Лудия Макс: Пътят на яростта

Този текст е част от амбициозната ни инициатива Пътят към Оскарите 2016 или иначе казано – нашия опит да разгледаме най-важните филми сред тазгодишните номинации на Академията. Лудия Макс: Пътят на яростта e номиниран в 10 категории: най-добър филм, най-добър режисьор (Джордж Милър), най-добра операторска работа (Джон Сийл), най-добър монтаж, най-добри костюми, най-добри грим и прически, най-добър аудио миксинг, най-добър аудио монтаж, най-добри визуални ефекти, най-добра сценография.

Без излишно увъртане ще започна статията с това, че Mad Max: Fury Road е любимият ми филм за 2015 година и го считам за едно от най-силно въздействалите ми кино преживявания този век. Също така ще си призная, че животът ме сецна два пъти при опити да напиша статия за него. Но филмът все още е много пресен в съзнанието ми, не на последно място защото го гледах четири пъти на кино и няколко пъти на Blu-Ray, та десетте му номинации за Оскар са прекрасен повод най-накрая да довърша ревюто. Все пак не всеки ден, година или десетилетие можем да видим такова събите в екшън киното и е безобразие да го пропуснем в ShadowDance.

За мен Mad Max филмите са особено важни не само заради собствените си качества, ами и заради вълната от вдъхновение, с която заляха филмовата и гейм индустрия през последните 30 години. Мрачният свят, населен от полудивите наследници на унищожена от ядрен апокалипсис цивилизация, даде живот на невероятни игри като Wasteland и Fallout, които развиха идеята до необятни висини. Ролята на Мел Гибсън като Макс пък изстреля кариерата му в стратосферата. Филмите с коли десетилетия наред се учат и взeмат назаем от Милър (свръх успешната поредица Бързи и яростни например вече 7 филма използва формулата на Mad Max 2: The Road Warrior).

Дълго време изглеждаше крайно малко вероятно да видим отново Mad Max филм. Третата част (Beyond Thunderdome) беше сравнително посредствена, а Милър изгуби интерес и се захвана с други проекти (Witches of Eastwick, Babe: Pig in the City), но преди десетина години зачестиха слуховете, че отново му е дошло вдъхновението и смята да направи четвърти филм. Някои бяха скептични, други – обнадеждени, но след последвалите всевъзможни проблеми с продукцията и изцепките на Мел Гибсън, които загробиха кариерата му, едва ли някой беше подготвен за филма, който 70-годишният Милър ни сервира тази година. Филм, който не само не разочарова, ами и успя да пренапише за пореден път книгата на екшън филмите.

Fury Road е нещо средно между продължение и рибуут на поредицата. Гибсън е заместен от Том Харди, някои детайли от миналото на Макс са променени и светът е затънал още повече в мизерия и лудост, но действието все пак се развива след Thunderdome. Липсата на консистентност всъщност е типична за поредицата, която никога не е имала за цел да гради канони.  Самата история е простичка, но въздействаща. Имортан Джо е застаряващият владетел на Цитаделата, едно от последните места в пустошта, където има вода (или както той я нарича  – „Water Cola“). Джо е почитан като бог както от хората, разчитащи на милостта му, за да преживеят още накой-друг ден, така и от армията от „warboys“, които съпровождат стоката му, докато търгува с близките Gas Town и Bullet Town. Всичко върви прекрасно, докато една от най-доверените му водачки на експедиции, Император Фюриоса (Чарлийз Терон), не решава да избяга, взимайки със себе си целия харем от красавици на Джо, служещи в отчаяните опити за оплождане и създаване на здрави, или поне не прекалено мутирали, наследници. Разяреният вожд бързо впрегва цялата си банда от изроди, наред с тези от съседните градове, и тръгва след Фюриоса.

Въпреки че Макс има забележителни изяви във филма, централната роля всъщност е на Фюриоса. Това не е случайно – както Милър отбелязва в доста интервюта, история, в която мъж спасява харем от хубавици има доста по-различен тон от история, в която те са водени от храбра жена-воин. Покрай това стана модно да се говори за яркия „феминизъм“ във Fury Road, но както и да го описваме, важното е че можем да се порадваме на изключително силни женски персонажи, рядкост за Холивуд. Терон прави наистина огромна роля и е цяло чудо, че не беше номинирана за Оскар или Златен глобус.

Том Харди също се вписва прекрасно в света на Mad Max и липсата на Мел Гибсън не е кой знае каква драма. Превъплъщението на Харди е малко по-мрачно и не се опитва да копира това на Гибсън едно към едно. Този път Макс действително е започнал да полудява, има странни видения от миналото си и е загубил всякаква надежда за бъдещето. Единствено инстинктът му за самосъхранение го бута напред. В правилната компания обаче, човешкото в него започва да се връща и дава достатъчно материал на Харди за да покаже на какво е способен дори без кой знае колко реплики.

Приключението на Макс, Фюриоса и харемът на Джо е разгърнато по невероятен начин благодарение на най-дългата и прекрасна екшън сцена за последните години. За Милър тя е еквивалентна на музикална композиция, с която може не само да плени зрителите, но и да разкаже историята без да спира действието. Унисонът между божествения екшън на екрана и музиката е неописуем. Колкото визията на филма е прекрасна, ярка и разтърсваща, толкова и саундтракът (сътворен от Том Холкенборг, известен още като Junkie XL) я извисява и обостря до абсолютния, адреналинов максимум. Или с други думи – Mad Max: Fury Road не е просто надъхващ екшън филм, той е екшън изкуство. Всеки детайл е изпипан до най-дребната подробност още на ниво сторибордове (защото стандартен сценарий на практика не е имало), камерата безкомпромисно е концентрирана в центъра на действието и операторите правят всичко възможно зрителят да попие всяка секунда от ставащото на екрана. Няма клатене, няма умишлено разсейване и презасищане с ефекти. Милър може да не е правил екшън филм от Beyond Thunderdome през 1985-та година, но със завръщането си изнесе урок на новата вълна режисьори в жанра, от който последните едва ли ще се съвземат скоро.

Огромният успех на Fury Road бързо сложи на дневен ред и темата за евентуални продължения. Джордж Милър от край време е имал идея за тях и е доста вероятно да видим още два филма от съживената поредица. Засега не е потвърдено дали и кога това ще се случи, защото Милър се нуждае от почивка след безкрайните снимки в пустинята, но искрено се надявам, че ще видим още рожби на гения му, въпреки напредналата възраст. А дори това да не се случи, винаги може да гледаме Fury Road отново и отново.