Stranger Things

Eлa, cедни дo мен. Xaйде де, приближи cе, aз не xaпя. Сaмo детo… c теб cме cтaри пoзнaйници и мaй cи нaяcнo, че тoвa не е cъвcем вярнo. Haли?
– Страшни сънища за продан, Стивън Кинг

Всички хубави истории хапят, но за добрия ужас това е задължително. Някои нараняват плът и пускат кръв, други са по-нежни, но поне едно леко гризване – о, няма как да се доберем до светлината без него. То е причината да се гмурнем в черното езеро. Студено е, ала не това предизвиква хладната тръпка. Чували сме историите на местните рибари, че под повърхността на водното огледало се крие нещо. Нещо старо и може би зло, нещо, което понякога се връща в дълбините с плячка…

Това е свят, в който чудовища, дракони, добри и зли магьосници, свирепи демони и дори самите богове могат да се намесят в живота на персонажа ви!
– Dungeons & Dragons, първо издание

Годината е 1983-та, а Stranger Things започва именно с D&D сесията на група хлапета. Ролева игра, която (особено) през онези години е обвинявана в какво ли не – включително в подтикване към демонопоклонничество – от християнските фундаменталисти в Америка. Майк Уийлър (Фин Уолфхард) обаче не се интересува от предразсъдъците на възрастните и стоварва върху масата фигурката на Демогоргон, Принца на Демоните, а приятелчетата му изпадат в паника пред могъщия враг и се чудят дали да пробват да го изпепелят с огнено кълбо или да изберат по-сигурния вариант и да се защитят. Веднага стават ясни две неща – че тези деца не са и никога няма да бъдат сред „популярните“ лица в училище и че приятелството помежду им е от вида, в който дори смъртта е маловажна пречка, когато трябва да помогнеш на другия.

Малко по-късно, когато Уил Байерс (Ноа Шнап) признава пред Майки, че невидяният от него зар не е бил достатъчен да победят чудовището и яхва колелото си, вече бях влюбен. За не повече от десетина минути Stranger Things толкова прецизно ме прониза в носталгията и толкова лъстиво обеща да бъде мой сериал, че аха-аха да ми се насълзят очите.

Всичко чуто – че тези осем епизода са любовно писмо към 80-те, че са поклон пред творчеството на икони във фантастиката и хоръра като Кинг, Карпентър и още стотина други, че са повече от приятелско намигване към най-различни жанрови класики – се оказа не само вярно, но и много, много повече. Сериалът е огромна кошница шоколад за нърдове, безумно вкусна, лепкава и пристрастяваща.

Влияния и заемки може да откриете буквално във всеки кадър, започвайки от други телевизионни култове в лицето на The Twilight Zone, The Outer Limits, Night Gallery, а по-късно и Tales from the Crypt, X-Files, Twin Peaks (аз емоционално бих добавил спомените ми от Goosebumps и Eerie, Indiana), минем през филмовите ужаси Нещото, Пришълецът, Челюсти, Кошмари на Елм Стрийт, Полтъргайст (плюс очевидната заигравка в заснемането с продукциите на Стивън Спилбърг и Робърт Земекис), ударим пет точки за особеното уважение към литературния хорър и неговите месии Лъвкрафт и най-вече Краля, усмихнем се на споменаванията на Междузвездни войни, Властелинът на пръстените и X-men и стигнем до прилики с легенди във видеоигрите като Silent Hill.

Братята Дъфър са толкова интензивни в любовта си към това отминало десетилетие и толкова педантични в пресъздаването му, че дори ползват специфични шрифтове за заглавието и финалните надписи, а старанието им е оценено подобаващо от феновете, които още пълнят интернетите с откриването на връзки между Stranger Things и горе-долу цялото културно наследство на Америка от този период.

It‘s not a lake, it‘s an ocean.
– Alan Wake

Въобще не е трудно да бъдеш погълнат от океана на една отминала епоха и в своя опит да я наподобиш, неволно да удавиш творението си. Stranger Things лесно можеше да превърнат в неконсистентен буламач, а всички приказки за поклони и трибюти да бъдат обърнати в критики за клишета и кражби. Създателите на сериала прекрасно са знаели каква голяма хапка им предстои да погълнат, колко протекционистки са настроени любителите на тези жанрове спрямо фаворитите си, и как (например) ако децата в главните ти роли приличат на хлапетиите от То или Тялото, най-добре да си сигурен, че ще бъдат минимум на нивото на хлапетиите от То или Тялото. Дъфър имат на своя страна три неща – безпределно уважение към вдъхновенията си, задълбочено познание и разбиране на тези вдъхновения и неподлежащ на съмнение вкус относно представянето им. Пример за усета им са преговорите с най-различни костюмари, които са показвали вратата на близнаците, когато са разбирали, че в главните роли ще бъдат деца. Според тях, сред използваните реплики е била: Или ще го направите сериал за деца, или централната фигура ще бъде този детектив Хопър.

There are those who say that this quiet town holds many secrets. Legend has it that beneath this very tower a dark force had its eyes set on the children.
– Montauk Chronicles

Първият избор на локация за заснемането на сериала е било градчето Монток, Ню Йорк, откъдето той е щял да вземе и името си, Montauk. Мястото е популярно сред феновете на конспиративните теории заради бившата си военновъздушна база, Camp Hero, в която уж е бил даден ход на обичайния набор свръхсекретни правителствени проекти – контакт с извънземни, разработване на технологии за пътуване във времето, експерименти върху деца с цел придобиване на сили като телепатия, телекинеза и т.н. Неслучайно наричат Camp Hero Зона 51 изток.

Stranger Things се разделя с мястото и оригиналното си заглавие, но духът на параноята от Студената война и тежки конспирации витае над продукцията. Хокинс, Индиана, е поредното градче, подслонило наглед невинен комплекс, зад чиито стени косите ни биха се изправили и побелели. Закономерно един ден лабораториите изпускат нещо, а нашият съвсем скорошен познайник Уил Байерс изчезва безследно.

Малчуганът има късмет, защото неговите предани приятели нямат намерение да оставят нещата така, майка му Джойс (Уинона Райдър) и брат му Джонатан (Чарли Хийтън) също, а в разплитането на мистерията скоро се включва и шерифът-с-проблемно-минало Джим Хопър (Дейвид Харбър).

Диаманта обаче намираме в образа на Ел (Мили Боби Браун), уплашено, мокро момиченце с обръсната глава, намерено в гората от групата приятели. Ел таи в себе си истинска мощ, а развитието на отношенията между нея и трите момчета е в състояние да надупчи сърцата на по-чувствителните зрители. Г-ца Браун се справя изумително в своята роля и начинът, по който вдъхва живот на крехкото телце, в което бълбукат неподозирани сили, е труден за осмисляне. В един момент очите на Ел се уголемяват и насълзяват от по-груба дума на Майк, в друг – с решително изражение се изправя срещу мъже с автомати.

Имайте предвид, че според мен Ел е прелестна, но ще ви бъде трудно да откриете слабо актьорско изпълнение дори сред второстепенните герои. Забележителна за малките актьори е ясно изразената разлика в характерите. Майк, Дъстин (Гейтън Матаразо) и Лукас (Кейлъб МакЛафлин) са колкото сплотена банда, толкова и различни в подхода си към ситуациите и проблемите. Всеки има свое място в пъзела и се намества с видимо удоволствие в него. Дейвид Харбър е солиден като скала като мрачното, леко ноар ченге, а въпреки че понася най-много критики, Уинона Райдър и истеричното ѝ, майчинско алтер-его се вписва чудесно в стилистиката на сериала и е картина на цялото смахнато, параноидно общество от последните години на Желязната завеса. В този ред на мисли, трудно е човек да не се замисли върху някоя и друга конспирация, щом зърне д-р Мартин Бренър (Матю Модин), чието лице демонстрира какво се случва, когато поставите лудост в криокамера.

Darlin’ you got to let me know
Should I stay or should I go?
– The Clash

Няма как да говоря за Stranger Things и да пропусна един от най-важните му елементи, звука и музикалното оформление. Саундтракът е подбран съвършено, когато в една сцена зазвучаха New Order и извънземната им Elegia, се изправих и почнах да се разхождам в хола от кеф, преди да осъзная колко тъпо изглеждам. Ще чуете още Tangerine Dream, на чиято музика дължим сериозна част от общото усещане в сериала, Jefferson Airplane, Foreigner, Joy Division и дори Vangelis. Кайл Диксън и Майкъл Щайн са се погрижили повече от добре ухото ни да бъде поглезено, а още с хипнотичното интро сме предупредени какво можем да очакваме. Едва ли е случайност, че друг мой любим сериал, Mr. Robot, е издокаран в толкова подобни музикални одежди. Явно имам някаква слабост към синтезатори, кой знае.

Friends don‘t lie.
– Stranger Things, Eleven

Тъй като тук сме приятели, на тази виртуална седянка, където си говорим за любимите ни жанрове и техните проявления, няма да ви лъжа. Няма да смуча от пръстите си и да посочвам проблемите на този сериал, а такива обективно има. Ще постъпя както постъпват влюбените и ще извърна очи. Или пък ще кажа, че това е чар. (Роланд за сметка на това е компенсирал щедро с критиките – бел. Рандъм)

Защото сам влязох в тъмното езеро и позволих на Stranger Things да ме ухапе. Истината е, че беше върховно преживяване. Че ме върна, че ме накара да си спомня, че потвърди нещо, което вече знаех – кои са важните хора и защо са важните хора.

За финал, едно лично пожелание. Предвид фурора, който предизвика сериалът, очаквано се заговори за нов сезон. Пожелавам си той да се занимава с някоя друга история и да остави тази непокътната. Моля?