Групата от Ада

Всеки клетник, който някога е имал досег с родните студенти или академичните среди у нас, неизбежно е бил спохождан от мисълта, че не е изключено произходът на горепосочените да е директно от преизподнята. Родната писателка Снежана Ташева не прави изключение и е доразвила идеята в рамките на книгата Групата от Ада, която се появява в началото на миналата година.

Историята проследява перипетиите на асистентката по химия Боряна Андреева. Внезапно истински дяволи – от тези с рогата и опашките, в добавка към ония със студентските книжки – са ѝ тропосани за обучение по химия в рамките на курса упражнения, който тя води в университета. Действието прескача между Пловдив, София и Ада, като разликите в последните две са незначителни, особено що се касае до сцените в Студентски град.

Както можете да се досетите, наличието на адски студенти в групата на Боряна е само началото. Постепенно шефовете с рогата я въвличат все по-дълбоко в интригите си и объркват съвсем иначе скучничкия живот на асистентката.

А тя си има редица грижи на главата. Неуверена е, безнадеждно хлътнала по колегата си Тошо (на него друго име не му трябва, той си просто Тошо). Научният ѝ ръководител е издържан в най-добрите традиции на пълен трибуквеник на академична заплата, който само тормози подопечните си. А пък студентите са си ходещо бедствие.

Действието в Групата от Ада се развива светкавично и безспирно прескача от една случка на друга, в задъхана поредица от все по-странни и нелогични събития. Това бързо развитие оставя немалко въпроси без отговор, а голяма част от постъпките на героите са необясними. Все пак ако не се фокусирате твърде много върху случващото се, общото усещане е като за хаотичен сън, резултат от разюздената фантазия на една жена с твърде много въображение за академичните среди, където царува закоравяло мислене и пустота.

Асистентските шегички и хумор са още една отличителна черта в книгата, наравно с опитите за самоирония на героинята, която ту мрънка в колко окаяна ситуация е, ту внезапно решава да рита задници и да награбва разни привлекателни колеги. Тази драстична промяна на поведението донякъде се обяснява с дружбата на главната героиня с Лилит. Дяволицата се заема да я отрака малко и настоятелно бута Боряна към мрачните земи на провокативното облекло и поведение, които отначало я плашат, а впоследствие се оказват път към доста по-интересни занимания и пълноценни преживявания. Смутената химичка бързо открива важни истини като тази, че къса пола и малко грим вършат чудеса за ранга на жената в очите на околните.

Ако досега не сте разбрали, Адът не е описан като страшно място (за разлика от Котън клуб в Студентски), а по-скоро като едно измерение с интересни порядки, където можеш да се шматкаш гол покрай басейна или да отдъхваш в имението на Тодор Живков. Групата от Ада е само стотина страници, така че светът в нея не е особено разгърнат, но в крайна сметка светоизграждането не изглежда да е цел на романа, така че тази малка подробност е простима.

Общият тон на книгата ми напомни бегло на идеята зад Ерик на Тери Пратчет, където британецът осмива Ада, представяйки го по-скоро като институция, затънала в бюрокрация, отколкото като място за изтърпяване на вечно наказание за греховете (може би все пак тези двете не са самоизключващи се понятия). В него няма нищо страшно и опасно и дяволите са като цяло готини симпатяги, които стават първи приятели на героинята.

Истината е, че Групата от Ада има всички предпоставки да бъде една добра сатира за академичната действителност и щеше да е чудесно, ако се опитваше да бъде само това. Идеите за израстване на героинята и щастливият край изобщо не сработват добре поради простата причина, че тя в нито един момент не е наистина заплашена от нещо – дори продаването на душата не изглежда да идва с тежки последствия. Образът на Боряна Андреева сам по себе си е различен, а ситуацията в която е поставен – любопитна, и може би ако книгата се фокусираше повече върху това и по-малко върху задоволяване на баналните желания на героинята, можеше да стане значително по-добра.

Лично аз съм почитател на академичния хумор и нетрадиционните истории, чийто край е различен от този на Дисни филм и би ми било много по-интересно да видя Боряна поставена в наистина трудни ситуации, независима и търсеща повече от обикновен хепи енд.

За финал ще отбележа, че Групата от Ада е грамотно и приятно написана, с красиви илюстрации и добро, ведро темпо. Колкото до сюжета, описанията и героите – има какво още да се надгради, но основата не е лоша. Пожелавам на авторката да продължава да пише все така с желание и да не се страхува да излиза от клишетата.