Заглавие: Песен за Огън и Лед #4:
Пир за врани
Автор: Джордж Мартин
Издател: ИК Бард
Ревю: Демандред
(Ревюта: Трип)
След доста дълго забавяне най-накрая и на родния
книжен пазар се появи четвъртият том от Песен за огън и лед. Този факт
не ме впечатли особено, защото аз отдавна бях прочел книгата в оригинал, но
доведе до неприятния ефект, че трябваше да пиша ревю и да боря мързела си в
момент, в който жегата ме караше да избягвам всякакви подобни натоварващи мозъка
неща. Ако настоящият текст не ви се стори особено смислен и съдържателен, вината
освен в мен е и в монитора ми, отделящ огромно количество топлина, нещо много
неприятно за стоящия пред него при температура 35 градуса на сянка :р
Както вероятно знаете, Мартин
рещи да раздели първоначално планирания четвърти том на две части поради прекомерния
му обем и твърде дългото време, което му отне писането. Разделението не е хронологично,
а по герои и сюжетни линии – в разглеждания тук том присъстват около половината
герои, а в следващия – другата половина и вероятно малко и за тези от настоящия.
Спорно е доколко е оправдан този подход, но така си спестихме доста чакане за
първата половина от планираната книга. Лично на мен тази идея ми допада, може
би защото почти всички от по-интересните ми герои присъстват в този том.
Пир за врани, колкото и шокиращо може да
ви стори, започва оттам, откъдето свърши Вихър от мечове. Сюжетът се
концентрира най-вече върху събитията в самия Вестерос извън Севера и игнорира
почти изцяло ставащото на Вала, при Денерис и т.н. Церсей (която за първи път
има глави от своя гледна точка) се бори да укрепи властта си и да намали влиянието
на рода Тирел и най-вече на новата кралица Марджъри върху невръстния крал. Бриен
продължава да издирва дъщерите на Кейтлин, в Дорн и на Железните острови плетат
интриги и планове за завземане на властта във Вестерос. Кутрето използва ненадминатите
си умения на интригант и манипулатор, за да утвърди властта си в Долината на
Арин и дори успява да предаде малко от тези умения плюс разумна доза цинизъм
на Санса – едно наистина страхотно постижение.
Има и още, разбира се, но него ще си го прочетете
сами. Общите ми впечатления за сюжета са, че темпото определено се забавя след
Вихър от мечове, което е логично и очаквано, все пак откритата война
за наследството свърши за момента, сега навлизаме в периода на по-внимателно
маневриране. Освен това героите взеха да посвършват след толкова смъртни случаи
в предишните 2 тома :р На мен лично забавеното темпо и липсата на големи битки
ми допаднаха, обичам да чета за изпипани и дълго обмислени интриги, а те изобилстват
в тази книга. Също така това забавяне позволява на автора да се концентрира
върху героите си и тяхното развитие, и резултатите са отлични.
Плюсове:
+ Интересен сюжет, пропит с интриги и обрати. В Интернет е пълно с оплаквания,
че в книгата нищо важно и интересно не ставало – не им вярвайте. Особено като
отчетем факта, че това е среден том в многотомна поредица.
+ Не се появяват Бран, Джон (освен едно кратко cameo) и Денерис, които са ми
най-досадните герои и въобще не ми липсваха.
+ Няколкото сцени, показващи великия манипулатор Кутрето в действие.
+ Много добрият стил на Мартин – стегнат, точен, използва с мярка и на място
архаични изрази за създаване на атмосфера, но без да прекалява.
+ Развитието на героите е на много високо ниво. Това се отнася най-вече за Бриен
и Джайм, но и другите също са интересни, оригинални, пълни с живот почти без
изключения. Има и няколко досадни и дразнещи, но това е неизбежно при огромното
им количество.
+ Редица силно въздействащи емоционално моменти. И не, нямам предвид шокове
от рода на "Този взе, че умря изведнъж".
Минуси:
– Повечето сюжетни линии свършват на много неподходящи места, точно по средата
на някое решително събитие за героя или в най-критичния момент от сюжета. Все
едно следващата седмица излиза пети том, а не след една година. Не знам за вас,
но аз мразя да чакам толкова дълго, за да разбера подобни неща, пък и подобен
род трикове тип телевизионен сериал са ми писнали отдавна.. Споменатият проблем
се отнася най-вече за Бриен, Аря и Церсей. Ако в пети том няма нищо за тях,
смятам да бойкотирам поредицата.
– Липсва Тирион, който заедно с Кутрето е моят любим герой и чиято сюжетна линия
беше безспорно най-интересната в първите три тома. От друга страна, поне сега
ще имам причина да чета следващия том.
– На места авторът се увлича прекалено в разни странични сюжетни линии или развлачва
действието твърде много. Примерно Бриен е много интересна като персонаж, но
първите 2-3 глави с нея са адски протяжни, а сюжетът им безумно скучен и дори
излишен. Цялата сюжетна линия на Сам Тарли спокойно можеше да се окастри поне
двойно, без да се почувства загуба. Има твърде много обяснения на хералдика
и на фамилните връзки и произхода на разни третостепенни герои. Не ме разбирайте
погрешно, поредицата е все още много далеч от късноджордановия стил в това отношение,
но се забелязват тревожни признаци, че може и да тръгне в подобна насока, ако
редакторите и самият Мартин не се стегнат.
– Като споменах късния Джордан, друго, с което тази книга напомня за него, е
фактът, че почти липсва пресичане и взаимодействие между сюжетните линии на
отделните герои. Това се дължи основно на огромните разстояния между тях, а
не на клиничния им идиотизъм като в Колелото, но пак си е леко дразнещо.
– Една от сюжетните линии разчита твърде много на самоизпълняващо се пророчество
за развитието си, нещо, което никак не обичам и винаги ми се е струвало изсмукан
от пръстите начин да се придвижва сюжета.
В заключение мога да кажа, че книгата ми хареса много. Не е шедьовър и леко отстъпва на Вихър от мечове, но ми достави голямо удоволствие и успя да ме накара да препрочета първите три книги (прескачайки досадните герои и сюжетни линии :р) успоредно с четенето й, нещо, което въобще не възнамерявах да правя преди да я почна, защото не съм голям фен на поредицата по принцип. Предполагам, че ще се хареса на почти всички почитатели на Марти, освен ако не са от ония заблудени хорица, които вярват в идеи като "Старките са най-готините герои" и "Искам мащабни битки на всяка цена"...
Оценка: 8.5/10 Демандред, 8/10 Трип