Стъкления "М" is for "може"

М. Найт Шаямалан е странна птица. Обявяван както за „следващият Спилбърг“ около Шесто чувство, така и за най-големия провал в историята на Холивуд, той е влизал в ролята и на герой, и на злодей, но може би най-впечатляващото му качество е упоритостта. Когато целокупното човечество те гледа на кръв след опозоряването на един от най-обичаните анимационни сериали (Аватар), моята реакция би била кротко да се свия в някоя хралупа и да си умра там. Реакцията на Шаямалан беше да направи още един-два скромни провала, след което да се отдръпне от големите студиа и да започне сам да си финансира филмите.

Това ни даде На парчета – една от най-качествените хорър фантастики за изминалото десетилетие, и източник на един от по-гротескните провали на Академията да оцени актьорска игра на оскарово ниво (Джеймс МакАвой за мен винаги ще бъде Патриша…). Но когато филмът завърши с най-дървеното и смехотворно вкарване в споделена вселена с Неуязвимият, Шаямалан внезапно заяви, че концепцията му изначално е била тези две истории да са част от „супергеройска“ трилогия.

Е, Стъкления е доказателството, че това не са празни приказки. Но това, че трилогията съществува, не означава, че качеството ѝ е гарантирано. Неуязвимият излезе в свят, където супергеройският филм беше нещо бароково, често комично, и определено в тотален развод с реалността. Но оттогава насам Марвел и Уорнър ни дариха с десетки комиксови истории, които кардинално промениха начина, по който възприемаме този жанр. И докато На парчета мина встрани от проблема, фокусирайки върху ужаса, то Стъкления още от първия тийзър явно демонстрираше завръщане към хипер-реалистичната супергеройска тематика на първия филм.

Шаямалан не е фин сценарист. Диалозите му често са дървени, героите – плитки. Но когато мозъкът му е в правилната конфигурация, проблематизацията и сюжетостроенето му са сред най-добрите в Холивуд. Стъкления е филм, който няма да се хареса на всеки, защото взема смели решения, които ще се разминават силно с очакванията на много хора. На първо място, това не е филм, който разчита на плот-туст. И не защото липсват разкрития, а защото историята има коренно различна цел.

Действието се развива скоро след събитията от На парчета. Дейвид Дън (Брус Уилис) прекарва дните си по улиците в търсене на престъпници, които да накаже, с помощта на сина си Джоузеф (Спенсър „elf eyes“ Трийт Кларк, който игра същата роля преди хилядолетие в Неуязвимият). Ордата (МакАвой) прекарва дните си по улиците в търсене на „нечисти“ момичета, които Звярът да накаже. Двамата се сблъскват в изоставена фабрика и по време на битката им полицията най-накрая ги залавя. Изпратени са в психиатрична клиника, където от години разбира се е пациент и Илайджа Прайс (Самюел Джаксън). Доктор Ели Стейпъл (Сара Полсън), чиято специалност са супергеройските фантазии, се опитва да убеди Дейвид и „Кевин“, че свръхестествените елементи от миналото им са всъщност съвпадения и халюцинации, които могат да бъдат обяснени по нормален начин. Междувременно Илайджа цели обратното – да събуди потенциала на хора, които счита за супергерой и суперзлодей.

На първо място, нека видим едно от големите обвинения към Шаямалан – че не знае какво прави с този филм. Трудно бих могъл да съм по-малко съгласен с това. Успехът на Стъкления идва в преобръщането на очаквания. Немалко зрители се чудят защо името му е такова, след като Илайджа почти не участва в историята. Но въпреки отклонението в средната част, това всъщност е трилогия за Стъкления – Неуязвимият е историята, в която той открива каква е целта на съществуването му, а настоящият филм е опитът му да осъществи тази цел.

Трудно ми е да говоря за темите на Стъкления без спойлери, но според мен немалка част от недоволството на някои зрители и критици идва от факта, че – също като плана на титулярния си герой – историята ти казва, че ще тръгне в една посока, а после отива в друга. Разбира се немалко неща са въпрос на лична интерпретация, но за мен това е Шаямалан в най-добрата си форма, играещ си не само с очакванията на зрителите към героите, които е въвел в предишни филми, но и с очакванията спрямо собственото си творчество. В началото казах, че историята не разчита на плот-туст, но истината е, че такъв има, и то не един. Само че режисьорът ги използва умело, за да обърне не възприятията ни за това какво се случва, а за изначалната концепция на филма – това „за какво“ е Стъкления.

Нещо повече, персонажите са сиви и всеки от добре познатите ни супергеройски стереотипи има по нещо, с което да симпатизираме. Всички в този филм се възприемат като сила на „доброто“ и „справедливостта“, въпросът е, че интепретациите им са безкрайно различни. Всеки един от актьорите в главните роли е шеметен. Джаксън, МакАвой и Полсън са позната константа (МакАвой особено е абсолютно невероятен, както беше и в На парчета), но за Брус Уилис хората често се шегуват, че не винаги „идва на работа“, когато се снима във филм. Е, в Стъкления Брус Уилис не само идва на работа, но и стои след края на работния ден. Това е Дейвид Дън, не просто какъвто го помним от Неуязвимият, но преживял цяло десетилетие от онези събития, преминал през лична трагедия и живеещ в постоянна несигурност. Уилис доставя, и при това доставя с размах.

Което ни оставя с финала. Завършекът на трилогията няма да бъде това, което сте очаквали. И не заради някакъв „gotcha!“ плот-туист, а защото както казах, Шаямалан умело прикрива „за какво“ всъщност е тази история. Дали краят ще ви хареса, или не, ще зависи не само от това дали ще интерпретирате Стъкления по начина, по който го интерпретирах аз, но и дали тази интерпретация ще ви бъде задоволителна. За мен беше. Филмът не е лишен от дефекти – типичните за режисьора дървени диалози, неравномерен пейсинг на сценария – но те бледнеят пред общото качество.

Фактите са, че Шаямалан се завръща в най-добрата си форма, доставяйки финал на трилогия, в чието съществуване всички се съмнявахме, по начин, който поставя тази лента поне на нивото на десетгодишния си предшественик. Като същевременно майсторски избягва проблема с разказването на супергеройска история в света, какъвто го познаваме след Marvel Cinematic Universe и The Dark Knight. Финал, който предполага анализ и теоретизиране, не само сюжетно, но и тематично (което за мен е по-интересно). Препоръчвам Стъкления горещо и се надявам да ви хареса по начина, по който ми хареса на мен.