Приключенията на пилота Пиркс

Приключенията на пилота Пиркс е първото пълно издание на разказите за Пиркс у нас. Публикуването на този сборник е една от най-добрите новини напоследък за феновете на научната фантастика, особено за все по-намаляващата част от тях, която чете само на български, а не на английски, руски или някакъв чужд език. В последните години издаването на научна фантастика е почти нулево, а и малкото книги от жанра, които се издават, нерядко не са нищо особено като литературни качества. В случая обаче имаме сборник с разкази от един на титаните в жанра и макар над половината от тях да са били вече издавани на български в различни сборници, това е било преди 30 и повече години и днес те се намират само на старо и неособено лесно. Инфодар и Полският институт на книгата, с чиято подкрепа става издаването на сборника, заслужават поздравления.

Първото, което ми направи впечатление, като подхванах сборника, е, че вече издаваните разкази са с нови преводи. Но това не е повод за притеснение, защото преводачите са Лина Василева (превела прекрасно Звездни дневници преди години) и Огнян Сапарев, които са доказали отдавна, че са майстори в превеждането на творчеството на Лем. Огнян Сапарев е направил нов превод на два от разказите, които вече е превеждал (Ананке и Съдебен процес, който е издаван преди под името Разследване). Хванах да сравнявам няколко страници от новите и старите преводи и разликите са съвсем минимални. Останалите разкази са преведени от Лина Василева и разликите със старите преводи са повече, но новият превод е на високо ниво, доколкото мога да преценя като човек, незнаещ полски.

Както подсказва името, разказите в този сборник представят различни епизоди от кариерата на главния герой Пиркс като пилот и командир на космически кораби. В първите два разказа той е още кадет в академията за космически пилоти и навигатори, а по-нататък го виждаме предимно като командир на кораби. Действието се развива основно в Слънчевата система, но в един от разказите Пиркс е част от експедиция до друга звездна система. Макар разказите да са публикувани между 1958 г. и 1971 г. в комунистическа Полша, техният сетинг далеч не е такъв, в който комунистическият строй е победил в световен мащаб. Макар да не се дава много информация за живота на Земята и дори за това от коя държава се предполага да е главният герой, в някои от разказите Пиркс работи за частни компании, стремящи се към печалба на всяка цена, или се вози на свръхлуксозни космически лайнери. За разлика от някои от другите произведения на Лем като Звездни дневници, тук обаче политическата тематика липсва, разказите показват различни проблемни ситуации в Космоса или на други планети, с които Пиркс трябва да се справи, а в най-добрите от тях се засягат и различни въпроси, свързани с изкуствения интелект и отношенията между човека и създадените от него машини, способни да мислят. И макар разказите да са писани толкова отдавна, повечето от тях не изглеждат особено остарели по отношение на технологиите, особено като става въпрос за роботи и компютри, което си е впечатляващо.

Творбите на Лем често се разделят на две големи групи: такива, в които хуморът и игривостта са основното, а научната правдоподобност е последна грижа (тук се включват Звездни дневници, Кибериада, Приказки на роботите и т.н.), и сериозни, в които стремежът е всичко да е максимално правдоподобно от научна гледна точка, а хуморът почти или изцяло липсва. Повечето от разказите от Приключенията на пилота Пиркс са едно от изключенията в тази класификация – макар определено да са твърда научна фантастика, в която се държи много на научната достоверност, в тях хуморът е доста и както винаги при автора, с високо качество.

Пиркс е представен като човек, който просто се стреми да си върши нормалната работа, но без да иска се забърква в различни заплетени ситуации. В първите два разказа, в които е още кадет в академията за пилоти, той е в голяма степен подвластен на романтичните представи за работата в Космоса и се вижда като бъдещ космически герой и велик откривател. В следващите разкази тези романтични нагласи са изчезнали поради натрупания опит и факта, че в този сетинг космонавтиката става все повече нещо доста подобно на корабните превози в наше време – много важно за икономиката, но неособено вълнуващо и новаторско занимание, в което основната цел е да се докара товарът навреме без прекомерни разходи, а не да се достигне до нова планета или съответно континент. И макар както винаги при Лем изграждането на характери да не е основната цел, Пиркс е може би най-пълнокръвният образ, който той е създал в своята кариера.

Няколко думи за всеки от разказите:

В Тест кадет Пиркс е подложен на най-сериозното изпитание по време на обучението си, когато му е възложено да пилотира малка ракета до Луната. Както може да се очаква, рутинната мисия се оказва по-сложна от очакването, а има и доста добър финален обрат.

В Условен рефлекс Пиркс все още е кадет, макар и само на крачка от дипломирането, и е изпратен в станция на Луната, в която наскоро са загинали двама учени. Макар да не му е възложено да го прави, естествено решава да се опита да разреши загадката защо са загинали те. Мистерията е много интересна, а обстановката на Луната е прекрасно описана. Има и немалка доза качествен хумор. Един от най-добрите разкази в сборника.

В Патрул Пиркс патрулира из една от най-пустите части на Слънчевата система, когато неочаквано уредите му засичат нещо, което не трябва да е там и той започва да го преследва.

В Албатрос Пиркс е пасажер на суперлуксозен космически лайнер, който получава сигнал за бедствие от кораб, пътуващ наблизо, и се устремява да му помогне.

Терминус за мен е най-добрият разказ в сборника и един от най-добрите разкази, които съм чел. В него Пиркс е командир на доста стар товарен кораб, извършващ курс от Луната за Марс, в хода на който сред всичките проблеми, причинени от износените системи, Пиркс забелязва, че един от сравнително примитивните роботи на борда се държи странно и постоянно чука по стените, без от това да има нужда при изпълнението на възложените му задачи. Пиркс случайно открива, че тези почуквания всъщност представляват съобщения посредством морзовата азбука, а малко преди това разбираме и че корабът, на който се развива действието, е претърпял катастрофа преди много години, в която е загинал екипажът, но роботът Терминус е „оцелял“. Постепенното нагнетяване на атмосферата в течение на разказа е постигнато по начин, демонстриращ в пълна степен огромния писателски талант на Лем, и кулминира във финал, който е както емоционално разтърсващ и дълбоко трагичен, така и поставящ множество интересни философски и етични въпроси.

В Лов Пиркс е на Луната и участва в преследване на повреден робот, който със своите лазери е направил много поразии и е способен на доста повече, а в Инцидент Пиркс отново търси робот, но вече на планета в друга звездна система и роботът в случая не е навредил на никого. Тези два разказа като сюжет са съвсем стандартни и дори схематични, но и в двата има прекрасни описания на обстановката на съответните планети, отлично изградена атмосфера и навеждащи на размисъл развръзки.

В Разказът на Пиркс има най-много хумор от всички разкази в сборника. Той е една силно иронична и саркастична интерпретация на класическата тема за първия контакт с извънземни. Пиркс е командир на кораб с изключително некомпетентен екипаж поради скъперничеството на фирмата собственик и редицата издънки на екипажа тотално объркват плана за действие, когато засичат обект, досущ като огромен кораб на извънземни…

В Съдебен процес задачата на Пиркс е да изпита как ще се представят най-модерните човекоподобни роботи с изкуствен интелект като членове на екипаж на мисия за изследване на Сатурн и спътниците му. Но за да се осигури безпристрастността му, той не знае кои от членовете на екипажа са роботи и кои хора. И за да стане бъркотията пълна, по време на пътуването няколко от тях му казват, че са роботи, но той не знае дали лъжат, или казват истината. В хода на мисията нещата се объркват допълнително и това в крайна сметка води до съдебен процес срещу Пиркс. Един от най-интересните разкази като структура (първите страници са протокол от свидетелските показания пред съда на един от членовете на екипажа и чак след това ни се показва как е започнала цялата история от гледната точка на Пиркс) и идеи в сборника, със страхотен финал и според мен е най-добрият след Терминус.

В Ананке Пиркс е на Марс и става свидетел на катастрофа при опит за кацане на огромен товарен космически кораб. Причината за катастрофата е мистерия и Пиркс участва в комисия за разрешаването ѝ. Това е един от най-добрите разкази в сборника, който има изненадващ, но съвсем логичен финал и в него много майсторски постепенно се представя контрастът между романтичния Марс с каналите на Скиапарелиот ранните фантастични романи и съвсем прозаичния и делничен Марс (на който се развива действието на разказа), където най-важното са икономическите планове и навременното пристигане на товарите от Земята. Друго подобно противопоставяне се откроява и между кадет Пиркс с неговите романтични идеи за Космоса и ветерана Пиркс, за когото пътуванията в Космоса са рутина и работа като всяка друга.

Както в почти всеки сборник, и в този качеството е неравномерно, но дори и по-слабите разкази са доста добри, а Терминус, Ананке и Съдебен процес сами по себе си правят закупуването на сборника оправдана инвестиция, ако ги нямате вече от предишните им издания на български. Разказите, издавани за първи път на български (Тест, Патрул, Инцидент и Разказът на Пиркс), са с малко по-ниско качество, но определено си заслужават четенето.