Соло: История от Междузвездни войни I have a really good feeling about this...

Много се изговори за Соло още преди да излезе – покрай смесените предварителни ревюта, смяната на жизнено важни членове на екипа в късен етап на снимките, покрай това, че първите трейлъри се появиха едва няколко месеца преди излизането на филма… Публиката нямаше огромно доверие във втората странична Star Wars история, и честно казано не можем да я виним за това. Но ето, че филмът е по екраните и сега е време за анализ.

Соло всъщност е пионер в доста отношения. Това е първият филм, чието действие се развива в Имперския период (защото Rogue One в крайна сметка беше част от бунта, който тук все още не е започнал), и първият, занимаващ ни с ранните години на герой от основното трио на оригиналната трилогия. Нещо повече – това е първият Star Wars филм, в който Силата, Императора или Вейдър дори не са споменати. Което поне за мен прави Соло и първата лента, изградена по модел на Разширената Вселена – крачка настрани от борбата между Тъмната и Светлата страна на Силата, Джедаи и Сити, Скайуокър драми и т.н. На практика Империята дори не са „лошите“, а просто статуквото, на чийто фон се развива действието.

Историята, както знаем от трейлърите, ни разказва за първите приключения на Хан Соло (Олдън Еренрайх) и как той се запознава с Чубака (Джуунас Суотамо) и се сдобива с Хилядолетния Сокол. Филмът ни запознава и с голямата любов на младия Хан – Ки’ра (Емилия Кларк), която като него е израснала на улиците на Корелия, но пък не е спряла да изкачва стълбите на криминалната пирамида. Соло е историята на план за обир, в който са забъркани твърде много интереси и който ще превърне Хан в циничния контрабандист, когото познаваме от оригиналната трилогия.

Първото и най-важно нещо, за което трябва да поговорим, е актьорската игра. Това е ХАН СОЛО все пак! Никой не може да повтори чара на Харисън Форд от Нова надежда и Империята отвръща на удара и тревогите на феновете, че Еренрайх ще се провали, бяха немалък фактор за нестабилните очаквания към филма. Оказва се обаче, че младежът си е написал домашното, защото младият Хан ме накара да му повярвам. Изражения, тикове, тембър на гласа… всичко, на което човек без идентична лицева структура с Харисън Форд е способен, Олдън Еренрайх е постигнал до съвършенство. Това Е Хан Соло, пък макар и по-ранна негова версия. Същото важи и за Доналд Гловър като Ландо – доста белезникав герой в оригиналната трилогия, който тук получава ролята, която вече има в сърцата на феновете. Чаровен измамник с безукорен стил и драматично его, както и гардероб, пълен с пелерини. Гловър е идеален за сардоничната самовлюбеност на Ландо и честно казано, ако филмът беше за него, щях да го гледам с не по-малък кеф. Останалата част от каста е на стандартното за подобен тип филм компетентно ниво. Уди Харълсън е Старият Контрабандист, чиято роля е да научи Хан на това как се играе тази игра. Пол Бетани е Безличният Злодей, Чието Име Няма Значение, който катализира сюжета. Чубака е… Чубака. Неговото не е точно роля, а по-скоро присъствие, макар че в този филм най-накрая го виждаме да къса нечии ръце и научаваме малко повече за произхода и мотивацията му.

А Емилия Кларк… всъщност изненадва най-много от всички, не с някаква велика актьорска игра (нивото ѝ е същото като в Игра на тронове, т.е. не особено нюансирано, но радващо), а с това каква роля всъщност има персонажът ѝ. В днешно време е на практика невъзможно човек да навигира блатото на политическата коректност (и това го казвам като човек, за когото въпросната не е някаква мръсна дума, а напротив – нещо, към което е редно да се стремим). Съответно, и предвид че тази героиня не присъства в оригиналните филми, въпросът беше как точно тя ще приключи участието си тук. Като предателка? Това е изключително противно и сексистко клише – фаталната жена, която предпочита лукса и/или властта пред Смелия Доблестен Герой и го предава. Като жертва? Също неприятен стереотип – жената, която няма друга стойност, освен да умре драматично, за да придвижи личностното израстване на Смелия Доблестен Герой. С удоволствие ще докладвам, че Ки’ра не пада в нито една от тези дупки и историята ѝ е не само чудесно разказана, но и удовлетворително завършена, по начин, който не я прави неизползваема в Разширената Вселена (с което не казвам, че оцелява до края или че умира, нека сме наясно, че в това ревю няма спойлери).

Rogue One не без основание изяде доста критики заради твърде тежкото си упование в носталгията по старите филми. Лично за мен въпросната работеше идеално, но прекрасно разбирам хората, за които не постигна желания ефект. Въпросът при Соло беше, ще трябва ли пак да страдаме от дигитални млади версии на познати стари герои, или ще бъдем нон-стоп заляти с моменти от оригиналната трилогия? Филмът и тук изненадва приятно. Разбира се, носталгия има, как иначе? Но голяма част от нея се съдържа в музикални великденски яйца (оригинални теми от първите филми, които се появяват в сцени, идентични с такива от първата трилогия), а през останалото време е предадена по-скоро чрез намигвания, както когато Хан казва „I’ve got a really good feeling about this“, с което разбива 41 години традиция. Или когато виждаме моменти, които сме считали за даденост от десетилетия: срещата на Хан с Ландо, придобиването на Сокола, първото му сядане на пилотското кресло, първият момент, в който Чубака заема ролята на втори пилот… Тези мигове до един са подплатени със забележим тласък в музикално отношение, защото филмът знае, че си дошъл в кино салона, за да ги видиш. А ако не си – тогава не пречат никому и пак са силни сцени.

В крайна сметка, Соло няма да спечели кино награди, нито пък ще разбие финансовите рекорди на титаните във франчайза. Но това е качествен филм. История, която се фокусира не върху епичен космически конфликт, а върху няколко герои и борбата им да намерят място в една доволно шибана галактика; подкрепена от страхотен екшън (да, пропуснах да спомена, че хореографията и ефектите са велики) и един от по-запомнящите се музикални съпроводи за последните няколко години (и якия саундтрак пропуснах да спомена); изиграна от наистина епичен каст и пълна с великденски яйца за феновете (+10 точки за който е засякъл идола от първия Индиана Джоунс, преди да е прочел този материал). Аз лично се разбих от кеф и ще го гледам пак. Надявам се и на вас да ви хареса.