Sense8 Finale: Amor Vincit Omnia Together Until the End

Sense8 е  специален сериал за мен, както всеки, който е чел материалите ми за първи и втори сезон, както и Коледния епизод, би следвало да знае. Прекратяването му е едно от големите престъпления на Нетфликс, особено предвид, че те са хората, на които разчитаме да спасяват сериали от поплъзновенията на кабелните продуценти, които мислят единствено за пари. Уви, мащабът на Sense8 беше твърде голям, със снимки в осем различни точки от света, и честно казано в ретроспекция е доста впечатляващо, че изобщо видяхме първи сезон във формата, в която беше заснет. Факт е обаче, че Нетфликс не бяха длъжни да ни дадат два часа и половина финал, но го направиха и аз съм благодарен за това.

Въпросът сега е, струва ли си въпросният? Отговорът е „общо взето“. Следват спойлери, така че ако все още не сте наваксали, препоръчвам да оставите този материал засега. В списъка с епизоди в Нетфликс финалът е маркиран като епизод от втори сезон, в което има смисъл, предвид че действието започва директно оттам, където ни остави клифхенгърът на въпросния. Няма усещане за изминало време или нов тематичен заряд, както имаше между първата и втората година на сериала. Сенсейтите държат Милтън (Терънс Ман) в плен и се подготвят за размяна с демоничната организация BPO, която е хванала Волфганг (Макс Риймелт). Готови за неизбежния капан, те трябва не само да надиграят сапиенс противниците си, но и Лила Фачини (Валерия Билело) и нейния клъстър, който е в съюз с BPO и лови други клъстъри за тях.

Sense8: Amor Vincit Omnia е ода за любовта (което е и смисълът на заглавието, за незапознатите: „Любовта побеждава всичко“) и фокусът на финала е раздвоен, така както беше в първия сезон – най-силната част от сериала – между сюжетната интрига и опознаването на връзката между сенсейтите. Финалът на борбата срещу BPO е доста претупан и видимо сгъстен спрямо предвидените цели сезони на развитие, което вероятно ще подразни много хора (мен включително, до известна степен), но причината скоро става ясна. Истинският завършек на тази история винаги щеше да бъде празненство, а не екшън сцена. Сватбата между Номи (Джейми Клейтън) и Аманита (Фрийма Агеман) е тържество както за Сенсейтите, така и за куиър зрителите – това е, мисля, първата трансджендър сватба, представена на малкия екран (ако съм в грешка, поправете ме). И при това с главен герой в центъра на историята, и използвана за финал на цял сериал.

Екшънът в епизода не е нищо невиждано, може би дори е една идея по-малко впечатляващ от сцените, с които сме свикнали в Sense8, но за сметка на това в действието участват повечето герои, които сме срещали до момента в сериала, включително няколко неочаквани образи. На чисто визуално ниво липсата на огромния бюджет на първи сезон е видима – клъстърът се намира на едно място, вместо да е разпръснат по света, и при все че в сюжетно отношение това е логически издържано, усещането за мащаб е изгубено. Сцените, в които сенсейтите се „посещават“ взаимно, са заснети най-често в затворени помещения или видимо в един и същи град.

Но лично за мен беше по-важно да получа затворен финал на сериал, който обичам безкрайно много, и го получих. Sense8 заслужаваше повече – всичките пет сезона, бавно разгръщане на сюжета, епична развръзка и прочее – но в несъвършения свят, в който живеем, любовта не побеждава всичко и този последен епизод ни даде нещо, което никой не ни дължеше.

Така че ако сте част от клъстъра на този уникален сериал, Amor Vincit Omnia е, разбира се, задължителен и вече сте го видели. Ако не сте, направете си услугата да седнете пред телевизор, компютър или каквото ви е налично, и започнете отначало, с първи епизод от първи сезон, Limbic Resonance. Ако му дадете шанс, Sense8 ще ви промени завинаги.