Fairy Tile

Купуването на една игра в скромното ни домакинство обикновено е съпътствано от задължително гледане на ревюта, тестване и дискусия ще я играем ли достатъчно или не. Обикновено.

Не и при Fairy Tile, чиято опаковка ме спечели в мига, в който я видях на един щанд на изложението в Есен. Грабнах кутията уверено и заявих, че тази игра я взимаме, каквото ще да става – не може нещо толкова красиво да не си струва. И наистина фигурките и рисунките по картите просто ме разтопиха, а очарователно простичката механика, която те украсяват, направи Fairy Tile най-добрата ми импулсивна покупка от света на настолните игри.

Във Fairy Tile всеки играч получава, под формата на тесте карти, части от история за героичен рицар, красива принцеса и страшен дракон. На полето са разположени плочки с терен и трите фигурки на гореспоменатите герои. Оттук нататък всеки играч се опитва да слага терени и да движи фигурките, така че да изпълни условието, написано на картата, която държи в ръката си. Първият, който разкаже цялата си история (тоест изпълни условията на всичките си карти), печели играта.

Първото важно нещо е, че във всеки момент държите в ръката си само една карта с условие и не взимате друга, докато не я изпълните или не пропуснете хода си, за да я сложите на дъното на тестето и да си вземете нова. Това налага известно преценяване на ситуацията. Дали да инвестирате повече ходове и да приключите с трудното условие веднъж завинаги, или да го оставите за по-късно и да се надявате да изтеглите нова, по-лесна задача. По време на своя ход можете да направите едно от следните неща: да движите една от трите фигурки, да поставите теренна плочка или да смените картата си със задача. Последното действие ви дава и едно бонус такова за следващ ход.

Второто важно нещо е да запомните как се движат фигурките и какво означават условията. Например на някои карти ще пише „Принцесата вижда принца или дракона“. В случая „вижда“ означава, че някоя от двете фигурки се намира по права линия спрямо принцесата. Друг вариант е да ви се наложи да „срещнете“ двама от героите. Това ще рече единият да завърши хода си в полето на другия. Последната опция е да „посетите“ даден терен. „Рицарят посещава голямата гора“ ще рече, че в края на хода си фигурката се е озовала върху поле с гора, съседно на поне още две гори.

Всеки от героите се движи по различен начин – рицарят напредва с по две полета на ход, принцесата с по едно, но може и да се телепортира между замъците, а драконът прелита от единия до другия край на полето. Това прави задачите с него най-сложните, защото не можеш да спреш огнедишащото по средата на полето, за да си изпълниш условието, а вместо това непрестанно правиш тигели от край до край и проклинаш лошия си късмет да ти се падне точно тази задача.

Дотук става ясно, че играта е простичка и много олекотена – това на практика са всички правила, които трябва да знаете. С двама души обаче стратегическият елемент е много сериозен, докато при повече хора събитията ще станат по-подвластни на късмет и случайност. Играта с двама има и още една особеност, а именно възможността да се окажете в патова ситуация, където единият мести дадена фигурка, а другият я връща обратно, защото явно има различни планове за нея. Това доста бързо може да доведе до досадно местене на едно и също, докато един от двамата не се откаже. Заради това още в първата такава ситуация въведохме домашно правило, че нямаш право да връщаш хода на противника, освен ако това не изпълнява веднага картата ти.

Да предвидиш хода си по най-добрия възможен начин, за да разкажеш твоята част от историята, се оказа много приятно занимание и като допълнителен бонус – в края на всяка карта има малко номерче, което позволява да се подредят изпълнените карти в определен ред, така че каквито и задачи да получите, накрая имате смислена история с начало, развитие и край. Това само допринася за прекрасната атмосфера, която успява да създаде Fairy Tile.

Цялостното усещане за играта е чудесно – красиви компоненти, добро съотношение на планиране и късмет и много осезаема тема, която е отлично вплетена в геймплея. Дозата хаос може да бъде лесно намалена с по-малко играчи, а преживяването е страхотно и само с двама.

Силно препоръчвам Fairy Tile, защото е лека, интригуваща, много красива и изключително приятна. Освен това се изиграва бързо – около 20-30 минути, което я прави подходяща и за ролята на филър между по-дълги игри. Единственото нещо, което мога да изтъкна като минус, е фактът, че не е езиково независима заради текста на английски по картите, което би могло да е пречка, ако искате да играете с хора, които не владеят езика. Във всяко друго отношение Fairy Tile е страхотна игра за размера и цената си, която ще ви очарова с красив арт и приказна история.