Автор: Клайв Баркър

Издателство: ИК Колибри

Цена: 14 лв

kyrvknigit43„Всяко тяло е кървава книга: където и да ни отворят, сме червени.“

При издаването на Кървави книги том първи през 1984 г. Стивън Кинг възкликва: „Видях бъдещето на ужаса … и то се казва Клайв Баркър„, с което и осигурява задължителен цитат върху всяка следваща корица на Баркър до ден-днешен.

Когато опре до нещо ужасно, кърваво и съчетало най-отблъскващите човешки и демонски черти, то Клайв Баркър е нашият човек. Всеки писател на ужаси има индивидуален подход за предизвикване на тръпки по читателския гръбнак, а при Баркър стратегията често се свежда до цветисто и натуралистично представяне на всеки детайл от някаква чудовищна картина. Прозата му е лишена от завоалирани фрази и метафори, за сметка на натуралистични сексуални сцени и убийства, при които нищо не се спестява на читателя и кръв се лее щедро и на всеки няколко страници. Това до голяма степен отговаря на въпроса откъде идва и заглавието на може би най-известните произведения на автора, издавани в периода 1984-1985-а година.

Освен това Клайв Баркър не е от авторите, които търпеливо изграждат светове и концепции, дори напротив – историите му са базирани на една проста, хрумнала случайно идея, която се поставя, развива и приключва в рамките на стотина страници, след което на преден план идва следващ разказ – рожба на съвсем различна искра вдъхновение, пръкнала се от хаоса на въображението.

Кървави книги на български се появяват през 2012-а и оттогава бавно и полека малките сборници един по един намират своето място и по родните книжарници. След първия том стилът и формата не са се променили особенo.  Всяка книга съдържа 4-5 разказа и се прочита най-много за ден. Усещанията, които оставя, са смесени и често продиктувани от дилемата дали прочетеното е страшно, отблъскващо, ужасно, или… да се спрем просто на адски гадно и да си стиснем ръцете. И като казвам гадно, визирам онова органично отвращение, което изпитват повечето хора при срещата си с натуралистични описания на кървища, органи, отблъскващи сексуални сцени, болести и каквото още ви дойде наум. Това е толкова отличително и типично за Баркър, че често изключителната му фантазия и усет за чистото зло остават на заден план, именно защото пътят дотам е постлан с кървава цапаница. Така че за почитателите на автора има какво да се открива в кървавите книги.

Втора част се появи на български през 2013-a и ни представи разказите: Ужас, Адска надпревара, Джаклин Ес – последна воля и завещание, Кожите на Бащите и Нови убийства на улица Морг.Bloodbooks2

Ужас вероятно е най-добрият от тях и дори е екранизиран, макар и със съмнителен успех, през 2009-а година. Разказва историята на студент с доста крайни виждания по въпроса за експериментите с хора, в името на по-дълбокото и пълно разбиране на понятието страх. Включва много силни елементи от класическия ужас, добавя чудесното темпо на разказване и наистина успява да докара тръпки по гърба.

Адска надпревара е добре разказан, но на идеята му нещо ѝ липсва и така и не трогва особено. Джаклин Ес – последна воля и завещание поставя в центъра отчаяна от скучния си живот американска домакиня, което само по себе си е достатъчно ужасно. Но няма място за притеснения – става още по-страшно когато въпросната дама открива своите свръхестествени способности до променя плътта на хората по свое усмотрение. Появата на психопат, който я обожава, и гадничката развръзка пък дава още едно основание да се опитаме да забравим прочетеното моментално.

За Кожите на Бащите може да се каже, че се задържа повече във фантазията ни и дори си има собствен момент на слава, когато оживява като сцена във филма Lord of Illusions, (екранизация по едноименния разказ от Кървави книги, том шести). Нови убийства на улица Морг е история, в която са замесени Едгар Алан По, орангутан и Париж. Всяко друго описание намирам за напълно излишно.

kyrvavi-knigi-ccКървави книги, том трети, ни зарадва още същата година, 2013-а, с още 5 разказа, от които поне три са доста сносни.

Рожба на киното е малко особен – той ни пренася в последните мигове на престъпник, който намира смъртта си зад екрана на едно кино и част от него превзема мястото. И не, не духът му обсебва сградата. Доста по-гадно е.

Негово величество Роухед е история за събудено древно чудовище, което бива освободено и се развихря, започвайки смъртоносен поход по земята. Може да се похвали и с екранизация от 1986г., за която обаче никой не иска да си спомня, особено Клайв Баркър.

Изповедта на савана (на един порнограф) е замислена като черна комедия, иронизираща типичната представа за призрак като нещо с чаршаф на главата. Е, не се е получил особено смешен, но за сметка на това разказът се отличава с много насилие и натуралистични сцени дори и по стандартите на Баркър.

Изкупителни жертви успява да бъде отблъскващ и циничен по изумително много начини. Ако човек някак успее да преглътне сериозния интензитет на обезпокоително описани сексуални сцени и отегчителните разсъждения на главната героиня, то има шанс и да оцени самата същност на разказа, която си е добре издържан ужас с интересна идея.

Човешки останки е почти сигурно най-добрият разказ в сборника и си струва прочитането. Ако умореният читател е успял да добута до края, без да се погнуси от вечерята си или да засили книгата навън, краят определено си заслужава. Баркър най-сетне е заложил повече на страховитата идея и ужаса от неизвестното, отколкото на кървавите описания (е, не може съвсем без тях, но са в границите на нормалното).

И така, тази година ИК Колибри издаде том четвърти на Кървави книги, съдържащ разказите Бунтът срещу тялото, Нечовешко състояние, Откровения, Долу, Сатана! и Епохата на желанието. Прекрасно допълнение към останалите книги, ако сте тръгнали по кървавия път, и увлекателно четиво за поне няколко часа.

Бунтът срещу тялото обрисува доста зловещо как ръцете на хората решават да отхвърлят властта на телата и да започнат революция. Интересно развита идея, умерено страшна, но добре описана и с бързо, безмилостно действие.

Нечовешко състояние е разказът, послужил за заглавие на сборника при издаването му в САЩ. В това вероятно има резон, защото определено се нарежда сред по-добрите истории на Баркър. Група младежи пребиват скитник и един от тях отмъква странен възел от джоба му. Наглед незначителна постъпка, която впоследствие увлича цял поток от събития. Откроява се силно психологическият елемент, съчетан с доловим полъх от Хелрейзър и по-специално особения му фокус върху пагубното любопитство и адските капани.

Откровения, от своя страна, съчетава прекрасно мотива за проблемен брак, обитаван от духове мотел и точно тази граница на човешката психика, където нещо се пречупва, образно казано грабваш брадвата и после почистването на кръвта от тавана се оказва трудна задача…

Долу Сатана! се появява напълно естествено като продължение на предишния разказ, като отново засяга темата за дявола. Този път обаче адът е тук на земята или поне ще се опита да установи преден пост. Развръзката е… очаквана и донякъде разочароваща, но все пак описанията си ги бива.

Епохата на желанието слага край на сборника и нарушава тенденцията последният разказ да е най-добрият, като се превръща в известно разочарование, предлагайки изтърканата идея за експеримент в тайна лаборатория, излязъл от контрол. Фактът, че е съчетана с мотива за неконтролируема похот, изобщо не помага на разказа, но го прави толкова нелеп на моменти, че успява да осъществи завоя от ужасното към смешното.

В заключение на тази кървава разходка по страниците на емблематичните сборници мога да кажа, че Клайв Баркър е особен автор със свое неоспоримо място в безграничното кралство на ужасите.

Изключително натуралистичен в описанията си , често вулгарен и безмилостен, той не е автор по вкуса на всекиго. Въпреки това не може да му се отрече увлекателният стил, умението да се поддържа напрежение и талантът да създава потресаващи истории. Не знам дали кървавите книги са най-доброто от него, но безспорно, ако се допълнят от титаничния Хелрейзър и невероятните игри Undying и Jеricho, създадени от фантазията му, сборът е предостатъчно свидетелство за това колко дълбоко и тъмно въображение има този човек.

Не посягайте към Кървави книги, ако не сте готови да се изцапате по пътя. Четири от тях са вече факт и на български, а очакваме още две до края на тази тежка разходка из обезпокоителни идеи, описания, трудни за преглъщане, и бледосиви и незначително човешки образи на фона на много ярко червено.

Оценка: 7/10