Сияние в мрака Lilja's Library

Историята на Сияние в мрака е изключително интересна. Преди приблизително двадесет години, шведът Ханс-Оке Лиля създава сайта Lilja’s Library – едно местенце, посветено на Стивън Кинг и творбите му. С времето Ханс не просто събира новини за Краля, ами започва да добавя собствени ревюта, както и интервюта с големи имена в жанра. Привлича вниманието и на самия Стивън Кинг, с когото поддържа кореспонденция.

През 2016-a се навършват 20 години от създаването на сайта и Ханс-Оке решава да отбележи събитието, като издаде антология хорър разкази, в която да събере творби от най-различни автори на жанра – от големи, та до напълно непознати имена. С цената на доста труд и продължителна комуникация, Лиля в крайна сметка създава чудесна книга, която съвсем скоро след световната си премиера намери място и на българския пазар.

Първото, което искам да отбележа, е че изданието е наистина добро. Сдобих се с вариант с твърди корици, който е истинско удоволствие за всеки почитател на добре направените книжни издания. Страхотните илюстрации преди всеки разказ са дело на Ерин Уелс, а на корицата се мъдри ухиленият Марв – библиотечният полицай-талисман на сайта. Много добро решение на Плеяда е и в края на книгата да добавят информация за всеки един от авторите.

Освен чудесния увод от съставителя, преди всеки разказ има по две кратки, информационни карета. Първото споделя нещо за самия разказ, а във второто авторът говори за идеята зад историята си и как му е хрумнала. Само по себе си това вече отличава сборника – малък щрих е, който обаче много ми допадна. Докато четем антологии, често преминаваме от един към друг разказ рязко и внезапно, поради честата смяна на темата от история на история. Така понякога губим усещане за единство. Горният простичък похват обаче е точно необходимата доза разсейване и разтуха, за да излезе човек от света на предишния разказ и да настрои възприятията си за следващия.

Така раказвачът едва ли не се запознава с читателя и му предоставя любопитен поглед към това, което го е вдъхновило да пише. Авторите зад историите стават много по-истински и ни остава чувството, че за малко сме надникнали отвъд напечатаните букви и сме срещнали лице в лице човека зад тях. Докато четем, си ги представяме много ясно: понякога уморени, друг път с блеснали от ентусиазъм очи; усмихнати или намръщени, до един погълнати от Идеята, която се доловили и са побързали да сграбчат и разкажат.

Тази доста успешна рамка: предварителни думи от автора – илюстрация – разказ, създава много приятно чувство за подреденост. В края на книгата има няколко страници, където Лиля благодари на авторите. С искрени обръщения към всекиго поотделно, пример за уважението му към хората в проекта, Ханс-Оке завършва книгата с благородно достойнство, без да величае собствения си труд, който със сигурност не е бил малко.

Както споменах и по-горе, това е антология на много различни писатели, с крайно неравномерен опит и талант. Някои разкази са осезаемо по-слаби, други оставят впечатление по-скоро на експеримент, но всички внушават усещането, че са писани с голям хъс и желание. Без да се задълбочаваме в подробен анализ, ще разгледаме историите последователно.

Синият компресор: Да разкажеш ужаса от Стивън Кинг

Естествено, няма как сборникът да не започне с разказ на самия Кинг. Отличителното в историята е не толкова самата страшна случка, която честно казано не е най-невероятната и грабваща на света, а това как е разказана. Кинг се намесва по време на разказа и в отделни абзаци говори директно на читателя, споделяйки му какви ли не подробности около писането и самата история. Определено оставя чувството, че Краля си е експериментирал на воля и се е получило нещо забавно на фона на гротесковото събитие в разказа.

Мрежата на Джак Кечъм и П. Д. Кейсък

Изключително интересно написан разказ, който тече под форма на имейли и записки от дневник между двама души. Страхотна форма на разказване, която едновременно дава ограничена информация на читателя и ни дава историята от две гледни точки. Темата е универсална – запознанствата в интернет и склонноста да се доверяваме на непознати. Въпреки наглед изтърканата и дъвкана вече формулировка, Мрежата определено се отличава с грабващ стил и страховит край. Един от любимите ми разкази.

Роман за Холокоста от Стюарт О’Нан е ужас в един доста тесен, но напълно релевантен контекст. Фокусира се върху обезличаването на човек, поставен под светлините на прожекторите и изместването на фокуса върху маловажните неща. Повече философски, отколкото страшен роман, малко абстрактен, но приятен за четене.

Ейлиана на Бев Винсънт е задължителната доза ърбън фентъзи с елементи на ужас. Без да е особено страшна, историята ни оставя с чувството, че сме видели само късче от по-голямо произведение. Намесено е дете с ликантропски черти и състрадателна полицайка.

Пиджин и Тереза от Клайв Баркър е изключително оригинален разказ, подплатен с доста цинично и мрачно чувство за хумор, така типично за британеца. Като човек с голяма слабост към историите на Баркър, искрено се забавлявах с наглед идиотската идея, толкова странна сама по себе си, че не искам да рискувам да разваля изненадата. Ако все пак държите да научите – става дума за домашен папагал и костенурка, които погрешка биват превърнати в хора, след като един ангел идва да отнесе в рая господаря им – католически свещеник, замесен с педофилия. Впоследствие на небето разкриват тази неприятна подробност и новопосветения светец бързо изпада в немилост, а какво остава за двете същества, превърнати в хора и от чиято гледна точка се развива действието?

Краят на всичко от Брайън Кийн е разказ за самотата, загубата и безсмисленото съществуване на един човек, обсебен от спомени. Тягостен и напрягащ, но добре разказан.

Гробищен танц на Ричард Чизмар разказва за съзнанието на един убиец и своеобразния танц на ума му с призраците в гробището. Докато четях, през цялото време се сещах за Danse macabre на Сен-Санс, така че според мен авторът се е справил повече от добре с предаването на атмосферата.

Привлечени от пламъка от Кевин Кюгли изкарва антологията от серията психологически ужас и я вкарва обратно в чисто органическия такъв. Група деца отиват в къща на ужасите, за да търсят тръпка, и се оказват в капана на психопат. Разказът залага на добре изпитани методи за сплашване като зловещ смях, пъплещи насекоми, мазета с черепи и прочее. Цялата атмосфера ужасно силно крещеше ТО и приликите с романа на Кинг не бяха никак малко. Ако се абстрахираме от очевидното вдъхновение, разказът е доста прилично разгърнат и дори успява да пробута плахо идеята за израстването и силата на приятелството.

Спътникът на Рамзи Кембъл е вторият акцент върху лунапарковете, ако има още някой останал с безумната идея, че служат за друго освен за фон на хорър разкази. Историята е за един човек на средна възраст, който преживява доста зловещо влакче на ужасите. Като думата преживява е донякъде спорна…

Сърцето издайник е разказ на самия Едгар Алън По и то изключително увлекателно разказан, от гледната точка на един убиец. Страхотно ни потапя в атмосферата и историята, това е един от най-силните разкази в този сборник.

Майчина обич от Брайън Джеймс Фрийман е още един поглед през очите на луд или отчаян човек. Много добре замислен, хитро изпълнен и с много изненадващ край.

Ръководство за заклинания от Йон Айквиде Линкдвист е един от фаворитите ми и може би разказът, който най-силно ме впечатли поради тематиката си. Представете си типична група училищни нърдове, разцъкващи Dungeons and Dragons, а впоследствие и другата много известна ролева игра от същия тип, Call of Cthulhu. Познавам преплитащото се усещане за реалност и магия, типично за тях и смятам, че авторът се е справил повече от добре да предаде атмосферата. Може би точно заради тези мои лични впечатления от игрите, разказът ми достави особено удоволствие. Пък и какво може да се обърка, когато обидени на света хлапета се заровят в света на Лъвкрафт и истински повярват в него?

Общото ми впечатление от Сияние в мрака е изключително добро. Макар да няма истински шедьоври, няма и нито един безинтересен разказ. Средното ниво е по-добро от повечето други антологии на пазара и определено си струва за всеки почитател на жанра. Ханс-Оке Лиля е създал чудесен сборник и трябва да отбележим, че дойде лично да го представи и в България. Дано продължава в същия дух да радва почитателите на жанра, а в мое лице определено си спечели един.