Love, Death & Robots

Чудя се как точно да започна представянето на Love, Death & Robots, защото новият анимиран „сериал“ на Нетфликс умело се позиционира из цялото игрище и е непосилна задача да го определиш с две-три думи.

Нека започнем с очевидното – анимацията. Въпросната в почти всяка от осемнадесетте истории е дело на различно студио с различни екипи от различни държави и варира от сладурски, рисувани на ръка сетове в едни епизоди до изкъртващи, почти фотореалистични CGI вакханалии в други. В епизода Ice Age дори срещаме смесица между live action и анимация. За мен бе истинско удоволствие да бъда разходен из купищата стилове и технологии, използвани в Love, Death & Robots, и гарантирам, че без съмнение ще останете изумени от разнообразието и дълго ще избирате личния си любимец.

Освен в анимацията, сериалът е пъстроцветен букет в сюжетите и жанровете си. Ядрото му най-общо може да бъде обхванато от определението „фантастика“, но докато в Black Mirror например, с когото Love, Death & Robots на места е сравняван, имаме относително тясна рамка – непредвидените последствия от внедряването на нови технологии, – тук границите са съвсем размити и прескачаме от история в история със съвсем различен заряд и идея. Срещаме както относително чиста научна фантастика, така и военна фантастика, фентъзиен стиймпънк, хорър, алтернативни истории и дори комедия, което е изглежда напълно нормално, когато видим, че повечето епизоди са базирани върху разкази на популярни писатели в научнофантастичните и фентъзи среди като Питър Хамилтън, Джон Скалзи, Алистър Рейнолдс, Кен Лиу, Марко Клоос и други.

Love, Death & Robots има бонбон за всеки зрител, съвсем буквално. Първи епизод ни захвърля върху арена, където огромни чудовища се сражават, контролирани от човешките си оператори. Нататък срещаме история, в която разумно кисело мляко поема контрола над планетата и хората. Фермери, които защитават семействата си от насекомовидни извънземни с помощта на ръчно сглобени мекове? Има. Войната в Афганистан, където и американците, и талибаните имат сред редиците си върколаци? Има. Руски взвод, който по време на Втората световна война се сражава срещу демонични изчадия нейде из Сибир? Има. Малък екипаж на космически кораб, който след навигационна грешка попада на… друго място? Има.

Въпреки смайващите разлики в изразните средства и жанровете, Love, Death & Robots върви изключително гладко и зрителят не се усеща объркан из дебрите му. Напротив, с нетърпение очаквах какво ново ще предложи следващото заглавие, както на визуално, така и на сюжетно ниво. Освен това, дължината на мини-епизодите е различна, но не надскача петнайсетина минути, което ги прави много удобни за консумация почти по всяко време и дори ако дадена история не ви допадне особено – краят ѝ е толкова близо, че едва ли ще почувствате особено раздразнение или ще се ядосате заради прахосаното време.

Love, Death & Robots е и очеизваден реверанс към миналото на фантастичния жанр и някои от най-легендарните му представители. Форматът практически е „кратък разказ“, позабравен през последните десетилетия, но изключително популярен в бебешките години на фантастиката. Историите с (често) неочакван край са сред крайъгълните камъни на жанра и освен в литературата, ги срещаме и в редица телевизионни класики като Зоната на здрача. Сред епизодите на Love, Death & Robots срещаме както очевидни, така и по-завоалирани препратки към какви ли не произведения – само в областта на киното ще отъркаме рамене с Пришълецът, Терминатор, Еvent Horizon, Гравитация и още десетки други.

Love, Death & Robots със сигурност се цели и в друга, все по-голяма група хора – геймърите. На тези от вас, които са губили стотици часове във виртуалните светове, им е познато възклицанието „еее, от това какъв филм ще стане!“. Тук налице е „филмът“, а играчите си представят каква страхотна игра ще излезе от дадената история. Просто няма начин любител на шутърите да изгледа епизода Secret War, например, и да не почне да слюноотделя обилно и да мечтае как би изглеждало това на монитора му. Това според мен е търсен ефект и създателите (сред които Дейвид Финчър и режисьора на Дедпул, Тим Милър) съвсем съзнателно са включили толкова много подходящи за „геймифициране“ епизоди и толкова тропи, характерни за видеоигрите.

Имайте предвид, че почти целият сериал е силно NSFW и е изпълнен с насилие, голотии и вулгарен език. Червената точка тук си е напълно заслужена – че и желана, – а Love, Death & Robots хич не се свени да показва кръв, разчленявания, пениси и вагини във всякакви конфигурации, като поне два епизода показват или разказват за насилие от изключително смущаващ вид. Между другото, именно от това идват и основните критики към сериала, които съм срещал досега – че се отнася твърде лекомислено към някои сериозни теми и често третира жените или като сексуални обекти, или като жертви. Аз гледам да се въздържам от подобни дискусии и пазя мнението за себе си, но имайте едно наум и бъдете подготвени за сцени и сюжети, които може да не са съвсем (или хич) по вкуса ви.

Крайната ми оценка за Love, Death & Robots е висока, защото го смятам за интересен експеримент в нестандартен формат и с необичайни дрешки. Вярвам, че ще срещнете поне няколко епизода, които искрено ще запалят любопитството ви и ще пожелаете да научите нещо повече за световете, които ги помещават. Смятам това за огромен плюс, тъй като няма по-интересна медия от собственото ви въображение, а Love, Death & Robots дава предостатъчно място да градите теории и да измисляте и добавяте собствени детайли. В неговата същност има място само за бегли щрихи и съвсем кратка история около тях. Мен ако питате, напълно достатъчно.