Брой 32 Ревюта
КНИГА НА БРОЯ
Заглавие: Чумната епидемия
Автор: М. С. Стоун
Издател: ИК Скайпринт Публишинг
Ревю: Волкос
"– Призоваха ли ни? – попитах.
Имах предвид, че добре смазаната ни организация се задейства винаги, когато в горния – или белия, или както искате го наречете – свят някой спомене професията ни, независимо под каква форма и число. Т.е вземе, че каже "Дявол да го вземе!" или нещо подобно. В деветдесет и девет цяло и девет в период пъти на сто тревогата се оказва фалшива, но ние винаги се юрваме. Да ни се чуди на акъла човек!"
Определено, когато шефът ми каза "Нося ти новия бестселър", го изгледах много учудено – държеше книжка с корица от Колелото на времето. Само че тогава въобще не подозирах в какво се забърквам и че един ден ще ме държат отговорен за заразяването на много хора с чума.
Но това вече е реалност....
Чумната епидемия е извадка от дневника на специален агент Меф Ист О’фел, свързана с неговата мисия номер CCXCIV (294 за тези, дето не четат лесно римски цифри), а иначе е книжка първа от поредицата извадки. Слава Богу, това не е поредната безкрайна поредица. Всяка книжка си е сама за себе си, а и дори не са подредени по ред на мисиите. Най-малкото следващата е с номер CXVII (117 за същите). Веселяшките приключения на един от "действащите явно оперативни лица или накратко ДЯВОЛИ" в средата на опустошаваната от Черната смърт Европа от 14 век, сякаш измъкват читателя от стереотипа на ежедневните книги. Буквално го "призовават". От доста време не се бях забавлявал толкова много.
Както предполагам сте забелязали, още не съм уточнил жанра на книгата. Основната причина за това е, че аз самият не съм съвсем сигурен къде точно й е мястото. Ще оставя на вас да прецените, тъй като където и да я сложа... няма да е за там.
Едно от най-големите достойнства на Чумната епидемия е, че освен като източник на развлечение тя е прекрасен източник на знания. Преди да започне да замисля своята гаргара с човешката история, култура и митология, авторът се е потрудил да прочете достатъчно.
Повествованието върви много леко и езикът, използван от Стоун и преводача, е толкова приятен, че книгата се чете буквално за няколко часа. А то и толкова са за 210 страници.
Начинът, по който са използвани имената на образи от човешката култура и религия, на моменти е способен да скандализира по-ревностните християни... но само на моменти. А финалът на мисията определено ще ги шокира. Като за капак следващата мисия се казва Кой е на кръста...
Плюсове:
+ Адски смешна (прочелите я знаят какво имам предвид, а другите, ако искат да разбират).
+ Много лека за четене.
+ Забавни образи ( Вел За’Вул си е моят любимец).
+ Истинска история, особено ако знаеш къде да я търсиш.
+ Скоро излиза втората мисия (имам й корицата вече).
Минуси:
– Корица от Света на Колелото на времето.
– Коректорите и редакторите на места не са си свършили работата.
– Само 210 страници.
Оценка: 10/10 (задължителна) Волкос
Заглавие: Зона 51: Легендата
Автор: Робърт Дохърти
Издател: ИК Бард
Ревю: Амос
Тъй като съм сред малцината от екипа, стоически преглътнали цялата досегашна Зона 51, Da Big Boss Himself (разбирай Yangus) реши да ме натовари с отговорната задача да драсна едно ревю за №9. Общото ми впечатление от книгата е, че тя е написана преди всичко, както се казва, за да направи малко парички от читателския интерес към поредицата. Иначе не е лошо книжлето – общо взето разказва в детайли голяма част от онова, което Майк Търкот и компания трябваше с кървава пот на чело да откриват лека полека, докато спасяваха света на всеки кръгъл час. Предполагам, че Легендата отговаря на част от въпросите, които никога не ви е хрумвало да си зададете, четейки нейните предшественици.
От гърба на корицата:
От Соломновия храм през Женския пазар до Мъглите на Авалон – те са били навсякъде! А сега са единствената ни надежда...
Родени на планета в спиралното рамо на нашата галактика, след една кървава революция те са се превърнали в "богоубийци" – човеци, въстанали срещу тиранията на аирлианците. Но сега Донхад и Гуалкмай летят към планетата Земя, за да помогнат на човечеството да оцелее. Предстои им да кръстосват епохи и страни – от египетските пирамиди във времето на фараоните през улиците на Древния Рим до земята на крал Артур.
Плюсове:
+ Много въздействУващо начало: "Кралят умираше, а с него и надеждата за една нова епоха..." :)
+ Здравият екшън в поредицата никога не е липсвал, не липсва и тук.
+ Запълват се празноти от историята, позната от предишните книги; добавят се ценни детайли :р
+ Стилът отново е на ниво.
+ Магията на поредицата, макар и вече поизбледняваща, все още се усеща силно.
Минуси:
– Нищо ново под слънцето.
– Образът на Артур – накрая съвсем се олива с него.
– Някои моменти са малко нещо твърде нагласени.
– Прекалено разтегляне на действието във времето – напомни ми за Едингс, което не е добре :р
Ако сте излапали всички книги от поредицата досега, не вярвам тази да ви се опре. Но дано следващата ни предложи нещо по-добро като съдържание.
Оценка: 7.5/10 Амос
Заглавие: Белгариад #1: Пророчеството; Кралица на магиите; Магьоснически гамбит
Автор: Дейвид Едингс
Издател: ИК Бард
Ревю: N/A (Роланд)
Първият том на събраната Белгариада, предизвикал естествено поредния междусайтов разкол (или по-точно между мен и Спархоук), вече е реалност за радост на всеки, който го е удряла тухла по-главата или няма навършени 15 години и иска да си я вземе. Като издание книжката изглежда доста прилично, сега остава да видим и дали във втория том ще са се сетили да уеднаквят превода на 4-та част с този на останалите, тъй като в старото издание имаше големи разлики. Съдейки по Дюн, вероятността все пак да го направят, е голяма.
За информация за самата поредица – Брой 30 Евъргрийн.
Оценка: 2.5/10 Роланд; 4/10 Ян; 5.5/10 Moридин; 2/10 Демандред; 3.5/10 Матрим;
Заглавие: Кралят-Маг; Кралят-Демон
Автор: Крис Бънч
Издател: ИК Бард
Ревю: Берик
Кралят-маг:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприемат нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане... в служба на Богинята на смъртта.
Кралят-Демон:
Преди десет години генерал Дамастес се е врекъл във вечна вярност към чародея Тенедос и във визията на ясновидеца за обединена и мирна Нуманция. Тенедос е станал император и провинциите са завладени, но мирът така и не настъпва, а управлението на краля-маг се дави в кръв.
Сега Тенедос е събрал армия от милиони и се подготвя за война срещу кралство далеч по-голямо, могъщо и магично от Нуманция. И когато Дамастес се опита да спре апокалипсиса, ще разкрие тъмната истина за сделката, сключена от краля-маг, за да спечели империята… и за цената, която трябва да се плати.
Двете книги всъщност представляват изповедта на Дамастес, който е тикнат в затвора за военни престъпления. Действието се развива само на един континент с две огромни държави, а Бънч доста свободно е използвал исторически събития. Кралство Нуманция, си е една замаскирана Индия с тропически климат, слонове, тигри, разкошни дворци и бедстващо население. Има си богиня на смъртта и тайнствени удушвачи с въженца. Майсир от своя страна напомня на Русия от осемнадесети век. Гигантска страна с безбрежни степи и гори, слаборазвита пътна система, псевдо-дворянство, което се тъпче с хайвер. Император Тенедос пък е същи Наполеон. Дребничък, амбициозен, успява да увлече хората около себе си, атакува по-голяма страна, затъва в зимата й и дори е заточен на остров. Всичко това не пречи книгите да са много свежи и увлекателни. Има изобилие от секс, при това на моменти яко перверзен (тук е моментът да похваля господин Русинов за цветистия превод). И тук се среща стандартният за фентъзито проблем: жените или са много подли машини за секс, които гледат да те предадат, или са безкрайно симпатични машини за секс, които обаче имат навика да умират в ръцете на главния герой.
Говорейки за герои, единственият напълно изграден персонаж е Дамастес, а за останалите научаваме от неговите мисли.
Плюсове:
+ Още в пролога на първа част става ясно, че хепи-ендът е мираж.
+ Военните действия се описани изключително кадърно и могат да се сравняват с Ериксън.
+ Сексът изобилства. Отпред, отзад, отгоре, отдолу, по двама, трима и четирима (dude, use porn, ok? Тoва се води художествена литература все пак – бел. на Роланд).
+ Има няколко много правилни героя – Йонджи, Карджан, Свалбард, че и императорът.
+ Отношенията Дамастес-Тенедос много ми напомнят за Дарт Вейдър и Императора. Младият рицар, който иска да прави добрини, постепенно се покварява до корав военачалник, носещ гибел за милиони.
Минуси:
– Излизането на третата част нещо се забави.
– По средата на втората книга има леко скучноват момент (тоест няма битки), но е пооправен с прилично количество секс ("оправен", викаш... – бел. на Рол).
– Стандартният минус за историите от първо лице – знаеш, че разказвачът ще оцелее до края.
Обобщение: Приятно четиво, задължително за фенове на милитъри-фентъзито.
Оценка: Кралят-маг 9/10; Кралят-демон 8.5/10 Берик