Rick and Morty Stop digging for hidden layers, and be impressed! I'm a pickle!

Анимационните сериали за възрастни са нещо, с което сме добре запознати от десетилетия. Израснали сме с неща като The Simpsons, South Park, Family Guy, American Dad, а в последните години и по-съвременни заглавия като Archer и Bob’s Burgers, които използват анимационните си герои, за да иронизират съвремието ни по начин, непосилен за истински хора. Аз съм заклет фен на много от тези сериали и се считам за ветеран в жанра. Но нищо не можеше да ме подготви за комбинацията от безумен хумор и самоубийствена депресивност, с които ме бомбардира Rick and Morty.

Сериалът на пръв поглед не е особено различен от множество подобни истории – Рик Санчез (Джъстин Ройланд) е гениален (не на човешко, а на космическо ниво) учен, който е пропилял по-голямата част от живота си в изобретателстване, провалил е брака си и е създал доста сериозни daddy issues на дъщеря си Бет (Сара Чалк). Един ден той се появява от нищото и се нанася безсрамно в дома ѝ, въпреки неприязънта си към загубения ѝ съпруг Джери (Крис Парнел) и привидно пълната си липса на интерес към двете ѝ деца – тийнейджърката Съмър (Спенсър Грамар) и малолетния смотаняк Морти (пак Джъстин Ройланд). Бет разбира се се вкопчва в шанса да възстанови връзката с дистанцирания си баща, но той отваря лаборатория в гаража ѝ и се впуска в приключения, на които поради неясна (до края на първи епизод) причина въвлича и малкия си внук.

Приключенията на Рик и Морти са изпълнени с извънземни и чудовища, фантастични светове, алтернативни реалности, пътуване във времето и всякакви други заемки от Доктор Кой. Всеки епизод е самостоятелна история, макар че също като в по-модерните анимации тип Archer, и тук персонажите се развиват по време на сезоните. И именно в този аспект е уникалността на Rick and Morty. Развитието на героите е брутално. И не, нямам предвид „страхотно“ (макар че то определено е такова), а буквално брутално. Рик е психопатичен нихилист и алкохолик с бесни самоунищожителни тенденции, и това не е просто забавно поведение, а реална дълбочина на героя, която обагря всичките му приключения в доста травмиращи отсенки. Морти страда от хронично ниско самочувствие и паник атаки и в повечето случаи не само не иска да участва в пътешествията на дядо си, но и се завръща от тях с психологически белези и травми. Бракът на Бет и Джери е на прага на пълен колапс и зрителят вижда напълно реални причини за това… И за разлика от на практика всеки друг подобен сериал, тук тези отношения са както комични (все пак става дума за комедия), така и напълно реалистични, вместо да са безопасно пресилени и естетизирани.

На фона на тази травмираща семейна ситуация, хуморът на Rick and Morty е доволно шизофреничен. От веселяшки дивотии, ужасните неща, които постоянно се случват на Морти, и смъртоносния сарказъм на Рик, сериалът спонтанно ни хвърля в моменти, на които се смеем основно за да не се разплачем – неща, които са смешни най-вече с това колко са истински и болезнени, но същевременно представени по такъв кретенски начин, че човек няма избор, освен да ги приеме на бъзик. Пример (спойлер за епизода Rick Potion #9 от първи сезон): Морти иска любовна отвара, за да накара момичето, по което си пада, да се влюби в него. След умерено количество подигравки, Рик му я доставя, защото му липсват всякакви морални задръжки. Оказва се, че комбинирана с обикновена настинка, отварата се превръща в жесток вирус, който поразява всеки без директна роднинска връзка с Морти. В не особено ангажираните си опити да поправи проблема, Рик първо превръща целокупното човечество в мутирали насекоми, а после – в Кроненбърг чудовища. След като става ясно, че всичко е в джаза и оправия няма да има, той решава просто да напусне тази реалност и двамата с Морти отиват в алтернативна вселена, където проблемът е бил разрешен с лекота, а пък в следващия момент произволен експеримент ги е убил. Епизодът завършва с това как Рик и Морти погребват версиите си от тази нова реалност в задния двор на фона на депресираща песен и целият сериал оттам нататък продължава в тази алтернативна вселена! И това дори се споменава в по-късни епизоди – двата гроба са все така скрити в задния двор!

Извън травмиращите взаимоотношения между персонажите и често ужасяващо депресивните сюжетни развития (създателят на сериала, Дан Хармън, не крие клиничната си депресия и тя видимо е играла роля в писането на епизодите), Rick and Morty е невероятно оригинален. Всеки епизод е базиран на някаква безумна технология или научнофантастичен проблем, като често са замесени напълно легитимни научни концепции. Когато сериалът не се занимава с алтернативни реалности, пагубна злоупотреба с квантова механика, или извънземни паразити, преструващи се на скъпи приятели чрез създаване на фалшиви спомени, той се гаргари брутално с известни франчайзи – от група недодялани извънземни, които се опитват да излъжат Рик да разкрие тайните си посредством поредица от свръхреалистични симулации, през галфонско приключение, в което сънят на учителя на Морти е инфилтриран, така че да му даде отлична оценка без посещение на часовете(което свършва с тамошната версия на Фреди Крюгер, естествено), та до фентъзи планета, която прави Purge нощи, нищо не е свято за Rick and Morty и всичко оставя пресни белези върху психиката на бедния Морти.

В случай, че не е станало ясно, този сериал е ЕПИЧЕН! Всичко в него е съвършено, а ако не сте съгласни, сте в грешка. От алкохолизирания, пресечен от оригвания глас на Рик, през микро-вселената, където раса от извънземни роби се труди да му зарежда батерията на колата (това е началото на епизод, не спойлер), та до миниатюризирания увеселителен парк в тялото на мъртъв уличен просяк, всичко в Rick and Morty кефи до безкрайност, забавлява до безкрайност, смразява кръвта до безкрайност, и подлежи на гледане отново и отново. Ако не сте имали честта да минете през някой от порталите на Рик, сега му е времето. И не се безпокойте – при все краткотрайното прекратяване на сериала поради финансови несъгласия, той наскоро беше подновен за седемдесет (70!) нови епизода, така че Рик и Морти ще има оттук до края на света… който вероятно ще бъде причинен от Рик, защото се е напил и му е доскучало.