Фантастиката и фентъзито са основните двигатели на блокбъстърското кино през последните почти десетина години, територия, която то сякаш си огради и не допуска в нея посестримата си, телевизията. В нея пък, с изключение на марвълския всепомитащ таран, все още не са успели да покълнат НФ/фентъзи корени и да я стегнат в прегръдката си така решително, както киното. При все че решително го изпреварва откъм качество на продукцията, още не сме станали свидетели и на по-стабилен фронт от политически ангажирани научнофантастични сериали, но това не значи, че не съществуват такива, за които има какво да се каже. Селекцията от три сериала, която успяхме да сглобим, е еклектична комбинация от сериал, съчетал повсеместния тв-жанр на процедурния трилър с научнофантастични компоненти; адаптация на мащабна поредица от романи в жанра космическа опера; и може би основоположникът ѝ, който иронично, е поредица от сериали, които обаче напоследък сме свикнали да свързваме именно с гореспоменатото блокбъстърно кино. Приятно четене!

 

Под наблюдение

Matrim

Под наблюдение е сериал, който на пръв поглед не предлага особена дълбочина – разни хора решават, че са призвани да борят злото с недотам легални методи. Всички многократно сме гледали вариации на тази тема. Само че, лека-полека, напук на шефовете на CBS, които очакват още от същото и така до безкрай, сценаристите упорито се придържат към плана си и ни представят една картина на днешния свят, пречупена през призмата на научната фантастика, в която и „добрите“, и „лошите“ постоянно използват специални разузнавателни средства в разрез със закона, както и други неособено етични методи.

Основният въпрос е класически – оправдава ли целта средствата? Морално ли е правителството постоянно да следи своите граждани и да праща убийци за тези, които компютър е решил, че са опасни за обществото? Разбира се, в наши дни (поне доколкото знаем) тези неща не се решават от компютър, но принципът е същият – командоси преследват „терористи“ и, в някои случаи, ги ликвидират не на база какво са направили, а на предположение, че се готвят да направят нещо. А може и да не са командоси, а ракети, които чат-пат убиват невинни цивилни граждани, нещо, за което американските власти използват циничната фраза „collateral damage“ (съпътстващи щети). Под наблюдение не се изкушава да тръгне по утъпкания път и да направи всички политици и тайни служби в сериала чудовища, достойни да бъдат съратници на Хитлер или Сталин – да, те вършат множество престъпления, но все пак сред тях има и достойни индивиди, както и такива, които искрено вярват, че това е единственият начин за предотвратяване на терористични атаки. Така, че няма лесни отговори на вечните въпроси, но все пак трактовката е интересна и на моменти паралeлите с реалния живот са смразяващи (например в епизода, озаглавен Control–Alt–Delete). Друг любопитен момент е, че дори високо интелигентен човек като Финч (един от главните герои), който открай време има огромно недоверие към всякакви власти, решава след атентатите от 11-и септември, че трябва да стори нещо, за да предотврати други подобни събития, и създава компютър, който може да следи абсолютно всички… и, разбира се, въпреки всичките предпазни мерки на създателя ѝ, правителството все пак успява да злоупотребява с тази прекрасна машина и праща убийци на всеки, който е заподозрян, че може да издаде тайната на съществуването ѝ.

Що се отнася до самото следене, аз поне останах с впечатлението, че посланието на сериала е, че то не е толкова лошо нещо, но само когато се извършва при обстоятелства, които трудно може да се случат в реалния живот – било то от изкуствен интелект, добронамерен към човечеството, или от екип, воден от добронамерен милиардер, чиито членове нямат причини или желание да използват незаконно получената информация за лична облага. Попадна ми и интервю с Джонатан Нолан, в което той донякъде на шега се похвали, че сериалът му е предвидил скандала със системата за следене „Ешелон“, но като че ли е надценил колко гневна би била реакцията на обикновените граждани.

Друг зачекнат проблем е даването на втори шанс. Може би ви е известно, че САЩ е държавата с най-много затворници на глава от населението и също така с много висока степен на рецидивизъм сред вече излежалите веднъж присъдата си. Разбира се, в холивудските филми и сериали като цяло доста по-лесно се прощават греховете, отколкото в реалния живот, но все пак е интересно, че в Под наблюдение детектив Картър се съгласява да сътрудничи на Финч и Рийс, въпреки неособено чистото им минало и осемте трибуквени агенции, които ги търсят под кол и въже, без обаче да одобрява много-много незаконните методи, с които те спасяват хората, набелязани от Машината. По-нататък пък Финч и Рийс са в дилема дали да се съюзят с Руут и Шоу, които проявяват още по-голямо пренебрежение към закона и от тях (Руут даже има много печеливша кариера като наемна убийца). Детектив Фуско, от своя страна, има наглед прозаичната, но изненадващо трогателна история на ченге, което се забърква с подкупи и други мръсни дела, но успява да изплува с помощта на нашите хора. С други думи, всички тези герои се възползват от втория си шанс, за да вършат добри дела – за разлика от ликвидираните без съд и присъда заподозрени в тероризъм, които явно не заслужават такъв шанс, нищо че никога не се знае дали и сред тях не може да има някой Рийс или Руут.

Самата Машина е компютър, който предвижда, че животът на даден човек е в опасност. Правителствената служба, която получава тези данни, се занимава само с тероризъм и национална сигурност, всички други случаи се класифицират като „маловажни“. В ключов момент от развитието си Финч осъзнава, че „всеки е важен за някого“ и решава да се нагърби със спасяването на тези хора. Това, разбира се, е неособено тънък намек за обсебеността на толкова много правителства от прословутия тероризъм, в сравнение с други престъпления, които имат повече жертви, но пък липсва медийната истерия около тях.

1 2 3