Гимльо – Крал на Джуджетата – не го сърби за нищо, освен за Билката
Гомльо – син на Гимльо – наивно копеле-глупак
Гимльовица – жена/Кралица на Гимльо/Джуджетата – секс бомба
Спиридон – Крал на Висшите Елфи – подлец и безделник
Пум-пъл – дребен земеделец и изрод
Каррагорн – Прероденото Влечуго – крал на хората – висш подлец и двуличник. Луд магьосник-психопат. Женкар
Сър Таймс – детектив-откачалка. Най-добрият/ата в Боклучавата земя.
Морков Намерижелязков – много умен, но и много тъповат помощник-детектив
Гноми-гнобс
Инспектор Голъм
Падар Пейн – расист, чернолюбец
Малейн – принцесата-блондинка
Май'недна – ейлка
Мин'т – врачка
Черният – дъ Дарк Уан – Потъмнението – Шайуон

Тъй, че:

      Гомльо беше добро джудже. В смисъл то, както и останалите негови другари, обичаше да се кетри по дърветата, да сади фиданки, да им пее молитвени песни, но най-вече обичаше да си подръпва брадата. В момента направо щеше да си я откъсне. Също така и бягаше… много бързо. Ритна вратата на тронната зала. Заболя го. После опита по-дискретно. Почука, почака отговор, влезе и…
      Гимльо пък, за разлика от Гомльо, беше самолюбиво копеленце, което не го сърбеше за нищо. По цял ден стоеше в тронната си зала, заобиколен от разкош и леки жени, подръпваше си от Свещената Лула на Непукизма, докато синът му непрестано се тътреше насам-натам, грижеше се за поданиците и раздаваше заповеди. Нещо абсолютно безполезно. Все пак щом поданиците все още се наричаха "поданици", значи се примиряваха със своето поданичество, което водеше до раболепно и безропотно плащане на данъците и примирение с ежедневния къртовски труд из овощните плантации на Южен Лудгориен. Щом нещата си вървят добре в твоя полза, единственото хубаво нещо, което трябва да направиш, е да им се наслаждаваш и в никакъв, ама в Никакъв случай да не им се бъркаш. За жалост синчето се оказа наивен, добродушен и, естествено – глупав, та не можеше да види през призмата на здравата мисъл. На Гимльо отдавна му бе писнало да се занимава с изграждането на характера на малкия непрокопсаник и беше оставил всичко в ръцете на Гимльовица – неговата възпрекрасна съпруга. Ах, толкова я обичаше, толкова й се възхищаваше, че чак не можеше да реши дали да я обича повече или да й се възхищава. Е, двоуменето траеше до границите на леглото. Да, тя беше като запален хамбар, пълен със сено, като Крачиански избухващ гущер, като… абе хич не го биваше със сравненията, затова се върна към старата си тема на размисъл. Не му се връзваха нещата как неговият син представляваше пълна негова противоположност. Гимльо беше подъл, хитър, алчен, водач във всеки спор със съседите, той печелеше от всеки международен договор или план, той беше перфектният владетел. Малкият не ставаше за дипломат. Беше прекалено тъповат и… предсказуем. Ето например сега тичаше… много бързо. По коридора. Щом е толкова забързан, значи ще се опита да влезе бързо, т.е. – ще ритне вратата. Чу се силен, плътен звук, а след него и силно изохкване. А сега вероятно малкият щеше да почука.
      Чук-Чук.
      – Да, влез.
      Вратата се отвори бавно и…

      – ТАТЕ, ТАТЕ, ТАТЕ, ТА…
      – О, я млъквай! – Бащата тъкмо беше започнал да се наслаждава на блажената тишина, изпълваща огромната зала от край до край (както и на своите "предсказатески" способности) и много се възмути, след като синът връхлетя като самото Преродено Влечуго и започна да бълва нечленоразделни звуци – Така е по-добре. Сега, момчето ми, я давай по Обичайната Процедура – на лицето му изгря самодоволна усмивчица.
      – О, Ти, Господарю на Дърветата… – Гомльо започна толкова отегчено, че сигурно пресмяташе корени на шестцифрени числа, за да му стане интересно. Поне физиономията му изразяваше нещо подобно, но въпреки това напрежението в очите му растеше като горски пожар в средата на амгуст – …Владетел на Лудгориен, Върховен Трон на Дома Гимльонд, Собственик на Първата Брада и Повелител на Бръснарите; Ти, Притежателю на Вълшебната Мотика на Познанието, аз имам важна вест за Теб! – Последното го натътри, изпаднал почти в пълна истерия, докато едновремено с това очите му описваха орбити около ушите.
      – Е, к'о има? – тонът на краля беше подчертано безгрижен.
      Това беше и последната капка бира, чрез която халбата на търпението на Гомльо преля, а той започна да пръска пяна наляво-надясно и да беснее:
      – Еми, въпросната Мотика я няма, Ти Дърт Пръч Такъв!
      – Хлъц!*
*Лирично отстъпление с цел пояснение*:
      Мотиката на Познанието е изключително мощен арте-греал, който стои в основата на Съществуването на Джуджетата, а именно – Пътят на Листото. Мотиката има свойството да копа зарзават, да реже прецизно вражи глави, както и, след като бъде използвана, да утрои реколтата на въпросната зеления (жалко, че за главите не бачка), при условие, че тя изобщо не е засявана! Но това все пак са странични действия на тоя така уважаван арте-греал. Неговата толкова централна роля в живота на джуджетата се крие в това, че единствено с помощта му може да бъде засята Билката, наричана в повечето страни Пушилист. Но нека все пак се върнем към Кралският дворец в Лудгориен*
      – Хлъц! – изхлъцка кралят и добави – Ти на кого ще викаш Дърт, бе! – нацупи се, но пък продължи – И как, аджеба, стана тъй, че Мотиката я няма?
      Гомльо послушно подаде едно листче на баща си. А на него пишеше:

От: unknown@thiefdomain.me
Тема: Ха – Ха – Ха!
Съдържание:
Аз съм Спиридон. Откраднах Мотиката. Ха - Ха - Ха!
RE?

      – Гррр! Подли крадливи елфи! – каза Гимльо, Господар на Дърветата, Владетел на Лудгориен и така-нататък…

      Роклята на Гимльовица беше едно мироприятие, в което членуваха около трийсетина вида растения, достатъчно смачкани, че да заприличат на тънки нишки, както и различни форми на живот, изгубили се безследно в тези необятни джунгли на моделиерското изкуство. Преобладаващият цвят беше синьото. За повечето от останалите педесетина, хората още не са стигнали до консенсус за тяхното точно название. Преди около десетина години в Лудгориен довтаса някакъв магесник с перушина по мантията и страния навик да се чопли под мишницата с уста, който твърдеше че знае имената на всяко съществуващо нещо по този свят. Жалко, че преди да си каже своето, тръгна доста целеустремено да гони сянката си. Ама, че льольо! Както и да е – роклята си беше бая готина и биеше всички стандарти, благоприличия и игриви погледи през устата. Тя тежеше около 40 килца, но въпреки това показваше толкова плът, че чак колегата Роби Джи би се изчервил. Имаше си всички неща, с които една прескъпа рокля мож'се похвали – брокати, дантели, прозрачни воали на места, върху които обикновенно в списанията с тематична литература слагат червени точки, абе, беше си бижу и Гимльовица много й се радваше. И, по дяволите, сега не можеше да си я оглади с рьце, както си требе, щото рокличката беше на земята.
      – Оооо, Каррагорн…

      Гимльо кръжеше като побеснял мазнул из тронната зала, като си подръпваше брадата нервно и си почесваше... амм – панталоните например. Изсумтя веднъж, после дваж, погледна сина си с едно око, премери го от горе до долу, после и обратно и заяви доста отчаяно:
      – Амх, требе се земат некви мерки, синко!
      – Мда, требе се земат... – отговори Гомльо изпаднал в доста дълбока апатия, породена от кражбата на Мотиката и недобре отлежалата в стомаха му бира
      – И тези мерки требе са много здрави!
      – Тъй-тъй – много здрави...
      – И като ги земем, требе да спипаме злосторника лош!
      – Аха – злосторника лош...
      – Требе да докараш сър Таймс!
      – Ьхь – сър ТааааААААА...Ауч! – изказа се Гомльо под съпровода на едно свито петопръстие насочено фронтално срещу неговата фация. Реши да продължи – Уффф, татееее! Болиии!
      – Ами ще боли, я! Това ми беше и целта! Виж сега какво, ако ще ми се отчайваш още от сега ще последват и още! Стегни се! Още нищо не е изгубено!
      – Да, бе, освен една МотикааАуч! Тат...
      – Та! Нищо не е изгубено! Господин Таймс е доста добър детектив, а и неговите копои от ченгета не са за изхвърляне, особено ако става въпрос за солиден бой и режене на грацмули! Точно те са единствените хора, които могат да ни върнат Мотиката бързо, без някой от нашите врази да разбере! Ей сегинка ще напиша едно писмо, което ще отнесеш до сър Таймс в Ах'мор'тор! Ейти и една торба със злато! И запомни – не трябва да казваш абсолютно на никого за какво пътуваш по чужбината! Ако слухът за изчезналата Мотика На Познанието достигне до тъмнокафявораираночерните уши на Черния, ще стане страшно за назе, както и за цялата Боклучава земя!(!!!)
      – Вьй! – (нещастен коментар, от йощ по-нещастно джудже)

      Гимльовица се опъна лениво като коте след сладка следобедна дрямка и потърси къде ли се е дянал Карри. Търсенето не продължи много дълго. Той се беше курдисал на ръба на леглото, натискаше си едното ухо и си мърмореше под носа.
      – Какво прави малкото ми Преродено Влечугце? – изгука тя зад плътна преграда от гръд
      – А! Амх.. търсят ме по линията, гълъбче... – някои твърдяха, че мъж, който прелива твърде много от Бирния Извор рано или късно се побъркваше или пък имаше проблеми с черния дроб. Жалко, че нейното Преродено Жабче не правеше нищо, за да опровергае тея слухове. Е, какво пък, и луд да беше, пак си оставаше един прекрасно изкаран следобед. Затова реши да го остави на мира с неговия си монолог и да вземе най-после да си приглади роклята.
      Някъде отвъд ухото на Каррагорн:
      – Хап вал Тор кхх... какви бяха кххх... тея кхх... работи от преди кххх... малко!? Цялата се изчервих кххх...! При това кххх... насред Събранието кххх... на Лордовете кххх...!!!
      – Малейн, миличко, има смущения по връзката, ще се чуем отново!
      – Чакай кххх... малко, не съм кххх...
      "Пфиюу! – помисли си Хап – за малко да загазя"... – Какво има пък сега, оператор?
      – Неква селянка, твърди че се казвала милейди Май'недна.
      – Хлъц! – изхлъцка отчаяно Хап, позамисли се достойно много и промърмори отчаяно – Дай ми я.
      – Ти, развратен, тъп мъжо! Ще потанцувам танца на копилетата с твоите ***** и ще те видим ние тогава! Развратник! Три жени имаш, пък ходиш по чуждо!
      – Май'недна, мила, недей така ме обвинява безпричинно. Чакай да ти обясня. Насред лагер съм с десет хиляди воини, до един мъже и...
      – Какво!?? Станал си срагх'хед'ал!
      – ...? Не, бе, котенце – самичък...
      Положението стана йощ по-напечено, като се включва и Мин'т...
      – Самичък? Хап вал Тор, за пети път ти е тая седмица! Ще се ходи на брачен консулант и точка!
      – Ти пък как по дяво...
      – С тел-греалче. Малейн ми го направи. Последен вик на техниката, нарича се Джи е Сем.
      – Мрън. Хубо, ще ви дойда на свиждане утре, айде чао!
      Да ги опърли дано и жени и чудо! Трябваше да послуша баща си, покойния Сръб, който обичаше да казва вечер седнал пред огъня, загледал се в една точка малко над лявото ухо на глиганската глава, висяща на стената вдясно от масата, която се намираше срещу вратата, която водеше към конюшната, дето през зимата държаха овцете – "Ех, синко, жените са нещо много опасно и вредно! Виж, вече седемнайста година откак майка ти се спомина и аз зех че забогатях още на следващата, направих си една големичка ферма насред прерията, купих си един странен меч, на който имаше изографисан щъркел и хората зеха да ме почитат не само като богат земевладелец, но и като добър воин. И сигурно ще попиташ, какъв е изводът от това, както правеше едно време прастарата ми учителка по химия. И аз тогава ще ти кажа, ако една жена те погледне "по така" – бягай и не се обръщай назад, поне докато не стигнеш Погубилта и не се сбориш с Черния в... ъъъ, последното го забрави!" Ех, мъдър човек си беше старият Сръб, но сигурно вече се радваше на задгробния живот, нека да е Посветлено името му, смрък...
      – Междудругото, миличък – прекъсна го Гимльовица – ако си свършил с... ъъъ – разговора, що не вземеш да заплетеш малко интригата на разказчето и не се опиташ да откраднеш Мотиката на Познанието, която би ти помогнала да сбереш огромна армия, чиято помощ би била безценна в борбата с Потъмнението?
      – Хммм, добра идея, гълъбче, ама те не я ли откраднаха вече преди няколко параграфа?
      – Не, щото, това е ретроспекция, която се развива около десетина минути преди самата кражба.
      – Да, ама ако сега кажа, че "идеята е супер, отивам да я изпълня, Ха – Ха – Ха!", няма да е сигурно, че аз съм я откраднал, нали?
      – Ама, разбира се! Нали трябва да има някаква интрига!
      – Е, хубу! Идеята е супер, отивам да я изпълня, Ха – Ха – Ха!

Заплетена интрига. Някой иска да натопи елфите, или просто елфите искат другите да си помислят, че са били натопени.
Джуджетата са бесни. Те отиват при хората и наемат едни от най-добрите детективи – сър Таймс и неговите копои ченгета.
Хората не са бесни, ама липсата на Пушилист бая ги засяга
Елфите се чувстват натопени. А може би не?(!!?)
Орките – те си пият следобедния чай с гимон и бисквитки
Пета раса – дъ Дарк Уан си е създал нова раса, щото орките много поумнели, станали интелигентни и мноо социални, открили електричеството и стоели само вкъщи, гледайки телевизия и пиейки чай с гимон, вместо да превземат света в името на своя Тъмен Владетел (БУАХАХАХА!!!). Затова той създал расата на троцоците. Те били тъпи и лесно се командвали, плюс това лесно се отглеждали – ядели абсолютно всичко и не си подреждали пещерите активно, като подържали изтънчен безпорядък.
Преливане – помисляш си нещо и поемаш мощна глътка от сайбир. Колкото повече преливаш, толкова повече ти се иска, ама положението става по-паянтово и идва момент, в който може да изгубиш възка със света (понякога завинаги и по тоя начин оставаш отрязан от Бирният Извор, също така и мъртъв, ама – подробности). Първо трябва да откриеш празнотата на халбата и чак след като видиш леката светлинка от мезето (при всеки е различно – при едни е луканчица, при други шопска, при трети – саздърмичка…), тогава можеш вече смело да преливаш, докато не ти омекнат краката. Често явление е след като пуснеш извора от раз, да те боли глава и се чувстваш замаян, тогава е хубаво да имаш под рька некой греал, който да те Изтрезви – най-често срещаните са Кофичка Кисело Мляко и Зелева Чорбичка; ако нямаш нищо от тея двете, ще трябва да си почиваш някой и друг ден.

Ейлци – племе побесняли почитатели на ейла. Обратно

Midden Earth – Боклучавата земя. Обратно

Mазнули – летящите твари на Черния.Обратно

Цензура! Вие какво искате, топки ли да напиша!? Опс...:) Обратно