Гледано напоследък...
Moderator: Moridin
В последните дни гледах някой и друг филм.
1. Birth - Никол Кидман в главната роля и Питър Стормър в една второстепенна, другите актьори не ги знам, а пък и не ме впечатлиха с нищо, че да се поинтересувам. Самият филм има малко общо с мистерия, за какъвто го представят. Напротив, това е една много тежка драма, подтискаща и направо депресираща. А краят с нищо не допринася за подобряване на това чувство, тъкмно обратното. Отдавна не бях гледала толкова отчайващ филм. Никол Кидман, както винаги е на високо ниво, но филмът е тежък.
2. Cin Sity - черно-бял филм с един куп звезди, толкова е популярен, че сигурно всички ги знаете, но все пак - Брус Уилис, Клайв Оуен, Джесика Алба, Мики Рурк, Бенисио дел Торо, Британи Мърфи и т.н. и т.н. Ами, най-сетне адекватна адаптация на комикс. Точно така трябва да се филмират комиксите. Добрo изпълнение на всички, перфектна работа на Робърт Родригез и спецовете по визуални ефекти, чиито брой надхвърля общия такъв на всички останали работили върху Cin Sity. Много добър филм, но едва ли ще ми стане любим.
1. Birth - Никол Кидман в главната роля и Питър Стормър в една второстепенна, другите актьори не ги знам, а пък и не ме впечатлиха с нищо, че да се поинтересувам. Самият филм има малко общо с мистерия, за какъвто го представят. Напротив, това е една много тежка драма, подтискаща и направо депресираща. А краят с нищо не допринася за подобряване на това чувство, тъкмно обратното. Отдавна не бях гледала толкова отчайващ филм. Никол Кидман, както винаги е на високо ниво, но филмът е тежък.
2. Cin Sity - черно-бял филм с един куп звезди, толкова е популярен, че сигурно всички ги знаете, но все пак - Брус Уилис, Клайв Оуен, Джесика Алба, Мики Рурк, Бенисио дел Торо, Британи Мърфи и т.н. и т.н. Ами, най-сетне адекватна адаптация на комикс. Точно така трябва да се филмират комиксите. Добрo изпълнение на всички, перфектна работа на Робърт Родригез и спецовете по визуални ефекти, чиито брой надхвърля общия такъв на всички останали работили върху Cin Sity. Много добър филм, но едва ли ще ми стане любим.
pulled out
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Тия дни гледах Garden State. Независим американски филм. На мен лично много ми хареса, както и на другите хора, с които го гледах. Героите едновременно изглеждаха естествени/истински и бяха наистина странни, а актьорите според мен се справиха добре (въпреки че аз от актьорска игра не отбирам ). Сюжет в голямата част липсваше, но това не пречеше да не си погледна часовника, докато гледах филма. Да не отлепям поглед от екрана всъщност. Като цяло един наистина хубав филм, въпреки че не ми стана чак от любимите.
Morgana wrote:В последните дни гледах някой и друг филм.
1. Birth - Никол Кидман в главната роля и Питър Стормър в една второстепенна, другите актьори не ги знам, а пък и не ме впечатлиха с нищо, че да се поинтересувам. Самият филм има малко общо с мистерия, за какъвто го представят. Напротив, това е една много тежка драма, подтискаща и направо депресираща. А краят с нищо не допринася за подобряване на това чувство, тъкмно обратното. Отдавна не бях гледала толкова отчайващ филм. Никол Кидман, както винаги е на високо ниво, но филмът е тежък.
Мен ако питаш, този филм се отличава с некадърното изпълнение на иначе нелоша идея и нито ме депресира, нито ме впечатли с каквото и да било (освен с рядко тъпата мутра на детето главен герой ).
Last edited by Matrim on Sat Apr 23, 2005 1:10 am, edited 1 time in total.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Пък аз рискувах и снощи гледах "Александър", който всъщност не се оказа кой знае колко лош, напротив, даже имаше много красиви и стилно направени моменти. Музиката беше хубава, Колин Фарел и Джоли се справиха доста добре с ролите си, според мен... иначе битки, битки, битки, на който са му по вкуса, филмът може би ще му хареса даже доста повече.
Като цяло не мисля че си загубих времето .
Като цяло не мисля че си загубих времето .
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
Вчера зяпах Константин Мега правилно филмче. Сюжетът му е съшит с бели конци, Киану Рийвс е талантлив като увяхнал зюмбюл, а Рейчъл Вайс прави и невъзможното да се конкурира с него по некадърие, обаче филмът е толкова самоироничен и забавен, че просто няма как да не им се прости
And you can't dance with a devil on your back...
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Matrim, честно казано доста съм учудена, че изобщо си гледал Birth, но затова пък съвсем не съм изненадана, че не те е впечатлил, нито пък депресирал. И за да избегна разни допълнителни обяснителни постове ще поясня предварително, че това го казвам не защото смятам, че не разбираш от кино, а имайки предвид мнението ти за Closer мисля, че наситени с чувства, но нестандартно изразени филми, не са за теб. И това е така защото или все още, или вече, нямаш нужда от такива филми. Изпълнението изобщо не беше некадърно, защото цялото съдържание на филма е в образа и изпълнението на Никол Кидман, а то е на висота.
Всъщност смисъла на филма е точно в образа на Ана. Във въпроса възможно ли е да има толкова голяма любов, че никога и при никакви обстоятелства да не можеш да забравиш любимия? 10 години след смъртта му копнежът и желанието все още да съществуват с такава сила, че да приемеш абсурдната идея да се влюбиш в 10-годишния "прероден" Шон и то дотам, че да решиш да избягаш с него. Помисли си само за сцената в банята, когато Ана говореше на Шон как след 10 години той ще бъде на 21 и "всичко ще е наред". Беше забравила времето, собствените си години, коя е, кога е и каква всъщност е действителността. А още по-болезнено беше да разберем, че човекът, когото Ана така дълбоко обича, дори не е заслужавал тази любов, предавайки я дотам, че да даде писмата на Ана на любовницата си. Много силна драма, според мен. А краят, признавам, не разбрах смисъла, но ме остави с разнопосочни чувства. Очаквам ДВД-то, където, ще видя и алтернативния, режисьорски, край.
Roland of Gilead, и каква точно беше самоиронията в Constantine? Че беше адски плосък, спор няма, изобщо много неща могат да се кажат за този филм, малко от тях добри, но чак пък самоирония. А за забавност дори не мога да си помисля.
Amos Trask, кой Бил да си го начука? Kill Bill ли имаш пред вид? И що така? А иначе, поздравления за филмовия вкус. Фенка на Тарантино съм до гроб.
Аз гледах The Merchant of Venice с Ал Пачино, Джеръми Айрънс, Джозеф Файнс. Не знам защо са избрали за филмиране тази толкова трудна Шекспирова пиеса. Все още не мога да преценя дали са се справили, но поне филмът е ситуиран в правилната епоха, а не като Хамлет или Ромео и Жулиета. Невероятно изпълнение на Ал Пачино, но той пък кога е играл зле. Този човек е Актьор, толкова емоции предава само с изражението на лицето си, без да казва и една дума. И пак - краят. Какво искаха да кажат с този край, с лодката и стоящата на брега Джесика? Някой да е гледал филма?
Всъщност смисъла на филма е точно в образа на Ана. Във въпроса възможно ли е да има толкова голяма любов, че никога и при никакви обстоятелства да не можеш да забравиш любимия? 10 години след смъртта му копнежът и желанието все още да съществуват с такава сила, че да приемеш абсурдната идея да се влюбиш в 10-годишния "прероден" Шон и то дотам, че да решиш да избягаш с него. Помисли си само за сцената в банята, когато Ана говореше на Шон как след 10 години той ще бъде на 21 и "всичко ще е наред". Беше забравила времето, собствените си години, коя е, кога е и каква всъщност е действителността. А още по-болезнено беше да разберем, че човекът, когото Ана така дълбоко обича, дори не е заслужавал тази любов, предавайки я дотам, че да даде писмата на Ана на любовницата си. Много силна драма, според мен. А краят, признавам, не разбрах смисъла, но ме остави с разнопосочни чувства. Очаквам ДВД-то, където, ще видя и алтернативния, режисьорски, край.
Roland of Gilead, и каква точно беше самоиронията в Constantine? Че беше адски плосък, спор няма, изобщо много неща могат да се кажат за този филм, малко от тях добри, но чак пък самоирония. А за забавност дори не мога да си помисля.
Amos Trask, кой Бил да си го начука? Kill Bill ли имаш пред вид? И що така? А иначе, поздравления за филмовия вкус. Фенка на Тарантино съм до гроб.
Аз гледах The Merchant of Venice с Ал Пачино, Джеръми Айрънс, Джозеф Файнс. Не знам защо са избрали за филмиране тази толкова трудна Шекспирова пиеса. Все още не мога да преценя дали са се справили, но поне филмът е ситуиран в правилната епоха, а не като Хамлет или Ромео и Жулиета. Невероятно изпълнение на Ал Пачино, но той пък кога е играл зле. Този човек е Актьор, толкова емоции предава само с изражението на лицето си, без да казва и една дума. И пак - краят. Какво искаха да кажат с този край, с лодката и стоящата на брега Джесика? Някой да е гледал филма?
pulled out
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 17 guests