В рамките на хорър седмицата в списанието редно е да обърнем поглед и към родната сцена. Вече сме ви представяли творчеството на Клуб Lazarus, а разкази от негови членове са били на страницата на ShadowDance в по-ранни години. Като понастоящем най-големият притегателен център на жанра, клубът със сигурност има какво да каже по темата. По тази причина поканихме и неговия председател, авторът Бранимир Събев, да разкаже историята на патрона на клуба и едно от големите имена в българския хорър, трагично загиналия писател и журналист Адриан Лазаровски.

Първата ми среща с Адриан протече така. Беше декември 2005-а, тъкмо бях започнал първата си работа като банков служител и се наложи да дойда в София на обучение. Вечерта Адриан ме заведе в малко и непретенциозно заведение до СУ, където седнахме тримата със сестра му. Контрастът между двама ни беше очеизбождащ: аз, късо подстриганият с костюм и вратовръзка начинаещ автор с телосложение на мечка, и той, дългокосият строен мъж в кожени дрехи, вече доказал се не в една сфера и разбутал няколко гнезда на стършели с творбите си. Запознахме се, говорихме и после ходихме в Дома на Архитекта, където бе представянето на книгата на Весела Фламбурари Мина, магиите и бялата стъкленица. Адриан е казвал: „Винаги съм издирвал таланти, в които да инвестирам” и през живота си е подавал ръка и помагал на не един и двама автори, при това далеч не само от жанровата литература.

Адриан Лазаровски е роден на 4 май 1976 г. в гр. Варна. След като завършва гимназия в родния си град, се премества в София, където записва българска филология в Софийския университет. Квартирата му е в Дружба – животът му в този квартал ще даде впоследствие отпечатък върху първите му хорър разкази като „Езерото”, „Там, където тревата е черна”, „Гостоприемник” и др. Завършва висшето си образование, след като защитава дипломна работа на тема „Преображенията на готическото в романа 1984 от Джордж Оруел“. За самата си страст към хоръра и как се е зародила, Адриан разказва:

„Първият роман, който ми “изкара ангелите”, беше Отровата на Алкория от Дан Дастие – прочетох го на 11-годишна възраст и помня, че тогава доста ме впечатли, макар и самата книжка да не е нищо особено – леко булеварден сай-фай с клиширани хорър елементи. Виж, книгата, която наистина ме порази с брилянтното съчетание на макабърна атмосфера и първокласно литературно майсторство, беше Сейлъмс Лот – без преувеличение мога да заявя, че благодарение на нея прекарах цялото лято на 92-а, окичен с гирлянди чесън и размахващ библии като някой умопобъркан проповедник от творбите на Стивън Кинг.”

Адриан се сдобива с жилище в Западен парк и се установява трайно в София. Отначало започва работа като редактор и коректор в издателство Елф, а първите си преводачески опити прави с разкази на Лъвкрафт и други автори, които са публикувани в сп. „Върколак”. Впоследствие стартира професионалната си преводаческа кариера в ИК Плеяда с преводи на Стивън Кинг и Дийн Кунц. Лазаровски е преводач на десетки книги от английски и руски език на автори като Дийн Кунц, Питър Бенчли, Крис Удинг, Даниил Хармс, Свен Хасел и много др., но най-вече ще бъде запомнен с брилянтните си преводи на Стивън Кинг – Песента на Сузана, Изгубени гласове, Романът на Лизи, Огън и др. Както и на Хауърд Лъвкрафт, естествено. Първите преведени разкази от него водят след себе си още, за да се появи на бял свят сборникът Шепнещият в тъмнината (ИК Орфия, 2002), втората книга на български с автор Лъвкрафт. За последния може смело да се твърди, че благодарение на Адриан бе наложен в България като автор през последните 10-15 г.

Енергичен човек и творческа натура с широк кръгозор, Адриан не би се задоволил само и единствено да превежда. Под псевдонима си Малдорор бе известен дълги години (и досега) в рок-средите като журналист, писал за списания Про-Рок, Хаос, Нов Ритъм, Метъл Катехизис и др., автор на рецензии на десетки албуми и взимал интервюта от групи и творци като Manowar, Dream Theater, Avantasia, Hammerfall, Rage, Gamma Ray, Grave Digger, Helloween, King Diamond, Saxon, Accept, DIO, Therion, UDO, WASP и др. Най-добрите му интервюта са събрани в електронната книга Сбъднати мечти, или колко е дълъг пътят до звездите (еКниги, 2011), разпространявана безплатно.

В личен творчески план Адриан започва да пише в края на 90-те. Първата му публикация е в „Литературен вестник” с „Разказът на портиера”, а в началото на новия век в сп. „Фентъзи фактор” е публикуван „Гостоприемник”. Истинската провокация в родната литература обаче прави с разказа си „Сбъдващия мечти”, публикуван в антологията Точка на пристигане (ИК Квазар, 2002). Историята за психопата сериен убиец, който изтезава и накрая убива жертвите си, е представена детайлно, качествено и с размах, предизвиквайки буря в интернет пространството – и не само. Няколко години по-късно в антологията Ведри хоризонти (ИК Аргус, 2006) е публикуван най-дългият му разказ „Езерото”, което вече е силно лъвкрафтовски хорър: с пищен, богат език, подробни описания, изобилие от прилагателни и като цяло всичко, което съпътства една отлична творба, повлияна от самия баща на жанра.

Изненадите не спират дотук. Хорърът и изобщо жанровата литература далеч не са всичко, което интересува Адриан като писател. През лятото на 2006-а той се запознава във Варна с руския писател Валентин Постников, син на Юрий Дружков, бащата на световноизвестните герои Моливко и Сръчко. Адриан е превел на български не един и два романа от Постников, който продължава бащината си традиция, пишейки нови приключения на същите герои. От приятелството между Адриан и Валентин се ражда детският роман Приключенията на Моливко и Сръчко в България (ИГ България, 2007), писан в съавторство между двамата и изчерпан броени месеци след отпечатването му.

А след детския роман идва ред и на Завладей българите (ИГ България, 2009), както и на продължението му Завладей българките (Софтпрес, 2011). Двата романа са нов връх в творчеството на Адриан – хумористична сатира, примесена с фантастика, осмиваща съвремието ни и българския бит.

Завладееш ли бългapитe, знaчи си зaвлaдял цeлия свят! Или пoнe тaкa смятa вoждът нa нaй-смeшнитe извънзeмни, пoявявaли сe някoгa в литepaтуpaтa. Oчукaнaтa им лeтящa чиния кaцa в стoличния квapтaл „Дpужбa“ и oт тoзи миг нaсeтнe нищo в истopиятa нa Бългapия – a и нa свeтa! – вeчe нe e същoтo… Убeдeни, чe бългapитe сa нaй-вeликият нapoд, кoйтo Зeмятa някoгa e paждaлa, кoвapнитe пpишълци пpибягвaт дo пoдмoлeн плaн. Te peшaвaт дa сe възпoлзвaт oт бългapскитe „мутpи“, зa дa дeстaбилизиpaт икoнoмикaтa нa стpaнaтa и дa пoстигнaт зaвeтнaтa си цeл.

В продължението на романа нашите извънземни герои с обсесия по комунизма имат нов коварен план.

За да направят българката свое непобедимо оръжие, извънземните измислят как да превърнат всяка нашенка в изкусителна красавица. Житейските несгоди или сполуки продължават да спохождат еднакво щедро героите на престъпния, политическия и бизнес елит. Ще станете свидетели на това как България се превръща в просперираща, енергийно независима държава и как това никак не се харесва на руската газова мафия, която решава да вземе съответните мерки.

Паралелно с изброеното дотук, Лазаровски не изоставя любимия си жанр – хоръра. Разказът „Там, където тревата е черна” се появява в антологията на българското фентъзи Звяр незнаен (ИК Елф, 2003), а прологът към така и ненаписания хорър-фентъзи роман „Конан: Кръвта на Ктхулу“ излиза в Двойната сянка (ИК Яспис, 2004). Да не забравяме и творбите му „Писмо” и „Светлина в края на тунела”, станали част от хорър антологията Ласката на мрака (ИК Аргус, 2004). Бруталният трилър „Цената на кукловодите” излиза в криминалния сборник Самоубиецът проговаря (ИК Атеа, 2011), а същата година два негови разказа („Барбароса 2012” и „Краят на света”) стават част от мащабната антология на българския хорър До Ада и назад – един проект, събрал 31 разказа от 24 български автори.

Нека споменем накратко и някои от по-важните му литературни награди като първа награда в конкурса за превод на поезия за стихосбирка на Даниил Хармс (2003), награда „Феникс“ за превод на Лъвкрафт (2008), награда на критиката „Инспектор Стрезов“ за най-добър криминален разказ за 2008 г. за разказа „Цената на кукловодите“, награда за българска книга на 2009 г. от Националния клуб за фентъзи и хорър за романа Завладей българите!, награда „Еврокон“ 2010 за дебют за същия роман, награда за превод на Лъвкрафт за Планините на безумието от Националния клуб за фентъзи и хорър (2013) и др.

Освен изброеното дотук е редно да се отбележи и сериозният му принос в инициативата „Библиотека български реалити романи” – един проект на Радио София и БНР за радиоромани, създавани в реално време, където той бе организатор и основен двигател цели пет години (2008-2013). Освен като участник в проекти като „Четвъртият идва винаги пръв”, „Коварна Варна”, „Седмица след края”, благодарение на него бяха реализирани заглавия като „Стражите на съзвездие Пентаграм”, „Семената на покварата”, „Огледалото на идола”, „Меридианът на Малтиус”, „Кетцалкоатъл срещу Димящото Огледало” и др.

Загива в тежка автомобилна катастрофа на 1 октомври 2015 г. край с. Радко Димитриево, недалеч от Шумен. Посмъртно клубът на авторите на хорър LAZARUS, кръстен на него, издава в един сборник всичките му хорър разкази, писани приживе – Сбъдващия мечти (2016, Гаяна). С неговата смърт на практика настъпва краят на една цяла епоха в родното ни пространство – защото загубата на една личност от подобен калибър, която с таланта, трудолюбието и перфекционизма си задава нови стандарти в сфери като преводачество, рок-журналистика, радио-романи, писане и като цяло творчество, няма как да не отвори пропасти в изброените среди.