След едно предсказание той решава да убие нашия монах, за да се отърве от този страх. По стечение на обстоятелствата лисицата обаче разбира за плана на магьосника. И така започва историята, която отвежда монаха и странната му любима на невероятни места все по-навътре в света на сънищата, достигайки до самия техен Господар.
     Сюжетът не е особено развит, но не е и главното в Тhe Dream Hunters. Това, с което книгата грабва наистина, е по-скоро уникалната японска атмосфера, оплетена с чувството за стаено напрежение и нереалност, които струят от описанията на света на Господаря на сънищата. По един заслужаващ адмирации начин Нийл Геймън е успял да се впише много добре в езика на японските приказки. Текстът е простичък, изпълнен със стилистиката на типичните будистки истории и същевременно изобилства от различни елементи от японската митология. Такива са наример демоните баку, които изяждат лошите сънища, а дори и самата лисица, тъй като духовете-лисици заемат особено място в митологията. Майсторството, с което Геймън успява да балансира между източния приказен стил и собствения си мрачен цинизъм е просто изключителен и се пропуква само в една-две реплики, които звучат малко прекалено съвременно.
     Това, с което книгата впечатлява още в началото обаче, е визията й. Корицата й е приказно красива, основно в златни тонове и в типичния за Амано изящен стил, а илюстрациите вътре изобщо не й отстъпват. Самият Dream успява едновременно да запази изцяло облика и излъчването си от комиксите, но и да се претопи в изтънчената визия, така присъща на всички рисунки на Йошитака Амано. Лисицата пък често приема формата на красива и посвоему неземна млада жена с дълга черна коса. Илюстрациите всъщност изграждат половината от приказната атмосфера на Тhe Dream Hunters и макар че историята щеше да е все така красива без тях, определено би загубила много от усещането, което създава.
     Хубавото на романа (по-скоро новелата, историята за лисицата и монаха всъщност е доста кратичка) е, че е абсолютно несвързан с вселената на The Sandman, ако се абстрахираме от самата личност на въпросния – играещ наистина ключова, но второстепенна роля в историята. Така че не само е напълно разбираем за хора, които никога не са помирисвали комиксите, но и не губи нищичко от блясъка си. А това, с което успява наистина да плени читателя, е страхотното майсторство, с което Геймън владее стила си, позволявайки му да се докосва до литература, писана преди столетия в коренно различна култура. Всяка страничка от Тhe Dream Hunters носи неимоверно удоволствие с прекрасния език, на който е написана, и дори след като затворите книгата да не помните и един ред от нея, това усещане ще ви остане :)

Плюсове:
+ Японският фийлинг – нещо все пак неособено традиоционно за фантастичен роман по нашите географски ширини.
+ Стилът на Геймън – стегнат, ироничен, едновременно прост и изящен, удоволствие е за читателя просто.
+ Великолепните илюстрации на Йошитака Амано. В средата на книгата има и по-голяма разгъваща се илюстрация на Dream, която е просто един истински шедьовър :) Корицата пък сама по себе си е произведение на изкуството (това важи за изданието с меки корици, тази на хардкавъра не е особено хубава).
+ Лекият абсурдизъм и японска приказност, доколкото има пространство за тях, които струят от преживяванията на героите в света на сънищата. Самият свят на сънищата е изпълнен със странни статични картини, които са истинска наслада за читателя.
+ Някои сцени са толкова великолепно изградени, че заслужават отделно споменаване. Такива са опитите на лисицата и язовеца да изгонят монаха от храма му, а също и моментът, в който лисицата се преструва на мъртва, за да научи плановете на демоните, изпратени от магьосника.

Минуси:
– Сюжетът не е особено развит. Тук става дума за приказка, така че това не е точно проблем, но проблем е, че стилът на Геймън те кара да искаш още, а то... ами свършва. Бързо.
– Главните герои не са наистина привлекателни образи. Монахът е бая безчувствен, лисицата бая еднопланова, лошият също не е много интересен и в общи линии оставаме главно с Господаря на сънищата и неговия антураж, но пък те не се радват на особено много "екранно време".
– Кралството на Dream също не се радва на достатъчно внимание, което е жалко, защото определено можеше да покаже повече. Но явно не това е била целта на Геймън...

     Независимо от изброените минуси обаче книгата е абсолютно задължителна, ако сте а) фен на Нийл Геймън; б) фен на Йошитака Амано или японското изкуство по принцип; или в) рядкото за България животно "фен на The Sandman". Независимо към коя от трите групи спадате, а дори и да не влизате в нито една, Тhe Dream Hunters е невероятно... услаждаща се книга и удоволствието от нея е гарантирано. Но задължително я намерете на хартия. Продава се навсякъде из Интернет, а е кощунствено това произведение на изкуството да се чете от монитор :)

Оценка: 8.5 (Роланд & Моридин)