Малко по-рано тази седмица ви разказвах за силата на фантастичните изложби да тикат мисълта в добрите посоки, а именно спасяването на човечеството, преосмислянето на връзката ни със света и не на последно място опасностите при катерене на магически ледени стени. Изложбите несъмнено са добър начин да се привлече принципно незаинтересованата публика към света на фантастиката, особено ако бъдат направени и най-вече комуникирани добре, а позволяват и голямо артистично развихряне, което раздвижва прословутите креативни сокове. Както твърдо си обясняваме един на друг по нърдовски обаче, този жанр не е само цветна фасада за важни идеи или булевардна литература за младежи! Той има стойност! Цел! Промисъл!

С тази именно значка на гърдите, около научната фантастика съществува цял легион съвсем истински bona fide учени, които изследват жанра през различни критически призми. И ние имаме щастието нашия почетен колега Random, както и нашият скъп приятел и участник в Библиотека Хипертекст, писателят Владо Полеганов да са сред тях. Тяхната обща статия за четеното на научна фантастика е едно отлично начало, което силно препоръчвам, ако страдате от заблуждението, че академичните занимания с научна фантастика са нещо прекалено отвлечено. Курсът, който колегите провеждат (заедно с Trip) всяка година в СУ също е едно от по-светлите събития на фантастичния небосклон и опитва да възпита един малко по-критически поглед към жанра.

Така или инак, академичният свят се интересува от научната фантастика и покрай това съвсем очаквано се организират редица научни конференции, които минават под тази шапка и тематика, с четене и представяне на статии, разчепкващи фантастиката и в още по-голяма степен фантастичните текстове като обект на изследване. С този текст искам да разкажа на по-любопитните какво всъщност представлява едно такова събитие. И тъй като Random покрай милионите си академични дела не успя да разкаже за двете конкретни конференции, в които самият той участваше, остава на мен като един зрител-консуматор да ви предам своята гледна точка за този доста интересен тип прекарване на времето.

В зависимост от това какво си представяте, може да останате изненадани, че по научните конференции например рядко има истинска публика. В общия случай участниците са самата публика, т.е. всеки слушател на практика има за изнасяне някоя теза по-нататък в програмата. Това не е особено изненадващо, защото тези събития се комуникират основно в академичните кръгове, случват се често в не особено централни локации и университети, и съответно е трудно да привлечеш по-шарен контингент. Но разбира се също защото на повечето фантастични читатели не би им хрумнало да присъстват на подобно събитие (което си е тяхна грешка).

Друга умерено изненадваща черта на академичната фантастика е, че конференциите не са никак сухи и сбирките между докладите приличат в голяма степен на един средностатистически кон. Разбира се не в мащаба на Еврокон, но със сигурност усещането наподобява някоя от заформящите се в почивките групички точно по фенските конвенции – с ходене по кръчми, обмяна на листовки, книжки и мърчандайз и т.н. Това също се обяснява лесно, защото колкото и да ни се иска да си представяме фантастиката като мейнстрийм научна дисциплина, нещата все още не са стигнали дотам и повечето, занимаващи се с тематиката академично си остават класически фенове.

Третата особеност на тези събития е сравнително лесно изводимия ляво-либерален уклон на текстовете. Както ще видите от конкретните примери, за които разказвам по-долу, една обичайна статия, представяна на подобна конференция би била свързана с анализ на класови отношения в конкретен фентъзи свят. Социология, психология, политология и екология са много често пътеките, през които изследователите стигат от източника до собствените си текстове – все пак е логично именно хуманитарните департаменти да са основното средище на фантастичния анализ. Отделно академичните среди в световен мащаб принципно клонят доста наляво, така че резултатът не е особено изненадващ.

И така, с тези предварителни размисли, нека ви представя едно родно и едно чуждестранно събитие, на което имах възможност да присъствам тази година, тъй щото евентуално да запаля и вашия интерес към някоя следваща подобна проява, докато един ден ФАНТАСТОЛОГИЯТА ЗАВЛАДЕЕ СВЕТА! Повече или по-малко.

Научна фантастика и комунизъм

Организаторите на тази конференция имаха доста интересната задача да интерпретират по нов и неклиширан начин багажа, който споменът за тоталитарното време носи в България и в Източна Европа като цяло. Конференцията се проведе в края на май на територията на кампуса на Американския университет в Благоевград, който подпомагаше събитието, и бе съпътствана от различни допълващи инициативи като например изложбата „Космодрум“, за която споменах и в предната си статия. Организацията бе дело на екип от Софийския университет, воден от Ралица Константинова, а взеха участие популярни имена като например проф. Миглена Николчина, доайен на българските академични фантастични изследвания (а също така запален геймър), както и немалко гости от чужбина.

Американският университет сам по себе си е интересен локус за провеждане на конференция с такава тематика, защото е място, през което минават много исторически наративи и богата палитра от културни нишки – започвайки още от тракийския град, чието име носи кварталът на кампуса, минавайки през смяната на името на Благоевград и уникалното соц-архитектурно наследство на града и завършвайки със създаването на институция, натоварена с „преоткриването“ на либералната демокрация в обърканата пост-комунистическата епоха от началото на 90-те години. Същевременно АУБГ е в много смисли една от топ-образователните институции в страната и подобен тип конференции намират естествен приемник в нейно лице от гледна точка на развиване на хуманитарната наука.

Тъй или инак, аз бях част от втората вълна агитка за конференцията, група от четирима колеги от екипа, които точно предната вечер бяхме преживели спонтанното разочарование от отмяната на тазгодишното издание на Stalker LARP Bulgaria. Това бе първото LARP събитие, което щяхме да посетим и отразим от името на списанието и като огледало на съдбата, то пропадна иронично по класическия за тоталитарните времена начин без обяснение и с „отгоре така наредиха“ от страна на мястото, където щеше да се провежда събитието. Кеф ти либерална демокрация и всичко.

Поради малко по-късното си идване, не успяхме да се насладим на пълната програма, а и в интерес на истината част от статиите бяха доста тежки за възприемане от лаици като нас, така че имахме нужда от почивки. Няколко доста интересни статии обаче заслужават специално споменаване. Конференцията бе разделена на седем панела, разпределени в два дни, като в допълнение организаторите се бяха постарали за коктейли, вечери, разходки и т.н. сдружаващи събития, за които споменах в увода на статията, че често съпътстват програмата. Пълен запис от всички панели можете да изгледате на страницата, в която АУБГ е отразил конференцията, и бих ви посъветвал да прехвърлите няколко, за да придобиете по добра представа дали това са вашите събития.

Много любопитни за мен бяха редица обзорни статии, които изследваха развитието на даден свързан с фантастиката феномен през годините на комунизма. Така например Ралица Константинова разказа интересни неща за историята на „Библиотека Галактика“, на която наскоро нашите приятели от Сборище на Трубадури посветиха интересен проект, и чиито корици, дело на Текла Алексиева, често красят различни изложби напоследък. Подобна впечатляваща презентация направи Виктор Петров от European University Institute на тема развитието на роботиката в България. Цял панел беше посветен на съветската научна фантастика и на ролята ѝ в Студената война като пропаганда и като поле за изява, като фокус имаше специално и върху детските съветски романи и темата за завладяването на космоса – един от фундаменталните стълбове на идеологическата битка между Изтока и Запада.

Няколко статии изследваха различни комунистически контексти. Така например Вирджиния Конн беше посветила своята на много любопитен вид „делнична утопия“, развивана в китайски комикси по време на и след Културната революция в Китай. Никлаш Витманн от Унгария пък разказваше за много интересен и малко известен научнофантастичен роман за пътуване във времето (и за бъдещите общества), писан от Андраш Хегедюш, унгарския премиер, подписал Варшавския договор през 50-те години. Други се отдалечаваха от това поле на изследване, например статията на Миглена Николчина правеше интересен разбор на Ex Machina на Алекс Гарланд в съвсем друга плоскост.

Статията на Random и skitalec пък изследваше понятието за Зоните в научната фантастика като интересен обединяващ фактор в източноевропейската фантастика от периода, много силно изводим в творчеството особено на Стругацки и на Лем. Оригиналната Зона от романа Пикник край пътя може да бъде четена като набор от характеристики, както географски, така и познавателни, както квази-религиозни, така и квази-политически, както екологични, така и чисто научнофантастични. Анализът на подобни образи и хиперобекти сред други автори от периода определено имаше какво да каже на публиката – частично по темата Рандъм е писал и в своя текст за Садърн Рийч на Джеф Вандермиър, където можем да намерим може би най-популярната съвременна „зона“. Цялата тази дискусия, разбира се, се свърза брилянтно с нашето преживяване покрай отменения Stalker LARP. И нарочно да бяхме търсили съвпадения, нямаше да открием толкова. Между другото пълен текст на някои избрани статии бихте могли да намерите в специален брой на изданието Литературен вестник, посветено на конференцията.

Безусловно интересно също така беше включването на Дарко Сувин по скайп-връзка. Сувин е едно от големите имена в теорията на фантастичното, автор на концепцията за остранението като начин на четене на фантастичния текст, и присъствието му, макар и дистанционно, беше сериозен атестат за качество и признание за организаторите. Дискусията с него беше доста забавна и засегна интерсни моменти, макар усещането за уважение от публиката да беше на моменти наистина силно и да не предполагаше равнопоставен разговор.

Запазвам най-умоизместващото за най-накрая. Панелът „No God in Cosmos“, в който двама румънци от себе-етикетирания ZerO департамент, изнесоха неописуем пърформънс, който в някакъв смисъл протече под формата на статия, но практически завърза мозъците на всички ни на фльонга. Штефан Тирон започна цялото това с невероятен разказ-мистифкация за детството си близо до Дунав където вълните от българското радио създавали психо-пропаганда и облъчвали румънските граждани. Тази история прерасна в грандиозен конспиративен наратив, достигащ до наши дни и способен да засрами дори Пелевин. На неговия фон „статията“ на колегата му Ион Димитреску, включваща безусловно несъществуващи Youtube клипове на таен съветски институт за есперименти, функциониращ в Грузия и постепенно деградиращ в съвременното поколение на „християнски ценности“, беше отличен десерт.

В заключение, първата ми фантастична академична конференция ми се стори от една страна доста гъста за възприемане и на моменти суха като съдържание, от друга страна със стряскащи преживявания като лекцията на румънците и с ужасно много теми и нишки за замисляне, които държаха въображението ми още известно време след това. Предстоеше втората!

After Fantastika @ Lancaster

Тази конференция беше организирана от екипа на журнал Fantastika, едно страхотно издание, чието име идва именно от славянската дума, описваща английското speculative fiction, и бе посветена на времето като концепция, иманентно обвързана с човешкото разбиране за реалност. С Killua се бяхме абонирали да придружим Random на нея още преди благоевградските преживявания, и пътуването ни до приятния северноанглийски град Ланкастър включваше редица интересни моменти, на които няма да се спирам. Финалната ни разходка покрай ланкастърската река, изобилстваща от политически дискусии за бъдещето на капитализма, определено постави добра почва за идните дни, а завършването на вечерта в силно нереалния в твърде много смисли индийски ресторант „The Sultan of Lancaster“ ознаменува прехвърлянето ни във фантастичния режим на мислене.

Ланкастърската конференция беше събитие от малко по-различен порядък. И гостите, и статиите/лекциите бяха многократно повече, което разбира се очаква, тъй като журналът е сред популярните издания в полето. Подобно засилено присъствие налагаше програмата да бъде разпределена в 2-3 трака, като по всяко време човек можеше да види само част от докладите, както е обичайно за по-големите конференции и конвенции. Следователно и ние не успяхме да обходим всичко от доста гъстата програма. Да ви прекарвам през нея ми изглежда непосилна и скучна за читателя задача. Ще се спра на част от темите и на общото усещане от конференцията. От една страна левичарският елемент, за който споменах в началото, бе разбира се много по-силен в Ланкастър, независимо че темата не беше „комунизъм“. Още първият панел навлезе дълбоко в посоки като колониализъм, феминизъм и идентичност, а екологичните проблеми и бъдещето на капитализма (да, същото бъдеще на капитализма за което с Random си говорехме по-рано на реката, и за което ако трябва да сме честни целият свят си говори така и така; или би трябвало да го прави) формираха значителна част от тялото на статиите.

От друга страна „нърдският“ елемент също беше изключително засилен. Докато конференцията в Благоевград имаше усещането за доста сериозно академично занимание, боравещо като минимум с всепризнати и големи жанрови класики или цели политически и културни течения, тук за моя немалка изненада стабилна част от посоките на изследването бяха в съвсем друго ниво. Те се съсредоточаваха върху малко известна или със сигурност силно развлекателна по стойност творба и търсеха прояви на идеология или съществени за научното изследване образи в такъв тип текст. Така например една от статиите изследваше Thor: Ragnarok и Черната пантера, а друга се беше съсредоточила в крайно неизвестен комикс от поредицата Black Library, разказващ истории от египетската митология. Други разискваха творчеството на малко известни китайски режисьори, южноамериканска фантастика, която дори не беше превеждана на английски, както и съвсем нови творби като The Power на Наоми Алдерман, The Fifth Season на Джемисин и т.н. В тази графа следва да причислим и цял панел, посветен на различни образи на Брандън Сандерсън. Лекциите там бяха като цяло повърхностни и разочароваха, но все пак панел за Сандерсън на научна конференция – това си беше триумф на нърдщината.

Климатичната тема и антропоценът като цяло, за която писах вече при изложбите, и тук беше засегната сериозно. Цял keynote на проф. Каролин Едуардс от над час беше посветен на образа на потопа в дистопичната и не само фантастична литература, а произведения като  Annihilation често фигурираха с пост-апокалиптичен оттенък из лекциите. Кейти Стоун от Великобритания, която говори и в Благоевград, имаше страхотна лекция за Машината на времето на Уелс и за връзката между възрастни и деца през призмата на пътуването във времето. Между другото това беше една от малкото лекции, които наистина третираха формалната тема на конференцията – много други по-скоро бегло я заобикаляха, което ми направи спорно впечатление като цяло. Лекцията на Random, която разглеждаше Книгата на всички часове на Хал Дънкан и митологичните наративи в нея, пронизващи времевия континуум на нашия свят, беше една от наистина свързаните с въпроса за времето. Също така беше изключително гъста и все още се надявам да намеря времето да я осмисля както си трябва.

Специално споменаване заслужава keynote лекцията на д-р Андрю Тейт на тема Дейвид Боуи, фантастиката и телевизията. Крачейки смело през цялата диско и видео-графия на този невероятен творец, започвайки от събитийния му сингъл Space Oddity и минавайки през Лабиринт, Life on Mars, и още редица образи, заглавия и персонификации във фантастичното битие на Боуи, д-р Тейт успя наистина да остави дълбока следа в преживяването на тази конференция. Доста по-активно преживяхме и социалния аспект на конференцията – за което определено помогна общата вечеря в култов тайландски ресторант, както и доста разнообразният състав на гостите и темите, които ги вълнуваха. С доволни души на втория ден тръгнахме от всичко това и продължихме към Lake District, където езерата и селцата, на практика стартирали английския романтизъм в лицето на Колеридж, Уърдсуърт и останалите, бяха идеално място идеите от After Fantastika да се уталожат в главите ни.

В заключение, докато в предишната статия коментирах колко добре би било в България да виждаме по-често подобни събития, тук бих казал, че залогът си остава световен. Не само че фантастиката все така е идеалното поле за въобразяване на бъдещето в политически смисъл и като такова трябва да излиза на все по-преден план в социален смисъл, но и от чисто фенска гледна точка, усещането да видиш любимия жанр на световната научна сцена би трябвало да става все по-познато на всички нас. Посетете следващата конференция, която ви попадне!