Arboretum

Случвало ли ви се е да си купите игра или книга, за която сте имали вътрешното усещане, че ще ви хареса страшно много? Без да гледате или четете ревюта, без да правите предварително проучване? За мен Arboretum е точно такава игра. Още щом Renegade Game Studios обявиха, че ще пуснат ново издание на творението на Дан Касар и илюстрациите ще са поверени на Бет Собел, просто знаех, че това е моето заглавие. Arboretum беше и една от първите ми покупки от изложението в Есен, като единственото колебание бе дали пък да не взема делукс варианта с дървена кутия и фойл карти. В крайна сметка здравият разум надделя, а и честно казано фойл ефектът в случая е по-скоро ненужен, защото само скрива прекрасните цветове на илюстрациите. Но, нека не се отплесвам, а просто ви разкажа защо смятам Arboretum за прекрасна игра и я препоръчвам на всички с афинитет към стратегическите забавления.

Както подсказва и името, в Arboretum играчите се стремят да изградят дендраруим (ботаническа градина за дръвета), който да им донесе максимален брой точки. Дан Касар е успял по много хитър начин да комбинира популярни механики като поставяне на плочки, събирането на комплекти и управление на ръка с карти и да сътвори игра, която ще постави на изпитание стратегическото ви мислене. И всичко това е побрано в малка кутийка с 80 карти, листовка с правила и кочан листчета за пресмятане на резултата. Всеки от играчите започва с ръка от седем карти, като в рамките на хода си първо тегли две карти, после поставя една в градината си и накрая дискардва трета. Тези действия се повтарят, докато общото тесте с карти не свърши, след което се пресмятат събраните точки и се обявява победителят. След първия ход, карти могат да се теглят и от купчините с дискарди на играчите. На пръв поглед всичко звучи много простичко, но именно начинът, по който са комбинирани трите механики, превръща Arboretum в напрегната стратегическа надпревара.

В играта има десет семейства дървета (от познати видове като череша и дъб, до разни екзотики като джакаранда) и всеки вид е представен от осем карти на стойност от 1 до 8. Точки се печелят от алеи, които започват и завършват с един и същи вид дърво, като важни в случая са само началото и края на алеята, а междинните дървета могат да са всякакви, стига стойността на картите да е нарастваща. Тоест, ако започва с дъб и завършва с дъб, евентуално ще ви донесе точки за дъбове, дори да има череши, тополи и борове. Принципът е, че едно дърво носи 1 точка в рамките на алеята, освен в случаите когато имате алея с над 4 карти от един и същи вид, тогава точките са две за дърво. Ако алеята ви започва с карта на стойност 1, това носи една допълнителна точка, а ако завършва с 8-ца, това са още две допълнителни точки.

Фасулска работа ще си кажете, правя си дълги алеи само с един вид и мачкам, и ще сгрешите много, защото точно тук блести с пълна сила дизайнерският гений на Дан Касар. Когато картите в общото тесте свършат и дойде време за точкуване, един от играчите започва да изрежда видовете дървета и всички проверяват дали имат такива карти в ръцете си. Играчът, който има най-високия сбор от карти с дадения вид дърво получава правото да отбележи точки за него. В случай, че никой няма карти от съответния вид, например дъб, всички могат да си отбележат точки за алеи от дъбове стига да имат такива. Напълно оправдано решение е да си запазите висока като стойност карта или комбинация от карти за дърво, което не присъства в градината ви, за да попречите на друг играч да отбележи точки за него, като и тук има туист – ако някой играч има единицата от даден вид, тя нулира осмицата от същия вид, която е притежание на друг играч. По този начин запазването на високата карта не гарантира непременно, че вие ще отбележите точките за това дърво.

Arboretum ме привлече първоначално с прекрасните илюстрации на Бет Собел, но ме спечели окончателно с лесните правила, елегантния геймплей и хитрата комбинация от популярни механики. На пръв поглед играта изглежда простичка, но само след едно разиграване ще се убедите, че предлага добро стратегическо предизвикателство и ще ви накара да напрегнете мозъчните си клетки. Препоръчвам с две ръце. Единственото негативно нещо, за което се сещам, е опасността разиграването да се проточи в случай, че попаднете на играч(и), склонни към аналитична парализа, но това уви, няма как да се избегне.