Etiquette & Espionage

Etiquette & Espionage е новият роман на американската писателка Гейл Каригър, която се наложи на световната литературна сцена с поредицата си Parasol Protectorate – забавна и духовита смесица от хумор и социална ирония, развиваща се на фона на една алтернативна викторианска епоха, където вампири, призраци и върколаци открито се числят към елитната прослойка от обществото. Главната героиня в Parasol Protectorate е мис Алексия Таработи – стара мома с привидно нищожни шансове за женитба, а също и голям нос, остър език и неприятен навик да носи слънчобран навсякъде.

Първата книга, Soulless, се появи на книжните пазари във Великобритания и САЩ през 2009 година, следвана от още четири тома, всеки следващ по-смахнат (в най-добрия смисъл на думата) от предишния. Приключенията на Алексия напомнят за романите на Джейн Остин, само че примесени с визията на Жул Верн, хумора на П. Г. Удхаус, оригиналния поглед към вампирите на Ан Райс, необятното въображение на Сузана Кларк и… Казано с прости думи, Гейл Каригър не е просто „още един“ автор. По тази причина, когато чух, че авторката ще пише „поредица за деца“, реших да наруша собственото си правило да не чета юношеска литература и да дам шанс на Etiquette & Espionage. Решение, което ни най-малко не ме разочарова!

Etiquette & Espionage е първата книга от новата поредица на госпожица Каригър, Finishing School, чието действие се развива трийсетина години преди събитията в Parasol Protectorate. Това означава, че книжката може да се чете по два различни начина: сама за себе си, ако не сте запознати с Алексия и нейните приключения „за възрастни“, или като предистория към Parasol Protectorate, която освен всичко друго ни изненадва с появата на няколко познати действащи лица. Главната героиня в Etiquette & Espionage е четиринадесет годишната Софрония Теминик, която, за разлика от добре възпитаните си сестри, е същинско изпитание за злощастната си майка. Младата Софрония, вместо да упражнява реверанса си, предпочита да прекарва времето си катерейки се по дървета, яздейки коне и разглобявайки часовници – или членове на прислугата, състояща се предимно от автомати. Отчаяна от дъщеря си и изплашена, че Софрония ще съсипе шансовете за женитба на по-голямата си сестра, Петуния, госпожа Теминик решава да изпрати най-малката си щерка в престижната академия за млади дами – Mademoiselle Geraldine’s Finishing Academy for Young Ladies of Quality.

Това, което загрижената майка не осъзнава, е, че училището на госпожица Жералдин далеч не е това, което името му предполага. Или, по-скоро, не е само това, което името му предполага. При госпожица Жералдин младите дами се учат не само на добри обноски, изящни танци и изтънчени реверанси. Уроците им включват също така борба с ножове, боравене с отрови, изкуството на манипулацията и шпионажа и… всякакви други начини, по които една дама може да постигне желаното от нея без да я притесняват нежелани свидетели. Уловката? Животът в училището далеч не е безопасен, а Софрония, която има вроден талант да се забърква в неприятности, още от самото начало се превръща в център на конспирация, която застрашава цялата Британска империя.

Това, което най-много ми хареса в Etiquette & Espionage, е колко бързо се развива действието и колко очарователни са главните герои. Софрония е интелигентна и находчива, а приятелите й – очарователни и запомнящи се, както заради имената си (Mrs Barnaclegoose), така и заради привичките си (най-добрата приятелка на Софрония, потенциална шпионка и убийца, припада всеки път, когато види кръв). Диалогът е духовит, стилът е лек и увлекателен, чувството за хумор – тънко и много, много английско. Гейл Каригър също така включва някои внимателно вплетени в сюжета идеи за равноправието в обществото, които обаче ни най-малко не отвличат от основния сюжет или действието в книгата. Най-важното е, че Софрония не губи и капчица време въздишайки по едно или друго момче или, още по-лошо, по някой и друг викториански Едуард с блещукаща кожа. Нещо, което искрено ме притесняваше, когато си купих книгата. Не защото имам проблем с по-романтично насочените истории, а защото този тип сюжети вече са станали толкова тривиални, че чак ти убиват желанието да прочетеш книгата.

След всичко казано дотук трябва да добавя, че стилът на Гейл Каригър не е за всеки. Ако сте почитатели на Здрач или Прелестни Създания, или дори Хари Потър, много вероятно е да останете разочаровани от Etiquette & Espionage. Ако обаче ви се чете нещо леко и приятно, което да не се взима прекалено насериозно, и хуморът на Джейн Остин, Удхаус или Сузана Кларк ви се струва забавен, тогава препоръчвам както Гейл Каригър по принцип, така и Etiquette & Espionageв частност. За почитателите на Parasol Protectorate мога единствено да кажа, че Софрония е достойна компания за Алексия, а преживяванията й са не по-малко напрегнати и хумористични.

Плюсове:

+ Динамичен сюжет и приятен, ненатоварващ стил на писане, който ще ви грабне, особено ако харесвате английското чувство за хумор;

+ Добре измислен свят и герои, които бързо оживяват на страниците.

+ Няколко изненадващи персонажа, които страшно ще се харесат на почитателите на първата поредица на Гейл Каригър.

+ Дирижабли, вампири, които не светят, и върколаци с цилиндри. Добре де. Един върколак с цилиндър, но това е повече от достатъчно!

+ Госпожица Жералдин и уроците й.

+ Няколко доста зрелищни сцени, които са наистина майсторски описани.

Минуси:

– Тук-там действието се развива прекалено бързо. Гейл Каригър определено е можела да напише поне още една-две глави, ако ли не и повече.

– Моник дьо Пелуз. Това момиченце може да изнерви и светец!

– Ако сте чели Parasol Protectorate – приликата между голямата сестра на Софрония и голямата сестра на Алексия. На няколко пъти се улових, че автоматично четях грешното име. Надявам се, че в следващата книга в поредицата, Curtsies & Conspiracies, госпожица Каригър ще положи малко повече усилия да превърне Петуния в самостоятелна героиня.

Etiquette & Espionage е чудесен развлекателен роман, който се чете за ден-два и оставя читателя с усмивка на устните. От друга страна, ако Гордост и предразсъдъци ви отегчава, по-добре го прескочете. Тези дни има предостатъчно steampunk на книжния пазар!