Iron and Magic Книга първа от трилогията The Iron Covenant

От цяла седмица не бяхме хвалили с блеснали погледи постапокалиптичния свят на Кейт Даниелс, въпреки че зорко го следим. Семейната двойка, подвизаваща се под псевдонима Илона Андрюс (ако за пръв път чувате за тях, образовайте се тук), реши, че удоволствието от писането е малко по-важно от печалбарството и завърши поредицата по план. Информация за това дългооочаквано събитие колегата Матрим сподели в ревюто си за Magic Triumphs. Препоръчвам настоятелно да прочетете първо този материал, ако сте запознати със света, в който се вихри дуото автори (или ви е скучно).

Тъй като всички хубави неща все някога свършват, настъпи финалът и на пълната с екшън и страсти ърбън фентъзи сага, кръстена Magic (+епична дума) – точно 10 книги през погледа на главната героиня Кейт. Докато умерено тъжим за края на една ера, последната книга, Magic Triumphs, ни остави доволни и можем главно да мрънкаме за няколко яки герои, пренебрегнати в масовката, и да стискаме палци да се появят по-натам.

За щастие на феновете авторите са доста производителни и има и ще има още странични истории. Те са традиционно през погледа на различни познати, макар и второстепенни до момента, герои от вселената (именно на най-неприятния от тях ще се спра по-подробно в тази статия). Въпреки големия брой книжки за Кейт Даниелс нищо не е излишно разтеглено и няма спад в качеството, както е при множество други автори – болезнен пример са ми последните книги за Хари Дрезден. Допълнителните истории са също така стабилно забавление, разширяващо вселената, без да одосадява читателя. Повечето са кратички истории като тези за Джим и Дали, Джули, малко сцени от Гледната точка на Бийстлорда и т.н., които можете да разгледате в безплатната секция на сайта на авторите. Единствено книгата за Андреа и Рафаел, Gunmetal Magic, е нещо по-тлъсто и съответно платено, но си заслужава отделеното време, тъй като е умерено важен пълнеж между 4-та и 5-та книга от поредицата за Кейт Даниелс.

След това разточително встъпление, да минем по същество! Малко преди да излезе Magic Triumphs, се даде начало на The Iron Covenant, изненадващо добра спин-оф трилогия, където за пореден път технология и магия се борят за надмощие, а сървайвълът не е за всеки. Надеждата ми, че и този свят на Илона Андрюс е отворил широко вратите си за свежи истории, пълни с познати имена и нови герои, се оправда с пълна сила. Кеф!

Първата книга от новата поредица за Хю д‘Амбре и Елара Харпър, Iron and Magic, се оказа много приятна изненада, въпреки споменатите ми по-горе резерви към главния герой и типичния за авторите стил на ужасни и сладникави корици плюс задължителната свързваща дума от оригиналната серия в заглавието*. Книгата е посветена основно на д’Амбре, този труден за убиване и изключително способен задник. Хронологически се пада между девета и десетата книга за Кейт Даниелс, затова трудно би могла да се чете отделно от останалите – дори авторите я определят като книга 9.5. Все пак се надявам, че когато излязат всички части от трилогията за Хю, това твърдение вече няма да е толкова валидно.

Който е изчел поредицата за Кейт Даниелс (без последната книга), вероятно мрази в червата си Хю д‘Амбре. Е, ще трябва да се нареди на опашката. Неубиваемият водач на Железните кучета е изкусен боец и АОЕ хийлър, събрал повечето класове от DnD в един абсолютен и брутален гадняр, на когото нищо човешко не му е чуждо. Особено когато богоподобният му осиновител му заповяда да позверства някъде, начело на легион професионални воини.

След дейното му и брутално участие в предпоследните книги от поредицита за Кейт Даниелс, Хю бива само споменаван като набързо разжалван и прокуден в изгнание в резултат на почти успешния си опит да я бастиса, което хич не беше в плановете на уж всемогъщия Роланд. Iron and Magic проследява съдбата на Хю и най-сетне ни обяснява някои дразнещи недомлъвки, загатвани от Кейт. Романът подготви и почвата за важни събития от последната 10-та книга за Кейт Даниелс, която от своя страна върна жеста и продължи още малко историята на Хю и Елара. Абе мазало, но най-вероятно от следващите две книги можем да очакваме по-самостоятелна история и нови герои.

 Следва подробно описание на част от сюжета на Iron and Magic. Ако не искате да си разваляте удоволствието от четенето, минете направо към секцията с плюсове и минуси. Но все пак препоръчвам да хвърлите едно око на цитатите!

След изпадането му в пълна немилост Хю се скита сам от дупка на дупка из Кентъки, пропивайки се до безсъзнание с изкарвани от боеве пари. Не му пука дали ще живее – Роланд е прекъснал магическата връзка между тях, даваща му от малко дете Смисъла на живота, безсмъртие и бая висок тиър магически сили. Останали са му само уменията на професионален боец, способността да лекува с магия, дългогодишният опит като военачалник и най-вече Името му, което още всява страх и респект в хората. Да не забравяме и легиончето от няколкостотин верни до смърт войници. Нищо работа направо.

Докато се въргаля пиян из канавките, неговите верни хора биват изтребвани от другата армия на Роланд, която се състои от The People (напомням, че това са некроманти, които могат да контролират със съзнанието си изключително смъртоносни и преобразени от вирус трупове, наричани вампири). Водени от поредния Легат, Ландон Нез, некромантите си пият преспокойно кафенцето в бункера, докато на Хю му се налага да се поти с меч и магия в пряк бой. Но, както казва неговият и на Кейт ментор Ворон – мечът работи еднакво добре и срещу Магия, и срещу Технология.

Изръчкан с шутове от четиримата си най-близките подчинени, поизтрезнял и в някакво подобие на отговорен водач, но буквално изхвърлен на улицата, той започва да се оглежда за нова база, която да приюти останките от легиона. Заедно с дясната си ръка Стоян (познат за челите Кейт Даниелс№9) и няколко нови готини герои, оцелели от прочистването, си намират идеалната оферта – голям прекрасен стар замък, нуждаещ се от защитата на обучена войска. При едно дребно условие! Яхнал подарения с уговорки бял кон, който се мисли за весело подскачащ еднорог, и с небивало раздразнение, Хю се отправя към единственото възможно убежище, където го очаква неочакваното – сватба по принуда с вещицата Елара Харпър, позната също така като Белия Уорлок. Мразена от едни и почитана от други, тя е призната от всички Вещерски сборища и Друиди за много… специална и буди първичен страх и недоверие в населението. Името ѝ внушава не по-малко ужас от това на бившия пълководец на Роланд.

Сцената, в която Хю научава какво му се готви, ме разсмя с глас:

“There is a tried-and-true method of making an alliance appear secure,” Lamar said carefully.
Hugh glanced at him.
“A union,” Lamar said, as if worried the word would cut his mouth.
“What union?”
“A civil union, Preceptor.”
“What the hell are you on about?”
Lamar took a deep breath.
“Marriage!” Bale yelled out.
Hugh stared at Lamar. “Marriage?”
“Yes.”
They had to be out of their minds. “Who would be getting married?”
“You.”
The realization hit him like a ton of bricks, and he said the first thing that popped into his head. “Who would marry me?”
“You’re handsome, a big, imposing figure of a man, and um…” Lamar scrounged for some words. “And they’re desperate.”
“What the hell have you been smoking? I’m penniless, I’m exiled, I own nothing…” He left out broken.
“And a recovering alcoholic.” Lamar nodded. “Yes, but again, they’re desperate. And we’re running out of food.”

Двамата мразени от всички (освен от едната шепа верни хора) водачи трябва да убедят околните сили, че са станали нови хора, които не предават съюзниците си. Но и с които шега не бива, особено ако си некромант, древна сила или нагъл политик. Задачата на младоженците да убедят околните колко добра и влюбена двойка гугутки са, е абсурдно трудна. Веднага давам пример със следната тиха размяна на реплики пред олтара:

“Aren’t you supposed to have some little kids running around throwing flowers? Or did you sacrifice them on the way?”
Her face jerked. “Yes, I did. And I devoured their souls.”
There she was. “Good to know. The photographer is snapping pictures. Say cheese, love.”
Elara gave him a brilliant happy smile. “Cheese, dickhead.”
He did his best to look the way a groom might if he was actually marrying this creature and imagining getting her out of that gown tonight. “Rabid harpy.”
“Bastard.”
The pastor, a man in his thirties with dark hair and glasses, stared at them, his mouth slack.
“Start the ceremony,” Hugh told him, putting some menace into his voice.
“Before we kill each other,” Elara said.
The pastor cleared his throat. “Dearly beloved…”

На тази гореща, изпълнена с взаимна омраза, остроумно заяждане, хормони, подли номерца и полуразкрити мрачни тайни атмосфера ѝ липсват за фон само 1000-те слона. Е, за компенсация има един, но пък с 3 глави!

Надявам се, че с този текст успях да развея знамето на „Железните кучета“ и да ви убедя, че началото на тази трилогия за Хю д’Амбре е като него – мачка наред, избива (риба, вампири и каквото има), кърти, носи, вади го Голем и в същото време Доставя на читателя. Доставя, ако не пълен кеф, то поне (не)достойното завръщане на един от най-правилните лошковци в лекото фентъзи!