Отмъщението на Монца

Отмъщение, кръв, цинизъм на килограм и повече предателства, отколкото човек може да проследи. Това обещава и този роман на Джо Абъркромби, за да е в унисон със всички останали книги на автора.

Отмъщението на Монца (оригинално заглавие Best Served Cold) излиза за втори път у нас, сега под егидата на издателство Сиела. Хронологически романът е издаден веднага след трилогията за Първия закон, която направи автора известен и проследява историята на Монцаро Муркато – красива, умела и много много гневна жена, която има дълъг списък от хора, чиято смърт трябва да уреди по най-бързия възможен начин.

Историята започва в момент на благоденствие за Монца и нейния брат Бена. Те са на върха на своята кариера като предводители на наемническа армия, професионални войници, чието име враговете проклинат, а съюзниците изричат като мантра за успех. Всичко се променя в един миг на предателство от страна на текущия им работодател и Монца се оказва от върха на професионалната си кариера в абсолютното дъно. Осакатена, смазана и сама, след като брат ѝе убит жестоко.  Това слага началото на нейния кървав поход за отмъщение, по време на който тя се учи да живее с болката, недъзите си и изгарящата омраза.

Джо Абъркромби има слабост към счупените персонажи. Неговите герои нерядко страдат от физически недостатъци, често придобити в следствие на мъчения (най-яркият пример за това е Инквизитор Санд дан Глокта от трилогията Първия закон), развиват особен цинизъм към света и другите и са ярък пример за безпощаден егоизъм и мания за величие. Споменах ли, че това са добрите му герои, а не злодеите?

Монца не прави изключение. Тя се бори постоянно с кръвожадните си желания да унищожи всички замесени в убийството на брат ѝ и спорадичните прояви на чест и милост, сполетяващи я само за да я объркат още повече.

Хората, които събира около себе си, за да ѝ помогнат в отмъстителното начинание, са не по-малко странни и на моменти гротескни образи. Гениален отровител с комплекс на малоценност, бивш затворник с мания към числата, северняк, решил да търси честна прехрана, и редица други спорадични помощници със съмнително минало и подозрителни намерения. Абъркромби умее да изгражда подобни сиви герои, за които читателят до последно не е сигурен всъщност добри или лоши са. В случая с Отмъщението на Монца по-скоро всички са гадняри до един. Освен това историята търпи по няколко предателства на страница и в общи линии до края не остава герой, който да не е сменил лагера няколко пъти.

По отношение на действието, няма как да се оплачем. Абъркромби освен интересни герои, с лекота създава грабващ екшън и интригуващ сюжет. Хората, които Монца иска да убие, са пръснати из много градове и има по една глава за всяка жертва, така че на практика книгата се разгръща в отделни епизоди, всеки посветен на различна част от плана. Това прави действието много бързо, интересно и придобиващо по-скоро звучене на екшън филм за наемни убийци, отколкото на фентъзи роман.

Самата Монца е силно противоречив герой. Вътрешните ѝ терзания са основна част от историята, но бледнеят на фона на гнева и омразата ѝ, които пропиват историята от начало до край. Постоянното припомняне колко щастлива е била преди случките от началото на книгата и до каква физическа и душевна развалина е пропаднала оттогава е доста мъчително за нея изпитание. Въпреки че е протагонистът в книгата, тя далеч не е съвсем добра и безгрешна. Напротив, Монца е егоистична, заслепена, понякога сантиментална, безскрупулна, злобна или милостива. Тези наглед нехармониращи качества намират точния момент, в който да се проявят и правят образа ѝ много реален и жив.

При Монца моделът Граф Монте Кристо не сработва толкова чисто, колкото при първообраза си. Тя често изпуска нещата от контрол, плановете се объркват и невинни хора страдат в мащаби, доста по-сериозни от предвидените. Именно това прави историята да звучи достоверно и много по-истинско.

Вечна е темата за отмъщението и омразата, в това спор няма. Използвана от безброй автори на всевъзможни произведения и особено предпочитана от Джо Абъркромби, това е на практика неизчерпаем извор на вдъхновение и различни истории. Кога наказанието надминава престъплението, дали отмъщението не отключва само повече насилие и смърт и що за хора се наемат доброволно да унищожават животи? Все отговори, които тази книга търси, макар и не особено задълбочено.

Отмъщението на Монца е увлекателно четиво от времето преди постоянно повтарящият се вендета сюжет да се протърка в историите на Абъркромби. Историята е грабваща, нетърпението да научиш какво се случва по-нататък – осезаемо. Постоянните предателства в един момент леко писват, защото спират да са изненада и стават по-скоро очаквано събитие, но за сметка на това все още се намират интересни обрати и странни случайности. Героите са нестандартни особняци, които са толкова гадни, че чак стават симпатични и мотивацията на всеки е внимателно изградена, повлияна не малко и от глупостите, които хората имат склонност да правят под напрежение.

Насилие, секс, грозни манипулации и сурови хора – в Отмъщението на Монца има всичко това и ако не брилянтна, то историята несъмнено е качествена, а Джо Абъркромби е в отлична форма, докато я разказва.