Sense8 – сезон 2

Sense8 е може би най-силният представител на всичко, което думата куиър се опитва да покрие. Тържеството на „Другостта“ и красотата, заложена в нея, са пропити в основата на този сериал дори още преди първата секунда на първия му епизод.

Спомняте ли си един филм отпреди някоя и друга година, на име Матрицата? Бегло, нали? Да. А спомняте ли си как се зовяха режисьорите му? Анди и Лари Уашовски, или „Братята Уашовски“. През 2010 г. Лари приключи прехода си към транс жена и се превърна в Лана. Анди и Лана Уашовски продължиха кариерата си като „The Wachowskis“ и под това название, заедно с Джей Майкъл Страчински, ни дадоха първия сезон на зашеметяващия Sense8. Същата година Анди обяви, че и той е в преход към смяна на пола си и от година насам Лана и Лили Уашовски са сестри. Транс жените са най-застрашените представители на куиър общността и макар и легендарният статут на тези двама режисьори да ги предпазва от голяма част от човешката ненавист, смелостта, която е нужна не за един, а за два транс прехода в едно и също семейство, е вдъхновяваща.

В основата си, природата на Homo Sensorum клъстърите в Sense8 също е дълбоко куиър. Надполов гещалт, роден не от биологична връзка, а от психологически катарзис, тържество на емпатията и единността, една душа в осем тела, споделяща всяка болка, радост, трагедия и екстаз. Отвъд бариерите на пол, общество, език или култура, триумф на любовта в най-чистия и философски смисъл на думата.

Още от зачатието си сериалът фокусираше върху тези връзки, първоначално с тънки нюанси – двама герои, които осъществяват първия си контакт в момент, в който чувствата или съдбите им резонират – и малко по малко с пълноценно споделяне на сетивност и знание. При все частично супергеройския екшън сюжет на някои линии, включително основната, немалка част от личните истории на персонажите бяха посветени на интимни изживявания, понякога крайно болезнени. Но всяка една от тези истории носеше в ядрото си така типичната двойственост, заложена в думата „куиър“ – аутсайдерска откъснатост от останалия свят и същевременно емоционална отвореност към същия този свят.

Вторият сезон на Sense8 е една идея по… „нормален“ от първия. По необходимост, личните истории на сенсейтите предават щафетата на основната история, след като в последния епизод от първи сезон демоничният ловец Whispers осъществи контакт с Уил Горски (Браян Джей Смит) и придоби способността да вижда през очите му  и да комуникира с него. И докато Уил, Райли (Тупенс Мидълтън), Кала (Тина Десай) и Номи (Джейми Клейтън) се стремят да надхитрят Уиспърс и да разкрият неговите тайни и тези на организацията, която го контролира, останалите членове на клъстъра са изправени пред собствените си проблеми. Кариерата на Лито (Мигел Анхел Силвестре) е пред пълен разпад след разкритието за сексуалността му. Кафиъс (Амл Амийн) се оказва оплетен в политическите интриги на нестабилния регион, в който живее. Волфганг (Макс Раймелт) нагазва все по-надълбоко в криминалния свят на Берлин. А Сън (Дууна Бей) е във все по-голяма опасност в капана на корейския затвор, докато брат ѝ се опитва да се отърве от нея.

Sense8 умело балансира между личните истории на героите и основния сюжет, в който много от тях са вплетени. Сенсейтите пътуват много повече от преди и във втори сезон имаме реален контакт между тях. Което, уви, отново намалява „специалността“ на сериала. Предишният сезон превърна първия физически досег между Уил и Райли в катарзисна кулминация на дванадесет епизода – последната фаза на връзка, която вече беше по-значима от всичко, което обикновен човек може да си представи. При все това качеството на сюжета е толкова високо, че сериалът задържа ниво дори и в по-обикновената си форма. Интригите на организацията BPO, надиграването с Уиспърс от една страна и прекрасните взаимоотношения между героите в личните им истории от друга, носят интензивен заряд, ако и една идея по-тривиален от преди.

Предвид седмицата, в която излиза това ревю, трябва да отделя специално внимание на историите на Лито и Номи. Мексиканският актьор е може би донякъде по телевизионному хиперболизиран, но, уви, все така твърде реален пример за отношението, с което множество ЛГБТК хора се сблъскват до ден днешен в голяма част от света. Първият епизод на сезона – двучасовият Коледен епизод – използва сцената в колата под дъжда, за да ни покаже, че ненавистта към гей мъжете не е с нищо по-уникална от омразата към всеки друг човек, считан за и третиран като „различен“. В думата FAGGOT, надраскана със спрей на жилищната сграда на Лито, всеки сенсейт видя символа на омразата, с която те са се сблъсквали в един или друг момент от живота си – SLUT, UGLY, VIRGIN, PIG, NIGGER… Няма значение на кой континент живееш и с какво си „различен“ от средняшката норма. Рано или късно някой ще намери най-грозната дума, способна да те нарани, и ще я използва като оръжие, с едничката цел да се чувства по-силен от теб, да отблъсне за момент собствената си импотентност в лицето на световното безразличие.

И докато историята на Лито ни представя сблъсъка на куиър човек с обществото, то тази на Номи е много по-интимна и съответно – по-болезнена. Макар и малка част от цялостната ѝ история, сватбата на сестра ѝ Тийгън (Ани Мънч) я сблъсква с бездушните им родители, които видяхме за кратко в първи сезон. Неспособни да приемат транс прехода ѝ, те продължават да я наричат „Майкъл“ и единствената им грижа остава страхът да не бъдат злепоставени от „уродливия“ им „син“. За повечето хора физическият страх от собствените ти родители или срамът от ненавистта им, от тоталната емоционална бариера, с която се сблъскваш в опита си да получиш малко топлота от хората, които би следвало да ти я дават безапелационно, е нещо напълно непознато. За транс мъжете и особено за транс жените (thank you, Patriarchy!) това изживяване е зловещо типично. Sense8 не се стреми да съди, но присъдата е неизбежна, когато виждаш човек с принципи, силна воля и безкраен капацитет за доброта и емпатия, третиран като боклук заради начина, по който се е родил.

В основата си, това е сериал за всеобхватно разбирателство. Разбира се, множество герои се сблъскват с неразбиране и ненавист, но както казах и по-горе, Sense8 не съди. Персонажите правят това, на което са способни, докато не се научат да бъдат способни на нещо повече. Реалният конфликт тук не е между дадени герои и света около тях, а между безпределната комуникация и безпределната цензура (в лицето на злокобната BPO). Екшънът, интригите, всичко това е или фон, или багри, с които сериалът щрихира този вечен конфликт. И в този контекст, фокусирането върху основния сюжет беше неизбежна стъпка напред за сериала.

Решението на Netflix да прекратят Sense8 заради твърде високата цена на заснемането му беше трагедия не просто за качествената телевизия, но за куиър изкуството и ЛГБТК обществото. И въпреки че в крайна сметка компанията чу воя на феновете и обяви, че през 2018 г. ще излъчи двучасов филм, който да завърши историята, истината е, че може да минат години преди да видим отново толкова концентриран куиър шедьовър. Подобно произведение изисква уникални създатели и уникален каст, и понякога съвкупността от тези елементи е въпрос на късмет. Може би дори „съдба“. Но независимо колко дълго трябва да чакаме за ново произведение, способно да се превърне в символ с подобен интензитет, Sense8 ще остане в историята като едно от най-ярките куиър произведения, правени някога.