Altered Carbon

Яд ме е на Altered Carbon. Яд ме е, че вместо смело да посегне и да се превърне в следващото sci-fi събитие, от каквото жанрът отчаяно има нужда, той поглежда срамежливо възможностите, подценява се и решава да си остане приятна времегубка. Нещо подобно се случи и с The Expanse – двете телевизионни адаптации могат да се похвалят с интригуваща концепция, приличен каст и кадърна визия, но им липсва амбицията да излязат от своята ниша и да грабнат масовия зрител.

Може би не съм прав, но смятам грешната стъпка на двете продукции за една и съща – вместо да прегърнат своя жанр и да бъдат горди с него, те сякаш се стремят да бъдат „смилаеми“ от точно този масов зрител и в резултат губят голяма част от своя чар. Вместо да извадят фантастичното на показ и да го впрегнат за работа, те го ползват почти изцяло като декор, някакво полупрозрачно лустро върху сюжетите си.

Altered Carbon започва ударно, със смъртта и „прераждането“ на Такеши Ковач (Джоел Кинаман), последния „емисар“ (envoy в оригинал). В ядрото на кажи-речи всичко в сериала лежи именно технологията, чрез която прераждането е възможно – повечето хора в бъдещето на Altered Carbon са снабдени с т.нар. „колода“ (stack) в задната част на врата си, която практически съдържа цялата личност на даден човек – спомени, умения и т.н., – а физическите тела или „ръкави“ (sleeves) са просто приемник, който може да бъде подменян при желание и възможност.

Емисарите са специално обучена бунтовническа група, която в миналото се е изправила срещу Режима™ и е изгубила, а единствената оцеляла колода принадлежи именно на Ковач, който получава нов ръкав и е събуден повече от двеста години след като предишното му тяло е надупчено от правителствени командоси.

„Благодетелят“ на Такеши е извънредно богатия и влиятелен „мет“ – от библейската фигура Матусал, живял почти хиляди години – Лорънс Банкрофт. Банкрофт, чиято роля е поверена на Джеймс Пюрфой, иска от емисаря да разреши собственото му убийство. Всеки богаташ като него разполага с резервни копия на личността си, но покушението е извършено преди редовния бекъп, така че последните му спомени липсват, а заключението на полицията, че става въпрос за самоубийство, хич не допадат на арогантното полубожество.

Ковач естествено го играе пестелив с думите, циничен, загубил своята кауза и любими хора бабаит, но ние, като опитни зрители, сме наясно, че под грубата външност се крие плюшено мече със сърце от злато. Джоел Кинаман е представител на чистата арийска раса (нищо, че майка му е еврейка) и вероятно определени исторически личности са си представяли именно него, когато са тръгнали да завладяват света. Освен това, ролята на ръб с течен център му пасва жестоко, самият той се чувства видимо удобно в нея, а и е близка до скорошно негово превъплъщение – Рик Флаг в Отряд самоубийци.

Поддържащият състав е някакъв миш-маш като изпълнение, Джеймс Пюрфой е преиграващ богат гъз, Крис Конър радва като запленен от човечеството изкуствен интелект, който се явява собственик на хотел „Гарванът“ в аватар на Едгар Алън По, а Марта Игареда като детектив Кристин Ортега иска да е обръгнато, кораво ченге без особени задръжки към нарушителите на закона, но за съжаление се явява най-клишираният елемент в картинката.

Сами виждате, че Altered Carbon ползва познати, архетипни образи и ще ви излъжа ако кажа, че презентацията им е особено оригинална или сериалът ги развива в тези десет епизода. Общо взето всички си вършат работата и не дразнят неимоверно, но персонажите им не успяват да изградят връзка със зрителя и да го накарат искрено да съпреживява приключенията им.

Като киберпънк рожба, продукцията визуално се доближава до вечните Блейд Рънър и Ghost in the Shell, макар да е лишена от тягостната атмосфера и най-вече вкуса на въпросните. Не че не се опитва, напротив, разни типични жанрови похвати като движението по вертикала са очевидни и показни – излъсканите, слънчеви кули на метовете, някъде високо над облаците, сравнени с мрачните, дъждовни, облени в неон улички на гетата. Безбройните холограми, синтетичните наркотици, кибернетичните приставки, виртуалната реалност, всичко е налице, но лишено от финес и навряно в лицето на зрителя, да не би да пропусне класовото противопоставяне, безсъдържателния живот на тези по върховете и незначителното живуркане на окаяниците по улиците. Ефектът всъщност е обратен и в нито един момент не почувствах чудовищността, присъща на подобни общества, тяхната студена жестокост. Проблемът не е толкова в техническото изпълнение, то е напълно прилично, а в камерата, която ни разхожда из Бей Сити и вместо да ни остави сами да си вадим заключенията за него, ни набутва определени гледки по твърде натрапчив начин.

Сценарият известно време се опитва да бъде интелигентен, след което му писва от преструвки и в рамките само на един епизод, където всичко ни бива изсипано под формата на злокобен инфодъмп, се трансформира от умерено интересно крими в напълно безинтересна семейна драма. Свалянето на маските е толкова насилено, идва толкова от нищото и е поднесено с толкова липса на усет, че за една бройка да ме откаже да довърша сериала. Дано Лата Калогридис има добри приятели, които да ѝ нашепнат в ушенцето, че така не се прави.

При все че се съсредоточих върху слабите му страни, Altered Carbon забавлява и сред епизодите му ще срещнете немалко интересни идеи и сцени. Темпото му е добро, не заорава в безброй странични нишки или излишни философствания, някои екшън моменти са удовлетворителни, а и в крайна сметка е със sci-fi произход, а това ми е особено скъпо. Още в първия час-два ще забележите онова концептуално зрънце, което е в основата на сериала, и вълнуващите възможности, които то предоставя на продукцията. Уви, вместо да насърчат избуяването му в грандиозна гора от хром, отговорниците за Altered Carbon решават да тъпчат на едно място и волно или неволно стъпкват и него.