Pride of Baghdad

Така и не успях да изградя навик да чета комикси и ако Pride of Baghdad не ми беше препоръчан горещо и натикан в ръцете, сигурно никога нямаше да стигна до него. Което би било много жалко – този кратък графичен роман е едно малко бижу.

Автор е небезизвестният Браян К. Вон, чиито Y: The Last Man и Saga Dr. Horrible вече е хвалил пламенно в списанието. Вон категорично заслужава подобни суперлативи – Pride of Baghdad беше първият ми досег с творчеството му, но със сигурност няма да е последен. Красивите илюстрации пък са дело на Нико Хенришон, без чиито огнено-пустинни багри комиксът не би могъл да има същото въздействие.

Историята е вдъхновена от реални събития – покрай хаоса и разрушенията на американските бомбардировки през 2003 г. четири лъва успяват да избягат от Багдадския зоопарк. Комиксът проследява отблизо тяхното бягство и борба за оцеляване сред полуразрушения град.

Цялата история се побира едва в 136 страници – Браян К. Вон твърди, че е предпочел краткия формат пред поредица от няколко тома, за да могат читателите да усетят по-силно внезапната промяна в съдбите на животните и да изчетат на един дъх историята. След единия час, прекаран сред руините на Багдад, смятам, че търсеният ефект е постигнат напълно, а последните страници идват неочаквано и шокиращо, особено ако читателят не е запознат (и е решил да остане незапознат) с действителните събития, чиито стъпки следва комиксът. И въпреки това историята щеше само да спечели от малко повече разгръщане, тъй като някои от сцените се усещат или като кръпка, или са оставени висящи, а героите нямат възможност да се отклонят особено от шаблона, по който са създадени.

Разказът е представен от гледната точка на четири лъва – Зил, умереният водач на малкия прайд, свободолюбивата и идеалистично настроена млада лъвица Нур, енергичното и оптимистично лъвче Али и препатилата и скептична Сафа. Но не бих казала, че Вон се опитва наистина да влезе под кожата на животните и да представи реалистично техните гласове – със сигурност не и по начина, по който наблюдаваме това в We3 например. Като подход по-скоро напомня на Фермата на животните на Оруел, защото макар Зил, Нур, Али и Сафа да изглеждат и да се държат като лъвове, са донякъде архетипни образи, които споделят различни възгледи относно живота и войната. Това може би е и една от причините част от читателите да недоволстват срещу силно патриархалния начин, по който са представени някои от отношенията в прайда. Ако усещането беше, че лъвовете са си лъвове, тогава може би нямаше да е такъв проблем, но човешкото прозира твърде силно зад лъвските маски. (Ако след като прочетете Pride of Baghdad, решите, че искате още от същото, или напротив – че имате нужда от по-разгърнато и многопластово произведение на политическа тематика, в което животинските видове са алегория на конкретни нации, препоръчвам да опитате Maus)

За мен един от най-въздействащите аспекти на Pride of Baghdad са илюстрациите на Хенришон. Харесва ми колко рязко се сменя настроението в тях – идиличните картини, в които лъвовете са досущ като излезли от саваните в Цар лъв на Дисни, в следващия момент се превръщат в грозна и жестока гледка на насилие, хаос и кръв. Цветовете са предимно в жълто-червената гама, с което отлично се справят както с предаването на красотата на огнения залез, така и с усещането за царящите в опустелия град прах, мръсотия, безнадеждност и смърт.

В любимата ми сцена от комикса Нур преследва стадо коне и случайно се озовава в прилично на дворец призрачно място (по всяка вероятност Хенришон и Вон са се вдъхновили от дома на Удай Хюсеин). В синкавия мрак пред нея гордо се извисява гигантска картина на крилат лъв – една от малкото страници, в които топлите цветове отстъпват на заден план. Нур е тази, която най-силно лелее свободата, макар да (или именно защото) не я познава истински, и тя остава безмълвна пред разперилия крила лъв, който сякаш може да отлети, където пожелае. Този символ на свободата (и на самия Ирак) се намира затворен между четири стени, а особено иронично е, че на същото това място нашият прайд попада на истински лъв, който е полумъртъв от глад и бой, окован във вериги домашен любимец (има немалко препратки към положението в Ирак).

В Pride of Baghdad със сигурност има антивоенно политическо послание, но сякаш се съсредоточава повече върху куража да се бориш за свободата и различната цена, която различните хора/животни са готови да платят за нея. Може да се погледне на комикса и просто като история за едно обикновено семейство, което се опитва да оцелее в екстремни условия – вероятно сходна е била съдбата на голяма част от иракския народ. Аз поне не усетих Вон да заема конкретна страна или да критикува открито и това е едно от нещата, които ми допаднаха в творбата му.

Освен на заклетите фенове бих препоръчала Pride of Baghdad и на хора като мен, които по принцип не четат комикси. 140-те страници минават неусетно и за несвикналите с медията не е проблем да се ориентират какво се случва и кой какво и защо казва дадена реплика (но признавам, че на няколко места ми беше малко трудно да различа някои от лъвовете един от друг и се наложи по-внимателно вглеждане). Комиксът е стегнат, красиво нарисуван и много трогателен, а освен това и дава поле за размисъл относно войната от една малко по-различна гледна точка.